Николо Макиавели

Николо Макиавели
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Николо Макиавели (Niccolò Machiavelli, 1469 - 1527) е италиански държавник, историк и философ.

• Бог не е склонен да прави всичко и така да ни отнеме нашата свободна воля и дела от слава, която ни принадлежи.

• Владетелят винаги трябва да се съветва с други, но само тогава, когато той желае това, а не когато това желаят другите; и той трябва да спира всеки, който се опита непопитан да му дава съвети.

• Войната се води, когато е необходима; въоръжаването е допустимо, когато няма никаква друга надежда.

• Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.

• Времето не чака, добротата е безсилна, късметът непостоянен, а лъжата ненаситна.

• Всички въоръжени пророци са били победители, а всички невъоръжени пророци са били унищожени.

• Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби.

• Делата, които са нежелани от поданиците, владетелите трябва да възлагат други да ги вършат, а тези, които са желани, да ги изпълняват сами.

• Добрите граждани, дори и когато виждат, че народът се е устремил към някакво гибелно решение, пак не ще попречат то да бъде взето, особено ако е от неотложно естество.

• Единственото средство да се избавиш от ласкателствата, е да дадеш на хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината...

• Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.

• Жаждата за надмощие е онази, която последно угасва в човешкото сърце.

• За да постигнеш целите си трябва да се прикриваш.

• За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.

• И ако, разбира се, някога трябва да скриете факт с думи, направете го по такъв начин, че да не стане известно или имайте готовност за бърза защита.

• И трябва да се знае, че няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се заменят старите порядки с нови.

• Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите - добри, а третите безполезни.

• Искам да отида в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато раят е населен само с бедняци, монаси и апостоли.

• Искам да се запомни, че няма нищо по-трудно за планиране, по-съмнително за успех и по-опасно за управляване от нова система. Защото инициаторът е обект на враждебност от страна на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции; и обект на безразличие от страна на онези, които биха спечелили от новите.

• Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.

• Когато си изправен пред битка, всеки детайл е от изключителна важност.

• Кое е по-добре: да бъдеш обичан или да се боят от теб? Отговорът на този въпрос е, че най-добре би било да се радваш и на двете, но ако все пак трябва да се избира, по-добре за един владетел е да се боят от него, отколкото да го обичат.

• Които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал ден затъват все по-дълбоко в робство и нищета.

• Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.

• Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.

• Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.

• Който сам е добър приятел, той има добри приятели.

• Колкото повече пясък е изтекъл през пясъчния часовник на живота ни, толкова по-ясно трябва да се вглеждаме през него.

• Макар и да охулват моите книги, те все пак ще ме четат.

• Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление - в олигархия, а демократичното - в произвол.

• Мъдрият владетел никога не трябва да държи на думата си, когато това би било против неговите интереси.

• Мъдрият човек трябва винаги да избира пътищата, проверени от великите хора, и да подражава на най-забележителните, така че дори и да не стигне тяхното величие, ще приеме поне известен отблясък от него.

• Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.

• На древните писатели принадлежи мисълта че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи, но и двете пораждат едни и същи последици.

• Най-трудното положение - когато мирът е необходим, а войната неизбежна.

• Народ, привикнал да живее под властта на владетел и благодарение на случая станал свободен, трудно може да съхрани свободата си.

• Не трябва на никой да се дават съвети и да се ползват чужди съвети, освен общия съвет - правило за всеки - следвай повелите на душата си и действай смело.

• Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.

• Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда.

• Но тъй като намерението ми е да напиша нещо полезно за този, който ще го разбере, струва ми се, че е по-правилно да се придържам към действителната същност на нещата, а не към въображаемата истина. — Макиавели Н., Избрани съчинения, превод И.Тонкин, С, ДИ "Наука и изкуство", 1985, с.67

• Обаче, в действителността, който по-малко разчита на милостта на съдбата, той ще се задържи по-дълго на власт.

• Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво.

• Онзи, който за да запази властта си, не иска да поеме по пътя на доброто, ще се принуди да поеме по пътя на злото. Хората обаче вървят по средата между тия два пътя и така се излагат на множество опасности.

• От известно време аз не казвам това, което мисля, нито мисля това, което казвам и ако понякога ми се изплъзва някоя истина, я крия измежду толкова лъжи, че е трудно да се припознае. — из писмо до Франческо Гучиардини, май1521 г.

• От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност - силите си.

• Оценка за интелигентността на един владетел е да огледа хората около себе си.

• Пилеейки чуждото, ти се сдобиваш със слава, докато прахосвайки своето, вредиш само на себе си. Нищо друго не те изтощава така, както щедростта: проявявайки я, ти едновременно губиш самата възможност да я изявяваш и или изпадаш в беднота, будеща презрение, или разоряваш другите, с което си навличаш ненавист.

• Политиката няма връзка с морала.

• Преди всичко друго имайте власт.

• Предприемачите са тези, които разбират, че има малка разлика между пречка и възможност и са в състояние да превърнат и двете в своя полза.

• Принцът не трябва да има друга цел или мисъл, нито да избира друго за изучаване, освен войната, нейните правила и дисциплина, защото това е единственото изкуство, което принадлежи на управляващия, и е с такава сила, че не само запазва тези, които са родени принцове, а и позволява на хора на частни позиции да се издигнат до този ранг.

• Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече,а други да не загубят и това което притежават.

• С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.

• Съдбата е жена, и ако вие искате да господствате над нея, нужно е да я завладеете със сила.

• Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива.

• Трябва да се знае, че с врага можем да се борим по два начина: първо - чрез закони, второ - чрез сила. Първият начин е присъщ на човека, вторият - на звяра; но понеже първият начин често е недостатъчен, то се налага да се прибягва и към втория.

• Трябва да се предпазваш от злоупотреба с милосърдие.

• У повечето републики раздорите се пораждат от безделието, което е рожба на мира; а опасността от война възвръща единението.

• Хората винаги са лоши, докато необходимостта не ги принуди към добро.

• Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот.

• Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.

• Хората не по-малко се привързват към тези, на които самите те са направили добро, отколкото към тези, които са им направили добро.

• Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и нуждата да прибегнеш до услугите им е далече, те са ти верни и ти предлагат кръвта си, имота си, живота и децата си, но усетят ли, че тази потребност се приближава, веднага ти обръщат гръб. Владетел, който се доверява на уверенията им и не предприема нищо, за да се подсигури, рискува да се провали. Не може да се разчита на приятели, които се печелят с пари, а не с величието и благородството на духа. Хората с по-малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото против такъв, който буди у тях боязън.

• Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията.

• Хората са такива, че виждайки добро от страна на тези, от които са очаквали зло, особено се привързват към благодетелите си.

• Хората трябва или да се ласкаят, или да се отстраняват. А тъй като за леките обиди те отмъщават, а за по тежките не са в състояние да го сторят, то когато нанасяме някому оскърбление, то трябва да бъде такова, че да не се опасяваме от отмъщение.

• Целта оправдава средствата.

• Човек не може да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал.