Алексей Толстой

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Толстой.

Алексей Толстой
Алексей Толстой
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Алексей Николаевич Толстой (рус. Алексей Николаевич Толстой, 1883–1945) е руски съветски писател. Граф по произход, непряк роднина на Лев Толстой и на Иван Тургенев, той е автор на множество повести, романи, пиеси и есета.


  • В изкуството винаги и във всички времена е имало две подбуждащи начала – познанието и утвърждението: познаването на психическата природа на човека и утвържаването на тази природа в действителността.
    В искусстве всегда и во все времена два побуждающих начала - познание и утверждение: познание психической природы человека и утверждение этой природы в действительности.


  • Да правиш сметка на времето значи да мамиш себе си. Нека то да лети над Русия по-бавно, и по-тихо…
    Время считать – себя обманывать. Пусть его помедленней летит над Россией, потише…
из романа "Петър Първи"


  • Днешният ден – в неговата завършена характеристика – става разбираем само тогава, когато се превърне в брънка от сложния исторически процес.
    Сегодняшний день – в его законченной характеристике – понятен только тогда, когда он становится звеном сложного исторического процесса.


  • Езикът е жива плът, създавана от милиони поколоения.
    Язык - живая плоть, которая создавалась миллионами поколений.


  • За храброст най-много говорят страхливците, за благородство – мошениците.
    О храбрости больше всего говорят трусы, а про благородство - прохвосты.



  • Изкуството изпълнява работата на паметта: то избира от потока на времето най-яркото, вълнуващото и значителното и го запечатва в кристалите на книгите.
    Искусство выполняет работу памяти: оно выбирает из потока времени наиболее яркое, волнующее, значительное и запечатлевает это в кристаллах книг.


  • Като сън от паметта си отиваше властта, си отиваше и животът.
    Как сон из памяти,- уходила власть, уходила жизнь.
из романа "Петър Първи"


  • Народът е съдия на изкуството. А задачата на критиката е да бъде изразител на най-висшите художествените изисквания на народа.
    Народ - судья искусству. И задача критики быть выразителем высших художественных требований народа.


  • Не греши този, който нищо не прави, въпреки че това е най-голямата му грешка.
    Не ошибается тот, кто ничего не делает, хотя это и есть его основная ошибка.


  • Не е мила, не е уютна руската земя – по–зле е от горчиво робство – хиляди години избродена с лапти, с досада разоравана с плуг, покрита с пепелта на разорени села и необозначени гробове. Пустота и дивост.
    Не мила, не уютна была русская земля – хуже всякой горькой неволи, – за тысячу лет исхоженная лаптями, с досадой ковыряемая сохой, покрытая пеплом разоренных деревень, непомянутыми могилами. Бездолье, дичь.
из романа "Петър Първи"



  • Няма да те доведе до добро това учене… Ето на, аз се учих, учих, а виж – ходя на три лапи.
    Не доведет тебя до добра это ученье… Вот я училась, училась, а – гляди – хожу на трех лапах.
ранената Лиса Алиса, из детската приказка "Златното ключе или приключенията на Буратино"


  • Патриотизмът не е само любов към Родината. Това е нещо мног повече… Това е съзнанието за своята неотделимост от Родината и неотлъчното преживяване заедно с нея на нейните щастливи и нещастни дни.
    Патриотизм – это не значит только одна любовь к своей Родине. Это гораздо больше… Это - сознание своей неотъемлемости от Родины и неотъемлемое переживание вместе с ней ее счастливых и ее несчастных дней.


  • Там, където трудът се превръща в творчество, естествено, страхът от кончината изчезва дори физиологически.
    Там, где труд превращается в творчество, естественно, даже физиологически исчезает страх смерти.


  • Ти си извършил три престъпления, негоднико: ти си безпризорен, без паспорт и без работа. Да се отведе извън града и да се удави в езерото!
    Ты совершил три преступления, негодяй: ты – беспризорный, беспаспортный и безработный. Отвести его за город и утопить в пруду.
към дървената кукла Буратино, из детската приказка "Златното ключе или приключенията на Буратино"


  • У човека са заложени необятни източници на творчество, иначе той не би станал човек. Те трябва да бъдат освободени и отворени. И това ще стане, не като се кършат ръце с молби за справедливост, а като се постави човекът в подходящи обществени и материални условия.
    В человеке заложены безграничные источники творчества, иначе бы он не стал человеком. Нужно их освободить и вскрыть. И сделать это, не заламывая рук с мольбою к справедливости, а ставя человека в подходящие общественные и материальные условия.


  • Хуманизмът е единственото, което може би е останало от изчезналите в небитието народи и цивилизациикнигите, народните сказания, мараморните изваяния, архитектурните пропорции.
    Гуманизм – это то единственное, что, наверное, осталось от ушедших в небытие народов и цивилизаций,- книги, народные сказания, мрамор изваяний, архитектурные пропорции.