Алесандро Дел Пиеро

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алесандро дел Пиеро
Алесандро дел Пиеро
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Алесандро Дел Пиеро (ит. Alessandro Del Piero, р.1974) е италиански футболист, национал.


Другите за Дел Пиеро[редактиране]

Алесио Такинарди[редактиране]

Алесио Такинарди е бивш съотборник на Алекс в националния отбор и Ювентус.

  • "На тренировките той винаги се усмихва на всички, има утешителни думи за всеки. Това е силата му - неговата скромност. Той е златен човек."

Анджело Ди Ливио[редактиране]

Анджело Ди Ливио е бивш съотборник на Дел Пиеро в Падуа, Ювентус и националния отбор.

  • "Запознах се с Але когато той беше в юношеския отбор на Падуа. Още тогава беше феноменален. Беше толкова напорист и решителен, че накарахме треньора на мъжкия отбор да го пусне да дебютира при нас."

Ариго Саки[редактиране]

Ариго Саки е бивш треньор на Дел Пиеро в националния отбор, при когото Алекс дебютира с националната фланелка.

  • "Алекс е завършен играч. За разлика от много други таланти, Дел Пиеро успя да реализира целия си потенциал, защото преди всичко е велика личност."[1]
  • "Дел Пиеро не можа да спечели Златната топка, защото си плати за непостоянството в националния отбор.Може би се получи така, защото е много чувствително момче."[1]
  • "Не зная обаче дали притежава управленския талант и обаянието на Джампиеро Бониперти, за да поеме клуба в ръцете си. Мога да кажа само, че Алекс е изключително интелигентен, много културен и невероятно уравновесен във всяко нещо, с което се захване."[1]
  • "Не ми харесаха и някои негови изказвания срещу Фабио Капело, които наистина ми дойдоха в повече. Във всяка ситуация трябва да преценяваме положителните неща за нас и да правим така, че да изпъкват над отрицателните в нашето съзнание. Ако искаш от останалите да те уважават, най-напред ти трябва да покажеш своето уважение към тях".[1] (За конфликта на Алекс с бившия треньор на Ювентус Фабио Капело)
  • "Не разбирам защо всички решиха, че този негов избор зависи само от признателността му към феновете, които винаги са го обожавали. Може пък да има и друга причина. Каквато и да е тя, неговото решение има огромна морална стойност".[1] (За решението на Алекс да остане в Ювентус и след изваждането на отбора от Серия А заради скандала Калчополи)

Гари Невил[редактиране]

Гари Невил е бивш футболист на Манчестър Юнайтед.

  • "Той е най-добрият играч, срещу когото съм се изправял. Счупи ми кръста от финтове."

Диего Марадона[редактиране]

Диего Марадона е една от най-големите футболни звезди.

  • "Дел Пиеро е различен от Зинедин Зидан. Той обича играта, чувсвта я с душата си. Избирам него пред Зидан." (Говорейки за стоте най-добри футболисти на всички времена)

Джампиеро Бонипетри[редактиране]

Джампиеро Бонипетри е почетен президент на Ювентус и една от легендите на отбора.

  • "Аз открих Дел Пиеро. Обадиха ми се, че в Падуа играе момче, на което може да се заложи. Отидох и го видях. Не съм се излъгал в него, историята го показа."

Джани Аниели[редактиране]

Джани Аниели е бивш президент на Фиат и Ювентус.

Джанлука Виали[редактиране]

Джанлука Виали е една от легендите на италианския футбол и бивш съотборник на Алекс.

  • "Бъдещето е за Сандро." (След втория сезон на Алекс в Юве)

Джанлука Дзамброта[редактиране]

Джанлука Дзамброта е съотборник на Алекс в националния отбор и бивш в Ювентус.

  • "Продължавам да се чудя защо през цялата си кареира досега не е спечелил Златната топка."

Джанфранко Дзола[редактиране]

Джанфранко Дзола е бивш италиански футболист, в момента треньор на Уест Хям.

"Алесандро Дел Пиеро е необикновен футболист. Много съм щастлив за него, въпреки че смятам, че той трябва да бъде оценен не само заради страхотния мач срещу Реал (Мадрид). Той е един от най-великите играчи на своя пост. Дел Пиеро винаги е доказвал, че притежава страхотен характер и сила да се справи с всяка трудност. Винаги реагира по-найдобрия начин. В последните две години той играе на най-високо ниво. Не съм изненадан, защото е нормално след като преминеш границата от 30 години да ти трябва малко време да се адаптираш към новото физическо състояние на своя организъм."[3]

Карло Анчелоти[редактиране]

Карло Анчелоти е бивш треньор на Ювентус и настоящ на Милан.

  • "От момента, в който Дел Пиеро се завърна, ние сме най-подсиления отбор." (За завръщането в игра на Дел Пиеро след продължително лечение от тежка контузия)
  • "Той е играч от световна класа, който не се нуждае от представяне."[4]
  • "Дел Пиеро е страхотен футболист и наистина е футболна икона. Всички деца в Италия му симпатизират, независимо дали са фенове на Милан, Интер, Рома или Лацио. Имал съм честта да му бъда наставник и искам да отбележа, че той е много точен човек и винаги изразява своето мнение, независимо дали то се харесва на треньора или не. Никога не съм смятал, че Алекс може да бъде в лоша форма, просто понякога е имал проблеми с контузии. Нещото, с което той се отличава от всички останали футболисти е, че има някаква страст към спорта, която го кара да върши фантастични и наглед нереални неща на терена."[5]

Клаудио Раниери[редактиране]

Клаудио Раниери е настоящият треньор на Ювентус.

  • "Алекс е световна класа и нашият голмайстор. Разговарях с добрия ми приятел Арсен Венгер и му казах, че Дел Пиеро е като виното - с годините става по-добър. Той ми напомня на Джанфранко Дзола, който беше способен да играе първокласен футбол дори на 38 години."[6]

Лавиния Биаджоти[редактиране]

Лавиния Биаджоти е моден дизайнер, дъщеря на световноизвестната дизайнерка Лаура Биаджоти.

  • "Алекс е перфектният символ на "Made in Italy". Аз се занимавам с мода, а той - с футбол. Но заедно ние носим отговорността да представяме Италия пред очите на света. Той наистина е перфектен, защото се е превърнал в истинско знаме за феновете. Абсолютно се идентифицира с отбора, за който играе. Алекс е пример за младите. Той е едно от оръжията, с които можем да преборим обсебилото ни насилие по стадионите. За мен Дел Пиеро е истинският наследник на адвокат Аниели. Имам чувството, че Але наследи целия му неотразим чар и обаяние. Той е ироничен, притежава и много свежа автоирония, но също е поучително хаплив в преценката и изказванията си. Убедена съм, че неговата отличителна черта е гласът му. Той притежава мек и спокоен глас. Никога не повишава тон и не се кара. Дори когато се налага да отстоява своята позиция и мнение. Това показва, че е авторитетна и компетентна личност."[1]
  • "Той е роден да управлява, да бъде шеф. Защо да не стане посланник? Посланниците носят тъмносини костюми, нали? Аз го виждам президент на Ювентус, дори шеф на футбола в Италия. А защо не и на Олимпийския комитет? На Дел Пиеро му се отдава много лесно да комуникира с хората. Да, той е перфектният посланник на спорта и на италианското по света. Господ знае колко голяма нужда имаме от такива личности."[1] (За бъдещето на Алекс след края на активната му състезателна кариера)

Марио Миякава[редактиране]

Марио Миякава е един от агентите на Дел Пиеро.

  • "Винаги сме имали много оферти, особено от чужбина, но единствената мисъл на Алекс винаги е била да носи черно-бялата фланелка на Юве. Много е привързан към отбора и за него Торино е не само градът, в който работи, но е неговият дом и неговият живот."[7]

Марк Хюз[редактиране]

Марк Хюз е бивш уелски футболист, играл за отбори като Манчестър Юнайтед, Барселона и Челси, и настоящ треньор на Манчестър Сити.

  • "Дори и на тридесет и няколко години той продължава да бъде един от най-добрите играчи."[8]

Марчело Липи[редактиране]

Марчело Липи е треньор на националния отбор по футбол на Италия и бивш треньор на Ювентус.

  • "Алекс е истински пример за по-младите. Той винаги дава всичко от себе си в тренировъчния процес и въпреки напредналата си възраст, той не спира да се усъвършенства. Винаги съм имал нужда от футболисти, които обичат националния отбор и Дел Пиеро е един от тях."[9]
  • "Дел Пиеро е шампион с изключителна техника и прекрасни качества. В момента не играе често като титуляр, но когато е сред титулярите, никога не разочарова. Той е пример за всички ни."[7] (По времето, когато Алекс често е оставян на резервната скамейка от Фабио Капело)
  • "Това е важна победа, демонстрираща качествата на играчи, които неправилно са обвинявани когато не успеят да се разпишат в един или два мача." (След победата над Сиена с 4:2 през януари 2004, когато Алекс вкарва три гола)
  • "Той притежава умения и интуиция, каквато притежават малко играчи. Той е шампион в истинския смисъл на думата."

Рубен Оливейра[редактиране]

Рубен Оливейра е уругвайски футболист, бивш съотборник на Алекс.

  • "Дел Пиеро е моят идол. Когато дойдох в Ювентус и ме запознаха с него се почувствах така, сякаш докосвам рая с пръст."

Соня Аморузо[редактиране]

Соня Аморузо е съпругата на Алекс.

  • "Той е идеалният съпруг, сигурна съм, че ще е идеален и като баща. Алесандро почти няма недостатъци. Умее да готви и въобще не е капризен, когато аз го сменям в кухнята."[10]

Тото Скилачи[редактиране]

Тото Скилачи е считан за една от легендите на италианския футбол.

"Дел Пиеро е велик играч."[11]

Фабио Канаваро[редактиране]

Фабио Канаваро е съотборник на Алекс в националния отбор и бивш в Ювентус; носител на Златната топка.

  • "Той е най-добрият човек, когото познавам в този спорт."

Фабио Капело[редактиране]

Фабио Капело е бивш треньор на Алекс в Ювентус.

  • "Когато го оставям резерва се чувствам неловко."[12]

Фабрицио Раванели[редактиране]

Фабрицио Раванели е бивш съотборник на Алекс в националния отбор и Ювентус.

  • "Дел Пиеро прави някои неща, които изглеждат извънредно трудни, но той ги прави така все едно са лесни."

Франки Детори[редактиране]

Франки Детори е един от най-добрите италиански жокеи.

  • "Дел Пиеро е истински гений."[13]

Юрген Колер[редактиране]

Юрген Колер е бивш германски футболист и съотборник на Алекс в Ювентус.

  • "Познавам Дел Пиеро още от времето когато бях в Юве. Той е много добър играч, с една невероятно добра техника на удара. Освен това той разчита на много голямо самочувствие - това при него е решаващото. Той изцяло взема участие в тренировките и работи на терена много упорито. Когато след тренировката другите играчи са вече в съблекалнята, Дел Пиеро се занимава още с топката и се опитва да я шутира в ъглите на вратата. В момента той е най-големият талант на Италия. За да му попречиш при поемане на топката, трябва да го фаулираш. Той има много изпипана техника." (През 1995 г.)

Юсейн Болт[редактиране]

Юсейн Болт е ямайски лекоатлет, Олимпийски шампион и носител на Световните и Олимпийски рекорди в бягането на 100, 200 и 4х100 метра.

  • "Моята мечта е не само да гледам тренировките на най-големите отбори, но и да поиграя с момчета като Раул, Кристиано Роналдо, Джерард, Тоти, Тони или Дел Пиеро. Най-добър съм в средата, би било фантастично да подам за гол на някой от тях."[14]


Дел Пиеро за другите[редактиране]

Джани Анели[редактиране]

Джани Анели е бивш президент на Фиат и Ювентус.

  • "Той ми липсва и като ювентинец и като капитан. Мисля, че липсва на италианския спорт въобще. Беше специален човек. Способен да те зареди с ентусиазъм. Да се радва на честното съперничеството и да отправя финни закачки, които те карат да се усмихваш."[15] (Пет години след смъртта на Анели)
  • "Бях на 18 години. Имахме лагер във Вилар Пеоса и отидохме във вилата му. Дори не знаеше кой съм. Говореше с големите играчи от онова време. Не с мен. Никога не е бил банален. Винаги можеше да те изненада със знанията си".[15] (За първата си среща с Анели)
  • "Ако Анели беше жив щеше да е много горд от този Ювентус. Щеше да подчертае характера на тези, които останаха в отбора и в Серия Б. Щеше да похвали всички за невероятния сезон, който направихме миналата година. Ако той беше жив някои неща нямаше да се случат."[15]
  • "Адвокат Анели, нащият баща в Ювентус, имаше навика да ми се обажда в седем сутринта и да ме пита как се чувствам. Винаги питаше: "Дел Пиеро, събудих ли Ви?" Разбира се, че ме събуждаше. Но аз отговарях: "Не, адвокате, бях в банята." Веднъж обаче му отговорих: "Да, събудихте ме." Реакцията на Анели? Оттогава вече ми се обаждаше в осем."[16]

Джино Дел Пиеро[редактиране]

Джино Дел Пиеро е бащата на Алекс, които умира от рак през 2001 г.

  • "След време ден след ден си давах сметка, че смъртта на баща ми опрости моята игра. Съзнанието ми се лиши от някои мисли и съмнения, които ме мъчеха и за които съм размишлявал. Престанах да обръщам внимание на чуждото мнение за играта ми. Покрай болестта на татко разбрах, че има далеч по-неразрешими проблеми. Футболът беше моят живот, но животът не е само футбол. Добрата ми игра може би се дължи на факта, че осъзнах това."[17] (Обяснява промяната в себе си след смъртта на баща си)
  • "Спомням си как стоеше край терена и безмълвно пушеше цигара след цигара. Той не беше от тези обсебени бащи, които стоят зад вратата и крещят на синовете си как да играят. Никога не говореше с брат ми и с мен за успехите ни, дори когато Стефано премина в Генуа, а аз подписах първия си договор с Ювентус. Не искаше успехите да ни обсебят. За него най-големият кошмар щеше да бъде да има син самохвалко. Обаче аз чувствах, че пушейки цигарата си, той се гордееше с нас."[16]
  • "Ако можех да върна времето назад, щях да отдам повече внимание на неща, които тогава ми се струмаха банални и разбиращи се от самосебе си. Например моментите, прекарани заедно с баща ми.[16]

Джузепе Галдеризи[редактиране]

Джузепе Галдеризи е бивш футболист и треньор на Алекс в Сан Вендемиано.

  • "Задължен съм му много. Той беше човекът който ми разкри тънкостите на играта."

Матиас Замер[редактиране]

Матиас Замер е бивш германски футболист, носител на Златната топка.

  • "Матиас Замер е силен в отбраната и в строежа на играта а също е опасен и за противниковата врата. Той би могъл да стане новия Лотар Матеус – една истинска и водеща личност в германския национален отбор."

Роберто Баджо[редактиране]

Роберто Баджо е една от легендите на италианския футбол и бивш съотборник на Алекс.

  • "Ние си телефонираме и аз му искам съвети. Роберто е един истински приятел. Мисля че неговият трансфер в Милан беше най-доброто за всички. За него, за клубовете и за мен най-вече, защото най-после имам титулярно място в състава."

Стефано Дел Пиеро[редактиране]

Стефано Дел Пиеро е брат на Алекс и негов мениджър.

  • "Брат ми Стефано също играеше футбол, при това доста добре. Дори стигна до юношеския състав на Сампдория, по това време един от грандовете в италианския футбол. По едно време той реши, че не иска да става професионален футболист и се захвана да учи. Днес му се възхищавам за това решение. Не знам колко деца на неговата възраст и с неговия талант биха направили като него. Аз нямаше да мога."[16]

Други[редактиране]

За гол № 200[редактиране]

  • "Постижението е за мен самия и за всички онези, които са се радвали и страдали заедно с мен през всички тези години."

За головете а ла Дел Пиеро[редактиране]

  • "Бях едва на двайсет години - на тази възраст не се страхуваш от евентуалните грешки. И тогава изобщо не подозирах, че ще последват още много такива попадения, които специалистите ще нарекат ала Дел Пиеро. Единственото, което осъзнавах, е, че ми идва отвътре да изстрелвам топката."[17] (За първия си гол "а ла Дел Пиеро")

За девиза си[редактиране]

  • ""Да искаш и да можеш" за мен е една от най-важните фрази. Желанието е от изключително значение, за да постигнеш определени неща. Във футбола и в живота като цяло."[18]

За детството[редактиране]

  • "Като дете мечтаех да стана шофьор на камион. Влечеше ме идеята непрекъснато да съм в движение, да видя света. Но нямахме пари. Първият ми голямо пътуване беше по време на един мач. Бях на осем или девет и играех за Сан Вендемиано, отборът от моето градче. Бяхме спечелили шампионата и имахме правото за играем срещу отбор извън нашия регион. Баща ми ме придружаваше. Беше върховно изживяване - най-накрая далеч от вкъщи, дори и да не беше на чак толкова много километри. Пред мен все едно се отвори един нов свят."[16]
  • "Въпреки че се чувствам добре в Торино, с радост си спомням детството ми във Венето. Често след тренировка лягам на прясно окосената трева и оставам в това положение известно време. Наслаждавам се на аромата. Прясно окосена трева - най-великото ми усещане като дете. Означаваше свобода, щастие. Изпитвам същото, когато и днес си лежа на тревата. Отключват се спомени - как с един съученик се опитваме с топката да уцелим ключа за лампата в гаража на баща ми. Един точен изстрел и светлината угасва. А когато счупвахме крушката, баща ми винаги беше на точното място, за да поправи белята, без майка ми да разбере."[16]

За мечтите[редактиране]

  • "Да бъде победен ракът, тази ужасна болест. Усещам, че това е възможно и моментът наближава. Вече десет години се опитвам да дам моя скромен принос в тази битка. Знам за какво става дума. Това е болка, която съм изпитал и аз, защото баща ми почина от рак."[18] (Отговор на въпроса каква е неговата мечта)
  • "Мечтая си да се бях наслаждавал повече на моментите с баща ми. Да, това е мечтата ми: Да споделя това с баща ми."[16]

За парите[редактиране]

  • "Парите все пак не са най-важното. Моята амбиция се свързва с футбола като игра, не с парите , които могат да се изкарат от него. Естествено, хубаво е ако тези пари могат да осигурят на мен и на семейството ми по-добър и по-комфортен живот. Но в никакъв случай не прекарвам времето си между два мача в мисли за банкноти и вещи." (За пропадналия трансфер в Парма през 1994 г., където е щял да получава двойно по-голяма заплата)
  • "Парите не са важни за мен. Това не ми помага да подобря своите игрови качества. Това може да направи само всекидневната трудна тренировка. Като благодарност за доверието, което Ювентус ми оказа, се надявам да спечеля до 2000 г. европейската купа. С националния отбор бих желал да стана европейски или световен шампион. Лично пък се стремя към Златната топка за футболист на годината в Европа или титлата Най-добър футболист за годината във света. По тази причина мисля, че съм си заслужил напълно парите."

За скандала Калчополи[редактиране]

  • "Един джентълмен никога не изоставя дамата си."[19] (Защо остава в отбора въпреки изваждането от Серия А)

За славата[редактиране]

  • "Съзнавам, че съм любимец на журналистите, но това повече ми тежи, отколкото ми помага. Случвало се е да получа по-висока оценка от някой съотборник, който е играл по-силно от мен. В такива случаи винаги съм се чувствал ужасно, макар че не съм бил виновен с нищо. Така че доста бързо разбрах – единственият начин това да не става повече, е винаги да съм най-добрият. Това е целта, към която вървя и на която съм подчинил всичко."

За трансферите[редактиране]

  • "През цялото време чувствах доверието на шефовете. Знаех че няма да ме продадат. Е, когато Виери отиде в Атлетико Мадрид, имаше много подобни слухове и за мен. Накрая дори малко се притесних и отидох специално да разговарям с Марчело Липи и Лучано Моджи. Те ми казаха: "Ние ти вярваме и имаме нужда от теб." Не помня нещо да е помагало толкова на играта ми колкото тези думи." (За слуховете за негов трансфер през лятото на 1997 г.)

За футболните си идоли[редактиране]

  • "Истината е, че съм се вдъхновявал от Сивори, а много научих за изпълнението на фаулове от Платини, когото гледах като малък и обожавах. Това ми помогна, но трябва да благодаря и на мама и татко, защото са ми дали талант. А останалото е плод на тренировки"[20]
  • "Никога не съм си задавал този въпрос. Гореизброените са прекрасни футболисти, всеки от които недостижим, но аз имам щастието да се отличавам от тях и да имам свой стил на терена. Което не означава, че съм по-добър от тях." (Отговор на въпроса на кого прилича - на Марадона, Баджо, Платини, Дзола или Зико)

За характера си[редактиране]

  • "Често ме описват като спокоен, мълчалив и въздържан. Понякога в това описание се съдържа нещо отрицателно. Но аз не мога да отговоря въодушевено на някой банален въпрос. Това не е заради арогатност или незаинтересованост, а защото приемам въпросите насериозно. Ако възприемам всичко ликувайки, нещата, за които си струва да се ликува, ще загубят своята стойност. Един пример: Торино ми харесва точно заради това - там няма много поводи за ликуване. През зимата често е мъгливо и мрачно, слънцето го няма със седмици. Това ми харесва. Не искам да прозвучи като клише, но времето в Торино прилича на живота. Скръбта е част от радостта. Не може винаги да е слънчево. Мъглата дори прави слънцето по-ценно, когато то отново изгрее."[16]

Източници[редактиране]

  1. 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 1,5 1,6 Дел Пиеро и Роналдо - модерните художници във футбола
  2. Agnelli presenta il conto a Del Piero, в-к Кориере дела Сера, 1 юли 1999
  3. Дзола се възхищава от Дел Пиеро
  4. [http://www.repubblica.it/online/campionato/delpiero/delpiero/delpiero.html Ancelotti: "Sono felice Alex si è sbloccato", в-к Ла Република]
  5. Дел Пиеро прави фантастични неща на терена, заяви Анчелоти
  6. Раниери: Дел Пиеро ми напомня за Дзола
  7. 7,0 7,1 Lippi hails exemplary Del Piero
  8. Sparky: Del is the danger
  9. Липи: Дел Пиеро е пример за всички
  10. Дел Пиеро ще прави бебе след Мондиала
  11. Тото Скилачи: Деп Пиеро има място в националния отбор
  12. Week 19 Spotlight: World Cup Alex
  13. Del Boy's a true genius
  14. Юсейн Болт: Аз съм най-бързият мъж във Вселената
  15. 15,0 15,1 15,2 На Дел Пиеро му липсва Адвоката Аниели
  16. 16,0 16,1 16,2 16,3 16,4 16,5 16,6 16,7 Ich habe einen Traum
  17. 17,0 17,1 Алесандро дел Пиеро: Смъртта на татко ме промени
  18. 18,0 18,1 Алесандро дел Пиеро: Мечтая за победа над рака
  19. La sfida più difficile di Alex Del Piero
  20. Дел Пиеро: Платини е учителят ми за фаулове