Пабло Неруда

Пабло Неруда
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Нефтали Рикардо Рейес Басуалто (исп. Ricardo Eliecer Neftalí Reyes Basoalto, 1904-1973), по-известен с псевдонима Пабло Неруда, е чилийски поет, общественик, дипломат, сенатор и лауреат на w:Нобелова награда за питература за 1971 г.

От него

Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.

Във всичко в този свят има част от моята душа.

Не е необходимо, скъпа,
и нека нас не ни задържа каквато и да било сила -
насила нас със тебе да съединява.

Обичам любовта, където двама си делят
и хляба, и леглото.

Любов, която е до време
или до век.

Любов - подобно бунт, назряващ във сърцето,
а не парализа сърдечна.

Любов, която ще настигне.
Любов, която няма да настигнем.

Отказа ми във всичко ти, и въпреки това
аз и такава своята любов приемам.

Исках да стана поет, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно човека, природата, страстите и събитията и всичко това да се развива напълно взаимосвързано. — 1923 г.

Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум. — 1940 г.

Аз съм поет, зает с най-задълбочено съзерцание на света; мисля, че моята слаба и своенравна поезия е призвана да разкъса магическия кръг, в който са затворени стъкло, дърво и камък… — 1957 г.

Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезаем предмет, всяка моя поема се старае да бъде полезен инструмент в работата, всяка моя песен - знак за единение на пространството, където се събират всички пътища… вярвам, че дългът на поета ми повелява да се сродявам не само с розата и симетрията, с възторжената любов и безмерната печал, ни и със суровите дела на хората, които направих част от своята поезия. — 1971, из речта по случай връщването на Нобеловите награди в Стокхолм

За него

Такова е впечателението, че Пабло Неруда не е един поет, а цял поетически цех. Той не толкова търсеше нов стил, колкото се отказваше от стария. Неруда беше многогласен поет.

— Алистър Рийд, англ.критик и преводач

Всеки, който с недоверие се отнася към някой поет заради неговите политически възгледи, прави голяма грешка, понеже проявявайки интерес само към фойерверките на случайни пропагандкистки изхвръляния, той никога няма да разбере истинското значение на изкуството на Неруда, който се стреми да изрази душата на латиноамериканските народи в онзи стил, който достига върховете в поезията на испанското бароко.

— Фернандо Алегрия, чилийски критик

Още от първите си стихотворения Неруда въстава срещу унаследените понятия и форми, срещу култа на тъгата и склонността към разрушителни пороци. Той отхвърля естетиката, проповядваща отдръпване от човешките стремежи и затваряне в гордостта на страданието. Началото на творчеството на Неруда съвпада с дълбока криза, преживявана от чилийското общесто. От най-ранна младост той симпатизира на метежници и революционери. Чувствал ги е близки по дух. Сред тях имаше и такива, които считаха, че революцията трябва да се разпростани и върху поезията, върху цялото изкуствао, върху културата.

— Володя Тейтелбом, чилийски юрист, политик, писател и издател