Направо към съдържанието

Лопе де Вега

От Уикицитат

Феликс Лопе де Вега и Карпио (исп. Félix Lope de Vega y Carpio, 1562–1635) е испански писател, поет и драматург.


  • Ако е казано добре, то не е ли все едно на какъв език?


  • Във всички времена земята е била за човека родна майка, а водата – зла мащеха.


  • Да се скрият любовта, парите и грижите е невъзможно: любовта – защото говори с очите; парите – защото те се издават от разкоша на този, който ги има; грижите – защото са написани на челото на човека.


  • За да се украсят свежите утринни рози, достатъчна е само росата.


  • Има хора, които не могат да обичат, преди да са ги оскърбили, и онова, което предизвиква у другите отвращение, у тях сàмо разпалва страстта.


  • Когато обичаме, ние губим зрението си.


  • Когато обичащият се се нахвърля върху любимата, това води до още по-жарка и нежна любов.


  • Който не почука на сърцето, напразно чука на вратата.


  • Колкото и да е влюбен човек, себе си той обича още по-силно.


  • Крайната противоложност на любовта не е раздялата, нито ревността, нито забравата, нито користта, а кавгата.



  • На нещастия могат да ни обрекат обстоятелствата, на любов се обричаме сами.


  • Най-важното правило за изкуството гласи, че то не може да подражава на нищо друго освен на истината.


  • Невежливостта между равни е некрасива, но от страна на по-висшестоящия е направо тиранична.


  • Не напразно някакъв мъдрец е казал, че половината от красотата си жената дължи на шивачките.


  • Нима авторитетът на казалия е по-значителен от казаното от него?


  • Нищо не усилва любовта така, както непреодолимите препятствия.


  • По пътя и в затвора винаги се ражда дружба и по-ярко се проявяват способностите на човека.


  • Повярвайте ми, признак на мъдреца е великодушната забрава.


  • Понякога амбицията сама не знае какво точно иска.