Хана Аренд

Хана Арент
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Хана Арент (нем. Hannah Arendt, 1906-1975) е немско-американски политолог, философ и мислител от еврейски произход. Тя оказва сериозно влияние върху съвременната философия с книгата си "Тоталитаризът" ("Елементи и произход на тоталитарното управление" — «Elemente und Ursprünge totaler Herrschaft»), в която разкрива механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.

Ако зададете на някого от това поколение два прости въпроса: "Какъв искате да бъде светът след петдесет години?" и "Какъв искате да бъде животът ви след пет години?", то отговорите доста често са предшествани от: "Ако светът все още съществува…" и "Ако съм жив дотогава…" За често срещания въпрос: "Кои са те, това ново поколение?", човек се изкушава да отговори: "Тези, които чуват тиктакането." А на другия въпрос: "Кои са тези, които напълно ги отхвърлят?" отговорът може да бъде: "Тези, които не знаят или отказват да се изправят срещу нещата такива, каквито са."
If you ask a member of this generation two simple questions: How do you want the world to be in fifty years? and What do you want your life to be like five years from now? the answers are quite often preceded by Provided there is still a world and Provided I am still alive. To the often-heard question: "Who are they, this new generation?" one is tempted to answer: "Those who hear the ticking." And to the other question: "Who are they who utterly deny them?" the answer may well be: "Those who do not know, or refuse to face, things as they really are."

В противовес на отмъщението, което е естествена, автоматична реакция на престъплението и което, поради необратимостта на процеса на действие, може да се очаква и дори да се предвижда; актът на прошката никога не може да бъде предсказан – това е единствената реакция, която се проявява неочаквано и по този начин се запазва, оставайки си все пак реакция, нещо от оригиналния характер на действието.
In contrast to revenge, which is the natural, automatic reaction to transgression and which, because of the irreversibility of the action process can be expected and even calculated, the act of forgiving can never be predicted; it is the only reaction that acts in an unexpected way and thus retains, though being a reaction, something of the original character of action.

В този свят, в който влизаме, появявайки се от нищото и изчезвайки в нищото, съществуване и поява съвпадат… — из "The Life of the Mind", изд. 1978
In this world which we enter, appearing from a nowhere, and from which we disappear into a nowhere, Being and Appearing coincide…

В условията на тирания е по-лесно да действаш, отколкото да мислиш.
Under conditions of tyranny it is far easier to act than to think.

Властта и насилието са противоположности; където едната управлява абсолютно, другата отсъства.
Power and violence are opposites; where the one rules absolutely, the other is absent.

Войната стана такъв разкош, какъвто могат да си позволят само малките нации.
War has become a luxury that only small nations can afford.

Главната квалификация на лидера на масите става безкрайната му непогрешимост; той не може никога да допусне грешка.
The chief qualification of a mass leader has become unending infallibility; he can never admit an error.

Главната причина за съществуването на война все още не е нито тайното желание за убиване у човешкия вид, нито неудържимия инстинкт към агресия, нито, най-накрая и по-правдоподобно, сериозните икономически и социални опасности, присъщи на разоръжаването, но на простия факт, че на политическата сцена все още не се е появил заместител на този краен арбитър в международните отношения.
The chief reason warfare is still with us is neither a secret death-wish of the human species, nor an irrepressible instinct of aggression, nor, finally and more plausibly, the serious economic and social dangers inherent in disarmament, but the simple fact that no substitute for this final arbiter in international affairs has yet appeared on the political scene.

Дейността сама по себе си е изключителен прерогатив на човека – нито животното, нито Бог е способен на такава – и единствено дейността е изцяло зависима от постоянното присъствие на други хора. — из "The Human Condition", 1958
Action alone is the exclusive prerogative of man; neither a beast nor a god is capable of it, and only action is entirely dependent upon the constant presence of others.

Действие без име, без "някой", който да се свързва с него, е безсмислено. — из "The Human Condition", 1958
Action without a name, a “who” attached to it, is meaningless.

Днес всички тези стари истини за връзката между войната и политиката или за насилието и властта са вече неприложими. Втората световна война не бе последвана от мир, а от студената война и от създаването на военно-промишлен комплекс. — из "За насилието" (On Violence), 1970
Today all these old verities about the relation between war and politics or about violence and power have become inapplicable. The Second World War was not followed by peace but by a cold war and the establishment of a military-industrial-labor complex.

Живите същества, хора и животни, не са само в света, те са от света, и именно затова те са предмети и обекти – възприемащи и възприемани в едно и също време. — из "The Life of the Mind", изд. 1978
Living beings, men and animals, are not just in the world, they are of the world, and this precisely because they are subjects and objects-perceiving and being perceived-at the same time.

За да бъде свободен в една епоха като нашата, човек би трябвало да е в позиция на власт. Това само по себе си ме прави амбициозна.
To be free in an age like ours, one must be in a position of authority. That in itself would be enough to make me ambitious.

И най-радикалните революции ще се превърнат в консервативни в деня след революцията.
The most radical revolutionary will become a conservative the day after the revolution.

Икономическият растеж може един ден да се окаже по-скоро проклятие, отколкото благословия; и при никакви условия няма да може да доведе нито до свобода, нито да представлява доказателство за нейното съществуване.
Economic growth may one day turn out to be a curse rather than a good, and under no conditions can it either lead into freedom or constitute a proof for its existence.

Когато ни казваха, че под свобода се разбрало свободното предприемачество, ние направихме твърде малко, за да се разсее тази чудовищна лъжа. Твърдим, че богатството и икономическото благосъстояние са плодовете на свободата, а би трябвало да сме първите, които знаят, че този вид на "щастие" е истинска благодат само в тази страна, но е незначителна благодат в сравнение с истинските политически свободи като свобода на словото и мисълта, на събранията и сдружаването, дори и при най-добрите условия. — из "За революцията" (On Revolution), 1963
When we were told that by freedom we understood free enterprise, we did very little to dispel this monstrous falsehood. Wealth and economic well-being, we have asserted, are the fruits of freedom, while we should have been the first to know that this kind of "happiness" has been an unmixed blessing only in this country, and it is a minor blessing compared with the truly political freedoms, such as freedom of speech and thought, of assembly and association, even under the best conditions.

Концептуално метафоричната реч е наистина много адекватна на мисловната дейност, на функционирането на нашия ум, но животът на душата в самата му интензивност е много по-адекватно изразен в поглед, звук и жест, отколкото в реч. — из "The Life of the Mind", изд. 1978
Conceptual metaphorical speech is indeed adequate to the activity of thinking, the operations of our mind, but the life of the soul in its very intensity is much more adequately expressed in a glance, a sound, a gesture, than in speech.

Културата се отнася до обектите и е феномен на света; забавлението се отнася до хората и е феномен на живота.
Culture relates to objects and is a phenomenon of the world; entertainment relates to people and is a phenomenon of life.

Където всички са виновни, никой не е; изповядването на колективна вина е най-добрата мярка срещу откриването на виновниците, а самата величина на престъплението е най-доброто извинение да не се прави нищо.
Where all are guilty, no one is; confessions of collective guilt are the best possible safeguard against the discovery of culprits, and the very magnitude of the crime the best excuse for doing nothing.

Любовта е "тежестта на душата" (по израза на Августин – бел.прев.), нейният закон за гравитацията, който довежда душата от движението до нейния покой. — (размисли върху Августин: "Моята тежест е моята любов…" — «My weight is my love…», из "The Life of the Mind", изд. 1978
Love is the “weight of the soul,” its law of gravitation, that which brings the soul’s movement to its rest.

Любовта по своята същност не е от този свят и точно по тази причина, а не защото се среща толкова рядко, тя е не само аполитическа, а е антиполитическа, дори най-мощната от антиполитически сили.
Love, by its very nature, is unworldly, and it is for this reason rather than its rarity that it is not only apolitical but antipolitical perhaps the most powerful of all antipolitical forces.

Малко момичета са така добре оформени, както добрият кон.
Few girls are as well shaped as a good horse.

Мненията са формирани в процеса на открита дискусия и публичен дебат, а където не съществува възможност за формирането на мнения, може да има настроения – настроенията на масите и настроенията на хората, като последните са не по-малко капризни и ненадеждни от първите, – но няма мнения.
Opinions are formed in a process of open discussion and public debate, and where no opportunity for the forming of opinions exists, there may be moods – moods of the masses and moods of individuals, the latter no less fickle and unreliable than the former – but no opinion.

Нашата традиция на политическата мисъл има своето определено начало в ученията на Платон и Аристотел. И вярвам, че се стига до не по-малко категоричен край в теориите на Карл Маркс.
Our tradition of political thought had its definite beginning in the teachings of Plato and Aristotle. I believe it came to a no less definite end in the theories of Karl Marx.

Не човекът, а хората обитават тази планета. Плурализмът е законът на тази земя. — из "The Life of the Mind", изд. 1978
Not man but men inhabit this planet. Plurality is the law of the earth.

Нежеланието да се признае волята като отделна, автономна, умствена способност, най-накрая отстъпи след дълги векове християнска философия.
The reluctance to recognize the Will as a separate, autonomous mental faculty finally ceded during the long centuries of Christian philosophy...

Нещата, които трябва да научим, преди да можем да ги правим, ние ги учим като ги правим.
For the things we have to learn before we can do them, we learn by doing them.

Никаква друга кауза не е останала, освен най-древната от всички, тази, която още от началото на нашата история е определяла самото съществуване на политиката – каузата на свободата срещу тиранията.
No cause is left but the most ancient of all, the one, in fact, that from the beginning of our history has determined the very existence of politics, the cause of freedom versus tyranny.

Никакъв човешки живото, дори и животът на отшелника в природната пустиня, не е възможен извън свят, който пряко или непряко свидетелства за присъствието на други човешки същества. — из "The Human Condition", 1958
No human life, not even the life of the hermit in nature’s wilderness, is possible without a world which directly or indirectly testifies to the presence of other human beings.

Никое наказание никога не е притежавало достатъчно мощ, а да предотврати извършването на престъпления. Напротив, въпреки наказанието, последвало първата проява на някое престъпление, неговото повторение е много по-вероятно отколкото първоначалната му проява някога е била.
No punishment has ever possessed enough power of deterrence to prevent the commission of crimes. On the contrary, whatever the punishment, once a specific crime has appeared for the first time, its reappearance is more likely than its initial emergence could ever have been.

Никой, чиито мисли са заети с история и политика, не може да не бъде наясно за огромната роля, която насилието винаги е играло в човешките дела; и на пръв поглед е доста изненадващо, че до насилието се прибягва толкова рядко в специални случаи. — из "За насилието" (On Violence), 1970
No one engaged in thought about history and politics can remain unaware of the enormous role violence has always played in human affairs, and it is at first glance rather surprising that violence has been singled out so seldom for special occasions.

Нито една цивилизация не би била възможна без определена рамка на стабилност, за да се подсигури срещу потока на промяната. На първо място сред стабилизиращите фактори, по-издържливи и от обичаи, нрави и традиции, са правните системи, които регулират отношенията ни в света и в нашите ежедневни дела един с други.
No civilization would ever have been possible without a framework of stability, to provide the wherein for the flux of change. Foremost among the stabilizing factors, more enduring than customs, manners and traditions, are the legal systems that regulate our life in the world and our daily affairs with each other.

Нищо и никой не съществува в един свят, чието наличие не предполага зрител. — из "The Life of the Mind", изд. 1978
Nothing and nobody exists in a world whose very being does not presuppose a spectator.

Нищо, което използваме, чуваме или докосваме, не може да бъде изразено с думи, които да са равни на онова, което дават сетивата.
Nothing we use or hear or touch can be expressed in words that equal what is given by the senses.

Новото винаги се случва въпреки преобладаващия коефициент на статистически закони и тяхната вероятност, което за всички практически, ежедневни цели се свежда до сигурност; поради това новото винаги се появява под маската на чудо.
The new always happens against the overwhelming odds of statistical laws and their probability, which for all practical, everyday purposes amounts to certainty; the new therefore always appears in the guise of a miracle.

Няма опасни мисли. Мисленето само по себе си е опасно.
There are no dangerous thoughts; thinking itself is dangerous.

Обещанията са уникален човешки начин за разпореждане с бъдещето, правейки го предсказуемо и надеждно до степен, достъпна за човешките сили.
Promises are the uniquely human way of ordering the future, making it predictable and reliable to the extent that this is humanly possible.

От гледна точка на света всяко създание, родено в него, идва в него добре подготвено да се справя с (този) свят… — из "The Life of the Mind", изд. 1978
Seen from the perspective of the world, every creature born into it arrives well equipped to deal with a world…

Поради самата си същност хубавото е изолирано от всичко друго. Няма път, който да води от красотата към реалността.
By its very nature the beautiful is isolated from everything else. From beauty no road leads to reality.

Посветете себе си на доброто, което заслужавате и желание за себе си. Подарете си спокойствие. Вие заслужавате да бъдете щастливи. Вие заслужавате да се наслаждавате.
Dedicate yourself to the good you deserve and desire for yourself. Give yourself peace of mind. You deserve to be happy. You deserve delight.

Предсказанията на бъдещето не са нищо друго, освен прогнози на настоящите автоматични процеси и процедури, които вероятно ще се сбъднат, ако хората не действат и ако нищо неочаквано се случва; всяко действие – за добро или за лошо – и всяко произшествие непременно разрушава целия модел, в чиито рамки се оформя предсказанието и където намира своите доказателства.
Predictions of the future are never anything but projections of present automatic processes and procedures, that is, of occurrences that are likely to come to pass if men do not act and if nothing unexpected happens; every action, for better or worse, and every accident necessarily destroys the whole pattern in whose frame the prediction moves and where it finds its evidence.

Проблемът с лъжата и измамата зависят изцяло от ясната представа за истината, които лъжецът и измамникът искат да скрият.
The trouble with lying and deceiving is that their efficiency depends entirely upon a clear notion of the truth that the liar and deceiver wishes to hide.

Прошката е ключът към действието и свободата.
Forgiveness is the key to action and freedom.

Разказаните истории разкриват смисъла, без да правят грешката да го определят.
Storytelling reveals meaning without committing the error of defining it.

Революционерите не правят революции. Революционерите са тези, които знаят кога властта лежи на улицата и могат да я вземат.
Revolutionaries do not make revolutions. The revolutionaries are those who know when power is lying in the street and then they can pick it up.

Само тълпата и елитът могат да бъдат привлечени от инерцията на тоталитаризма. Масите трябва да бъдат спечелени чрез пропаганда. — из "Произход на тоталитаризма" (The Origins of Totalitarianism), 1951
Only the mob and the elite can be attracted by the momentum of totalitarianism itself. The masses have to be won by propaganda.

Събития, по дефиниция, са случки, които прекъсват рутинни процеси и рутинни процедури; единствено в свят, в който никога не се случва нищо значимо, може да се сбъднат виденията на футуролозите. — из "За насилието" (On Violence), 1970
Events, by definition, are occurrences that interrupt routine processes and routine procedures; only in a world in which nothing of importance ever happens could the futurologists’ dream come true.

Същността, както Маркс я вижда, е, че мечтите никога не се сбъдват.
The point, as Marx saw it, is that dreams never come true.

Твърдя, че гражданските неподчинения не са нищо друго освен най-нова форма на доброволно сдружение и по този начин те са напълно в унисон със старите традиции на страната.
It is my contention that civil disobediences are nothing but the latest form of voluntary association, and that they are thus quite in tune with the oldest traditions of the country.

Това е рецептата, по която съм живяла: Подготвяй се за най-лошото, очаквай най-доброто, приемай което дойде.
This is the precept by which I have lived: Prepare for the worst; expect the best; and take what comes.

Това само показва до каква степен насилието и неговият произвол са били вземани за някаква даденост и поради което неглижирани; никой не поставя под съмнение и не изследва онова, което е очевидно за всички. — из "За насилието" (On Violence), 1970
This shows to what extent violence and its arbitrariness were taken for granted and therefore neglected; no one questions or examines what is obvious to all.

Това, което прави толкова правдоподобно да се предположи, че лицемерието е порок на пороци, е, че почтеността наистина може да съществува под прикритието на всички други вредни навици, с изключение на този. Вярно е, че само престъпността и престъпникът ни сблъскват с недоумението от радикалното зло, но само лицемер може да бъде наистина гнил до мозъка на костите.
What makes it so plausible to assume that hypocrisy is the vice of vices is that integrity can indeed exist under the cover of all other vices except this one. Only crime and the criminal, it is true, confront us with the perplexity of radical evil; but only the hypocrite is really rotten to the core.

Тоталитаризмът никога не е удовлетворен да управлява с външни средства, а именно чрез държавата и машините на насилие; благодарение на характерната си идеология и роля, свързана с този апарат на принуда, тоталитаризмът е открил средство да доминира и тероризира човешките същества отвътре в нас. — из "Произход на тоталитаризма" (The Origins of Totalitarianism), 1951
Totalitarianism is never content to rule by external means, namely, through the state and a machinery of violence; thanks to its peculiar ideology and the role assigned to it in this apparatus of coercion, totalitarianism has discovered a means of dominating and terrorizing human beings from within.

Тотална лоялност е възможна само когато верността е изпразнена от всякакво конкретно съдържание, от което могат да възникнат всякакви промени в решенията. — из "Произход на тоталитаризма" (The Origins of Totalitarianism), 1951
Total loyalty is possible only when fidelity is emptied of all concrete content, from which changes of mind might naturally arise.

Третият свят не е реалност, а идеология.
The Third World is not a reality but an ideology.

Тъжната истина е, че повечето зло се прави от хора, които не се замислят дали са добри или лоши.
The sad truth is that most evil is done by people who never make up their minds to be good or evil.

Човешкото чувство за реалност изисква от хората да схванат чисто пасивната даденост на своето битие – не за да го променят, а за да им стане по-разбираемо и да му дадат възможност за пълна изява, защото в противен случай би им се наложило пасивно да страдат.
The human sense of reality demands that men actualize the sheer passive givenness of their being, not in order to change it, but in order to make articulate and call into full existence what otherwise they would have to suffer passively anyhow.