Адам Смит

От Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Смит.

Адам Смит
Адам Смит
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия
Gutenberg ico.png Творби в Проект Гутенберг

Адам Смит (англ. Adam Smith, 1723–1790) е шотландски икономист и философ, автор на прочутото съчинение "Богатството на народите: Изследване върху природата и причините на богатството на народите" (1776) – една от първите най-сериозни обосновки в подкрепа на свободната търговия, капитализма и либерализма.



  • Всеки прахосник е враг на обществото, всеки пестелив човек - негов благодетел.


  • За да научиш хората да обичат справедливостта, трябва да им покажеш резултатите от несправедливостта.


  • Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните.


  • Празните и малодушни хора често стоварват върху своите подчинени или върху тези, които не смеят да им се възпротивят, гневните си избилци и страсти, въобразявайки си, че по този начин са показали своето мъжество.


  • Самообладанието в минута на гняв е не по-малко високоценено и не по-малко благородно, отколкото самообладанието в минута на страх.



  • Намирайки се в рамките на една парадигма, е много трудно да си представим друга парадигма.


  • Жената, сложила си руж, струва ми се няма право да се гордее с ласкавите отзиви за цвета на нейното лице: тези отзиви по-скоро би трябвало да й напомнят за впечатлението, което би произвело естественият цвят на нейното лице и неговата противопложност с изкуствения руж. Нищо не представлява такова очевидно доказателство за малодушие и лекомислие като тщестлавието от незаслужените похвали. Това именно наричаме тщеславие.


  • Тщеславието не е нещо друго, освен преждевременен опит да получим гръмка известност, далече преди да сме я заслужили.


  • Характерът на всеки човек оказва влияние и върху щастието на другите хора, в зависимост от това дали има свойството да им носи вреда или полза.


  • Единственото съкровище на човека е неговата памет. Само там е неговото богатство или бедност.


  • Трудно е да заставиш човек да вникне и разбере каквото и да било, ако неговата заработка се осигурява и без разбирането му.


  • Всеки човек е богат или беден в зависимост от това, в каква степен може да се ползва от предметите за необходимост, удобство и удоволствие. Но след като вече се е установило разделението на труда, човек със собствения си труд може да си набави само незначителна част от тези предмети - значително по-голяма част той трбва да получи чрез труда на другите хора; и той ще бъде богат или беден в зависимост от количеството на онзи труд, с който може да се разпорежда или да купи. Затова стойността на всяка една стока за индивида, който я притежава, но има предвид не да я използва или лично употребява, а да я разменя за други предмети, е равна на количеството труд, което той може да купи чрез нея или да получи в свое разпореждане. По този начин трудът представлява действителното мерило за разменната стойност на стоките.


  • Всеки индивид непрестанно се стреми да намери най-изгодното приложение за капитала, с който може да се разпорежда. Наистина той се ръководи от личната си изгода, а не от онова, което е полезно за обществото. Но изследването на личната изгода естествено или по-скоро по необходимост го кара да предпочете онова приложение, което е най-изгодно за обществото… Той мисли само за собствената си печалба, но в този, както и в много други случаи, е ръководен от невидима ръка, за да служи на цел, която не е била част от неговите намерения.


  • Трябва да се отбележи, че думата "стойност" има две различни значения: понякога тя обозначава полезността на някой предмет, а понякога възможността за придобиване на други предмети, която дава притежанието на даден предмет. Първата може да се нарече потребителска стойност, а втората - разменна стойност.


  • В онова пръвобитно състояние на обществото, което предшества присвяването на земя като частна собственост и натрупването на капитал, целият продукт на труда е принадлежал на работника. Не му се е налагало да го разделя нито със земевладелеца, нито със стопанина. Ако това състояние се беше съхранило, то трудовата работна заплата би нарасвала заедно с увеличението на трудовите производителни сили.


  • Да вземе за пример … производството на карфички. Един работник изтегля телта, друг я изправя, трети я обрязва, четвърти заостря краищата, пети оформя края за главичката,; изготвянето на самата главичка изисва две или три самостоятелни операции; поставянето й представлява отделна операция, полирането на карфичката – съвсем друга; самостоятелна операция е дори завиването на карфичките в пакетчета.


  • Най-големият прогрес в развитието на трудовите производителни сили и значителна част от изкуството, умението и съобразителността, с които той се насочва и прилага, произтичат както изглежда вследствие на разделението на труда.


  • Хората от една професия рядко се събират заедно дори и за развлечение, но техните срещи завършват със заговор против обществото или с план да се увеличи разценката.


  • За да се създаде богатството на една страна, твърде много трябва да бъде превърнато в руини.


  • Не би могло да се очаква, че изпълнителните директори на акционерните дружества в качеството им главно на мениджъри на парите на други хора ще ги управляват със същата бдителност, както техните собственици.


  • Управлението на една монополна компания от търговци е може би най-лошата форма на управление за всяка една страна.


  • Великите нации никога не обедняват поради разточителството и неблагоразумието на частни лица, но много често обедняват в резултат на разточителството и неблагоразумието на държавната власт.


  • В действителност Бог е на страната на най-големите банкови сметки.