Абхазки пословици и поговорки

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Абхазия
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Абхазо-адигейски езици


  • Ако викнеш в стомната, и стомната ще ти викне.



  • Ако нямаш съсед, ти трябва да станеш някому съсед.


  • Брадвата, с която построили всичко, изхвърлили на двора.аналогично на българската: Сече клона, на който седи.


  • Видяла гаргата човек с пушка и си казала: "Ако е с главата си, няма да стреля в мен, ако е глупак – няма да ме улучи."


  • Вместо залудо да седиш, по-добре залудо ходи.


  • Глава да има, тюбетейка ще се намери.


  • "Дай" и "вземи" вървят едно след друго.


  • Девойка, неуспяла да се омъжи, става свадлива.


  • Докато козата не си заклати опашката, козелът не приближава.


  • Дълг и заем не стареят.


  • Дърво, което народът проклина, ще изсъхне.


  • Дървото се крепи с корените си, а човекът – с роднините.


  • За гладния и сол, и пипер е добро ядене.



  • За този, който не знае как да работи, работата никога не свършва.


  • Залепи ли се за някого бедността, с него и в Мека ще отиде.


  • Когато лошият дюлгерин влезе в гората, всички дървета треперят.


  • Когото ругаят сто човека, сто души струва.


  • Което лошо е дошло, лошо си и отива.


  • Което ти се досвиди за добрия другар, от полза няма да ти бъде.


  • Който е получил власт за един ден, сто глави е отнел.



  • Който не е полезен за себе си, и за другите е безполезен.


  • Който не се срамува да каже, той и да направи, няма да се срамува.


  • Който сам не е бил на гости, той гости не знае да приеме.


  • Който се е спънал сутринта, ще се спъва до пладне.


  • Който се надява на своята сила – не заплашва.



  • Комуто поверяваш коня си, не му поверявай и жена си.



  • Кучето милвай, но тоягата не хвърляй.


  • Където го боли човек, там си слага ръката.


  • Където повече тежи на колата, там скърца.


  • Към този, с когото са свикнали, няма уважение.


  • Лошо уший, ама хубаво изглади.


  • Навреме посятото навреме пониква.


  • На жена и оръжие да не разчиташ.'


  • На лакомия умът е в стомаха.


  • На слабия езикът му е дълъг.


  • Навреме посятото навреме пониква.


  • Най-сладък от всичко е езикът, най-горчив от всичко е езикът.


  • На бедния само това му остава – да си засуква мустаците.


  • Не се бий с лодкаря, когато преминаваш реката.


  • Не се смей на този, който е паднал по-рано от тебе.



  • Онзи когото наречеш свой господар, ще те нарече свой роб.


  • От заредената пушка се бои един, а от незаредената – сто.


  • Откраднатата биволица четири ведра с мляко давала.


  • По-добре да приемеш на гости петима конници, отколкото едно дете.


  • Познатият крив път е по-кратък от непознатия прав път.


  • По-лесно е да спреш дъжда, отколкото момиче, което е тръгнало да се жèни.


  • Правѝ за друг, учѝ за себе си.


  • Първо погледни кой те слуша, а след това започни приказката си.


  • Родителите – за децата, децата – за себе си.


  • С един кол ограда не можеш да направиш.


  • С труд добитото чушле е по-сладко и от мед.


  • Самотният чувства самотата си, и когато е с другите.


  • Ситият мисли, че другарите му също са сити.


  • Слабият е по неволя добър.


  • Умният враг е по-добър от глупавия роднина.




Източници
  • "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"