Херта Мюлер

Херта Мюлер (нем. Herta Muller) (1953) е румънско-германска писателка романистка, поетеса и есеистка, носителка на Нобеловата награда за литература.

Градът е навсякъде, когато нямате никаква цел.
Когато мълчим, ние сме неприятни, а когато говорим - смешни.
Аз съм заключен в себе си и изхвърлен от себе си, аз не принадлежа към тях, но и аз самият нямам и себе си.
Жените винаги се нуждаят от други жени, за да се облегнат. Те стават приятели, за да се мразят по-добре една друга. Колкото повече се мразят, толкова по-неразделни стават.
Когато не говорим, - каза Едгар, - ставаме непоносими и когато го правим, правим глупаци от себе си.
Имало едно време когато имаха лош късмет и те обвиняваха всичко за това.
За да се бориш със смъртта, не ти трябва много живот, а само такъв, който все още не е приключил.
Мълчанието също е форма на говорене.
Никой град не може да прерасне в диктатура, защото всичко остава малко, когато се гледа.
Лятото е жестоко към листата си, есента към цветовете си, зимата за нас.
Винаги съм имал достатъчно чувство, за да пощадя другите, но никога достатъчно, за да се спася от нещастието.
Днес тревата слуша, когато говоря за любов. Струва ми се, че тази дума не е честна дори със себе си.
По-добре да си вкъщи в стая и градина с грозни хора, отколкото да принадлежиш на непознати.
И аз съм различна без теб. Ти си единственият, който смята, че никога не си различен.
Понякога нещата придобиват нежност, чудовищна нежност, която не очакваме от тях.
Бях твърде наясно, че има неизказан закон, по който никога не трябва да започвате да плачете, ако имате твърде много причини да го направите. Казах си, че сълзите ми се дължат на студ, и аз вярвах в себе си.
Знам, - казва Адина, - мъжете са имали жени, жените имат деца, децата са гладни.
Преди войната зад църквата е стояло ябълково дърво. Това беше ябълково дърво, което яде собствени си ябълки.
Полугладните хора всъщност не са нито мъжествени, нито женствени, а безполови, като предмети.
Всичко, което се случва, е винаги просто. И има принцип за това как протичат нещата, като се предполага, че те продължават.
Това, което не може да се каже, може да бъде написано. Защото писането е мълчалив акт, труд от главата до ръката.
Всичко в литературата, включително паметта, е втора употреба.
Страданието не подобрява човешките същества, нали?
Ако живеете със заплахи за смърт, имате нужда от приятели. Затова трябва да рискувате, че може да ви шпионират.
Винаги съм писала само за себе си - да изяснявам нещата, да изяснявам нещата със себе си, да разбирам по вътрешен начин какво всъщност се случва.
Самото писане не знае как изглежда, докато човек го прави, само когато приключи.
Никога не съм искал да бъда писателка.
В румънското общество не съм особено харесвана. Не получавам често покани.
Пиша, за да свидетелствам за живота.
Румънският е много красив, чувствен, поетичен език.
Работата с езика изисква красота за мен.
Като дете възприемах майка си като стара жена.
Не можеш да изградиш бъдеще, ако нямаш минало.
Вярвам, че литературата винаги отива точно там, където са нанесени щетите на човек.