Шон О'Кейси

Шон О'Кейси (30 март 1880 г. - 18 септември 1964 г.) е ирландски драматург и мемоарист.

Светът е сцена, и на повечето от нас отчайващо много им личи, че са пропускали репетициите...
Жертвите на политиката се изчисляват с хиляди, на религията - десетки хиляди.
Когато беше тъмно, винаги носеше слънцето в ръка за мен.
Цялата световна сцена и повечето от нас са отчаяно неподготвени.
Богатството често отнема шансове на мъжете, както и бедността. Няма кой да каже на богатия да продължи да се стреми, защото богат човек прави закона, който освещава и осветява собствения му живот.
Не са ли любопитни всички религии? Ако не бяха те, нямаше да накарате някой да им повярва.
Човек винаги трябва да бъде пиян, Мини, когато говори за политика - това е единственият начин да ги направи важни.
Ако Англия има някакво достойнство, останало по пътя на литературата, тя ще забрави завинаги жалките измислици на английската литература.
Смехът е вино за душата - смехът мек, силен и дълбок, обагрен със сериозност - веселата декларация, направена от човека, че животът си струва да се живее
Това е ирландският народ навсякъде - те се отнасят към сериозно нещо като към шега, а към шега като към сериозно.
Няма нищо толкова страстно, както прикрит интерес, прикрит като интелектуална убеденост.
Политиците не знам защо, но изглежда имат тенденция да ни разделят, да ни пазят един от друг, докато природата винаги и все полага усилия да ни събере.
За мен животът е просто покана за живот.
Намерих живота като приятно, омагьосващо, активно и понякога ужасяващо преживяване и съм му се насладил напълно. Плач в едното ухо, може би, но винаги песен в другото.
Тайната на щастието е да се намери вродена монотонност.
Не бихме могли да живеем без комедия.
Парите не ви правят щастливи, но успокояват нервите.
Смехът е силното ехо на въздишка; въздишка слабото ехо на смях.
Когато преминах от усилена ръчна работа към писане, просто преминах от един вид упорит труд към друг.
Нищо не изглежда твърде високо или ниско за хумориста; той е над честта, над вярата, запазвайки смисъла към религията и разума в живота.
Правилото ми е никога да не ме губят самообладание, докато не би било пагубно да го запазя.
Никой човек не е толкова стар, че да вярва, че не може да изживее още една година.
Всяко действие от нашия живот докосва някакъв акорд, който ще вибрира във вечността.