Алексей Толстой
Вижте пояснителната страница за други значения на Толстой.
| Алексей Толстой | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия |
Алексей Николаевич Толстой (рус. Алексей Николаевич Толстой, 1883–1945) е руски съветски писател. Граф по произход, непряк роднина на Лев Толстой и на Иван Тургенев, той е автор на множество повести, романи, пиеси и есета.
- В изкуството винаги и във всички времена е имало две подбуждащи начала – познанието и утвърждението: познаването на психическата природа на човека и утвържаването на тази природа в действителността.
- В искусстве всегда и во все времена два побуждающих начала - познание и утверждение: познание психической природы человека и утверждение этой природы в действительности.
- Да правиш сметка на времето значи да мамиш себе си. Нека то да лети над Русия по-бавно, и по-тихо…
- Время считать – себя обманывать. Пусть его помедленней летит над Россией, потише…
- — из романа "Петър Първи"
- Днешният ден – в неговата завършена характеристика – става разбираем само тогава, когато се превърне в брънка от сложния исторически процес.
- Сегодняшний день – в его законченной характеристике – понятен только тогда, когда он становится звеном сложного исторического процесса.
- Езикът е жива плът, създавана от милиони поколоения.
- Язык - живая плоть, которая создавалась миллионами поколений.
- За храброст най-много говорят страхливците, за благородство – мошениците.
- О храбрости больше всего говорят трусы, а про благородство - прохвосты.
- Изкуството изпълнява работата на паметта: то избира от потока на времето най-яркото, вълнуващото и значителното и го запечатва в кристалите на книгите.
- Искусство выполняет работу памяти: оно выбирает из потока времени наиболее яркое, волнующее, значительное и запечатлевает это в кристаллах книг.
- Като сън от паметта си отиваше властта, си отиваше и животът.
- Как сон из памяти,- уходила власть, уходила жизнь.
- — из романа "Петър Първи"
- Народът е съдия на изкуството. А задачата на критиката е да бъде изразител на най-висшите художествените изисквания на народа.
- Народ - судья искусству. И задача критики быть выразителем высших художественных требований народа.
- Не греши този, който нищо не прави, въпреки че това е най-голямата му грешка.
- Не ошибается тот, кто ничего не делает, хотя это и есть его основная ошибка.
- Не е мила, не е уютна руската земя – по–зле е от горчиво робство – хиляди години избродена с лапти, с досада разоравана с плуг, покрита с пепелта на разорени села и необозначени гробове. Пустота и дивост.
- Не мила, не уютна была русская земля – хуже всякой горькой неволи, – за тысячу лет исхоженная лаптями, с досадой ковыряемая сохой, покрытая пеплом разоренных деревень, непомянутыми могилами. Бездолье, дичь.
- — из романа "Петър Първи"
- Никой не може да те научи да се смееш, нито да се влюбваш.
- Смеху, как влюбленности, не научишь.
- Няма да те доведе до добро това учене… Ето на, аз се учих, учих, а виж – ходя на три лапи.
- Не доведет тебя до добра это ученье… Вот я училась, училась, а – гляди – хожу на трех лапах.
- — ранената Лиса Алиса, из детската приказка "Златното ключе или приключенията на Буратино"
- Патриотизмът не е само любов към Родината. Това е нещо мног повече… Това е съзнанието за своята неотделимост от Родината и неотлъчното преживяване заедно с нея на нейните щастливи и нещастни дни.
- Патриотизм – это не значит только одна любовь к своей Родине. Это гораздо больше… Это - сознание своей неотъемлемости от Родины и неотъемлемое переживание вместе с ней ее счастливых и ее несчастных дней.
- Там, където трудът се превръща в творчество, естествено, страхът от кончината изчезва дори физиологически.
- Там, где труд превращается в творчество, естественно, даже физиологически исчезает страх смерти.
- Ти си извършил три престъпления, негоднико: ти си безпризорен, без паспорт и без работа. Да се отведе извън града и да се удави в езерото!
- Ты совершил три преступления, негодяй: ты – беспризорный, беспаспортный и безработный. Отвести его за город и утопить в пруду.
- — към дървената кукла Буратино, из детската приказка "Златното ключе или приключенията на Буратино"
- У човека са заложени необятни източници на творчество, иначе той не би станал човек. Те трябва да бъдат освободени и отворени. И това ще стане, не като се кършат ръце с молби за справедливост, а като се постави човекът в подходящи обществени и материални условия.
- В человеке заложены безграничные источники творчества, иначе бы он не стал человеком. Нужно их освободить и вскрыть. И сделать это, не заламывая рук с мольбою к справедливости, а ставя человека в подходящие общественные и материальные условия.
- Хуманизмът е единственото, което може би е останало от изчезналите в небитието народи и цивилизации – книгите, народните сказания, мараморните изваяния, архитектурните пропорции.
- Гуманизм – это то единственное, что, наверное, осталось от ушедших в небытие народов и цивилизаций,- книги, народные сказания, мрамор изваяний, архитектурные пропорции.