Айзък Бароу

Айзък Бароу
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Айзък Бароу (Isaac Barrow, 1630 – 1677) е английски математик и теолог, първият Лукасов професор.

• Завършен математик е най-нещастният оратор

  An accomplished mathematician, i.e. a most wretched orator.

• За отбелязване е, че математиците се занимават само с неща, които са сигурни, и отминават онези, които са съмнителни и неизвестни. Те не твърдят, че познават всички неща, и не се преструват, че могат да говорят по всички въпроси. Онова, което знаят, че е вярно и могат да защитят с несъкрушими аргументи, те публикуват и прибавят към своите теореми. За другите неща те мълчат и изобщо не изказват никакво мнение, предпочитайки да признаят своето невежество, отколкото да поддържат нещо прибързано. Те не поддържат нито един от своите аргументи и твърдения, който да не е добре известен и проверен с най-голяма строгост, като отхвърлят всякакви вероятни предположения и дребните остроумия. Те никога не се подчиняват на авторитета, не се поддават на чувствата си, ненавиждат софистиката и изразяват мненията си като пред съд без страст, без защита, тъй като знаят, че техните доводи, както казва Сенека, не се привеждат, за да убеждават, а да принуждават.

  It may be observed in mathematicians that they only meddle with such things as are certain, passing by those that are doubtful and unknown. They profess not to know all things, neither do they affect to speak of all things. What they know to be true, and can make good by invincible arguments, they publish and insert among their theorems. Of other things they are silent and pass no judgement at all, choosing rather to acknowledge their ignorance, than affirm anything rashly. They affirm nothing among their arguments or assertions which is not most manifestly known and examined with utmost rigour, rejecting all probable conjectures and little witticisms. They submit nothing to authority, indulge no affection, detest subterfuges of words, and declare their sentiments, as in a court of justice, without passion, without apology; knowing that their reasons, as Seneca testifies of them, are not brought to persuade, but to compel.

• Те [математиците] разглеждат само онези неща, за които имат ясни и точни представи, като ги назовават със собствени, подходящи и неизменни имена и като предполагат само няколко аксиоми, най-известни и сигурни за изследванена техните въздействия, извличат от тях заключения и съгласувано полагат в основата твърде малко хипотези, които са в най-висша степен в хармония с разума и не могат да бъдат отречени от никой здравомислещ човек. По подобен начин те си приписват подбуди или причини, които са лесно разбираеми и приемливи за всички, и спазват най-точен ред, като всяко твърдение следва непосредствено от това, което е предположено и доказано по-рано, а отхвърлят всички неща даже и да са привидно верни и вероятни, които не могат да бъдат изведени по същия дедуктивен път.