Абу ал Фарадж

Абу ал Фарадж ибн Харун или Григорий Йоан Бар-Ебрей (1226 – 1286) е сирийски църковен деец от еврейски произход, писател и учен-енциклопедист. Бар-Ебрей означава "син на евреин", но всъщност баща му е преминал към християнството от яковитския обряд. Повечето от съчиненията му са написани на сирийски и арабски език, затова по-голяма популярност е добила арабската форма на името му.

• Въздържаността и разпуснатостта се проявяват не само в постъпките, но и в думите.

• Глупаците забелязват само пропуските на хората, а не обръщат внимание на техните достойнства.

• Защо завистниците са винаги от нещо огорчени? Защото ги ядат не само собствените им несполуки, но и успехите на другите.

• Знам малко, но и това, което знам, го знам до съвършенство.

• Кой може да се счита за умен? Този, чиито планове в повечето случаи се осъществяват.

• Кратковременната несполука е по-добра от кратковременната сполука.

• Най-добрата похвала е тази, която идва от човек, на когото нищо добро не си направил.

• Не вярвай на врага си, когато ти говори приятни неща.

• Не пренебрегвай малките хора - те могат да ти помогнат да се издигнеш.

• Не разчитай на избухливия приятел, дори по природа да си е добър човек.

• По-добре е от време на време да не си дояждаш, отколкото постоянно да преяждаш.

• Привличай към себе си приятели с добри дела. В това е смисълът на истинската дружба.

• Родината е там, където се чувстваш свободно.

• Търпението е прекрасно качество, но животът е твърде кратък, за да се търпи дълго.

• Храната, която организмът не успява да усвои, изяжда този, който я е изял. Затова се храни умерено.

• Човек, който се държи достойно още от самото начало, се избавя от угризенията на съвестта.