Възгледите на един клоун

„Възгледите на един клоун“ („Ansichten eines Clowns“) е роман на Хайнрих Бьол от 1963 г.

• Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия („Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?“) и той ме попита: „Добре ли бях? Харесах ли ви?“, буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: „Препоръчайте ме на други...“

• — Душата — повторих упорито, — моля ви, предайте на господин Шнир, че душата на брат му е в опасност и веднага след като се нахрани, да ми се обади.
  — Душа — каза студено той, — брат, опасност.
  По същия начин би могъл да каже: боклук, смет, ведро. Всичко това ми се стори комично: в края на краищата студентите там ги обучаваха за бъдещи пастири на душата, и той все пак трябваше поне веднъж да е чувал думата "душа".
  — Въпросът е много, много спешен — настоях аз.
  Той каза само "Хм, хм", на него му се струваше напълно непонятно, че нещо свързано с душата, може да бъде спешно.

• Една жена може толкова много да изрази или да изиграе с ръцете си, че мъжките ръце ми изглеждат като залепени пънове. Мъжките ръце са за ръкостискане, за побоища, естествено за стреляне и за подписване. Стискане, биене, стреляне, подписване на безкасови чекове - това е всичко, което могат мъжките ръце. И естествено: да работят. Женските ръце почти вече не са ръце, все едно дали мажат масло на хляб, или отместват коси от челото. Нито един теолог не е стигнал до тази идея, да произнесе проповед за женските ръце в евангелието - Вероника, Магдалина, Мария и Марта - все женски ръце в евангелието, които са проявявали нежност към Христос...

• Артистът винаги носи смъртта в себе си, точно както добрият свещеник винаги носи своя псалтир.

• Най-неприятното от този майор - или там какъвто беше - бяха неговите ордени. Без ордените си той може би щеше да запази известно достойнство.

• — Католиците ме нервират — отвърнах, — защото са непочтени.
  — А протестантите? — запита той смеейки се.
  — Те направо ме отвращават с тяхното бръщолевене за съвест.
  — А атеистите? — той продължаваше да се смее.
  — Те са ми скучни, защото непрестанно говорят за Бог.
  — А вие какъв сте всъщност?
  — Аз съм клоун.

• — Всеки, който стои отстрани – а на тоя свят всеки стои отстрани на всички останали, – винаги възприема нещата по-лоши или пък по-добри, отколкото онзи, когото тия неща непосредствено засягат, били те щастие или нещастие, любовна мъка или “артистична деградация”.

Източници