Жилбер дьо Лафайет

Жилбер дьо Лафайет
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Проект Гутенберг

Маркиз Жилбер дьо Лафайет (фр. Gilbert du Motier, Marquis de Lafayette, 1757–1834) е френски военен и политически деец, пряк участник в 3 революции, национален герой на САЩ от Войната за независимост от 1776 г., преследван по време на Френската революция от 1789 г., призван да въведе ред по време на Юлската революция от 1830 г.

От него

Още при първото известеие за тази война (войната за независимост на САЩ – бел.цит.), сърцето ми беше вербувано… Републиканските отношение ме очароваха и когато новите ми родители (тъста и тъщата му – бел.цит.) ми издействаха място в двора, не се поколебах заради собствената си независимост да предизиквам нечие неудовлетворение.

— из мемоарите му

Никога не бих извадил меча си за каузата на Америка, ако можех да предположа, че ще допринеса за създаването на една територия на робството.

— в писмо до Томас Кларксън

Чета, изучавам, проучвам, слушам, разсъждавам и от всичко това се опитвам да оформя една идея, в която да вложа колкото може повече здрав разум. Няма да говоря от страх да не кажа глупости; още по-малко ще рискувам да върша такива; защото не съм готов да злоупотребявам с доверието, което те са благоволили да ми покажат. Това е поведението, което следвам и което ще следвам.

— в писмо до тъста му, херцог д'Айан

Човечеството получи това, което искаше; Свободата вече никога няма да остане без убежище.

— в писмо до приятели от 1780 г., публикувано заедно с мемоарите му

Човечеството спечели своята битка. Свободата има своя територия.

— изказване, цитирано то Edward Fecteau във "Френския принос за Америка" (French Contributions to America,1945)

Когато правителството нарушава свободата на народа, въстанието остава – за народа и за всички слоеве от народа – най-свещеното от правата и най-необходимото от задълженията.

— из реч пред Конвента на Франция, 20 февруари 1790 г.

Истинското републиканство е суверенитетът на народа. Има естествени и неотменими права, които една нация няма право да нарушава, също както националният суверенитет стои над останалите задълженя на правителството.

— из последната му произнесена реч пред Палатата на депутатите, 3 януари 1834 г.

С недоказано авторство

Ако свободите на американския народ бъдат отнети, той ще попадне в ръцете на римското духовенство.

— популяризирано, но спорно и недоказано твърдение на Лафайет, поместено в памфлет от 1878 г., където мисълта е цитирана без указание за първоначалния източник

За него

Той посвети себе си, живота си, щастието си, наследствената си репутация, възвишените си амбиции, прекрасните си надежди, всичко за каузата на свободата. Дойде да я защитава на другото полукълбо. Превърна се в един от най-действените защитници на нашата назависимост; след като е постигната обаче, се връща в страната си, но отказва да се включи в спорове, които биха ни разделили.
He devoted himself, his life, his fortune, his hereditary honors, his towering ambition, his splendid hopes, all to the cause of liberty. He came to another hemisphere to defend her. He became one of the most effective champions of our Independence; but, that once achieved, he returned to his own country, and thenceforward took no part in the controversies which have divided us.

— Джон Куинси Адамс, ам.президент (1767–1848), из обръщаение към Конгреса, 31 декември 1834 г.

Амбицията – тази страст, предизвикана от силното желание човек да се издигне над другите и да заеме първото място – тя не беше част от характера на Лафайет. Страстта у него не беше нищо повече от постоянното и непреодолимо желание да прави добро.
Ambition, as that passion is generally understood,— a strong desire to rise above others, to occupy the first place, — formed no part of Lafayette's character. In him the passion was nothing more than a constant and irresistible wish to do good.

— Jules Germain Cloquet, френски лекар академик (1790–1883), из "Recollections of the Private Life of General Lafayette", 1836

Никой не заслужава повече почит от тази, на която се радва той. Истинско чудо е, че на неговата [млада] възраст е изпълнен с кураж, дух, решителност, добри обноски, чувство за щедрост и ревност към каузата на свободата на този континент.
No one deserves more than he the esteem which he enjoys here. He is a prodigy for his age, full of courage, spirit, judgment, good manners, feelings of generosity and of zeal for the cause of liberty on this continent.

— барон Йохан де Калб, немски офицер (1721–1780), служещ във френската войска и участник като майор в Континенталната армия по време на войната за независимост на САЩ

Лафайет е млад мъж от кралско потекло с либерални виждания и с онова, което Джеферсън по-късно нарече "кучешки апетит за слава". Някой каза, че бил "статуя в търсене на пиедестал". Но той беше опиянен, въпреки че това беше по-скоро теоретична любов към свободата. Теоретична, защото свободата не беше позната на много европейци. Беше голям романтик и се влюби в Америка, в тази представа, която французите имат за нея. Този див нов свят, където бихте могли да започнете живота си отначало, ако използваме фразата на Томас Пейн.
Lafayette is a young man of royal birth, with liberal politics and what Jefferson later called "a canine appetite for fame." Someone said he was "a statue in search of a pedestal." But he was intoxicated with, [had] a rather theoretical love of, liberty. It was theoretical because liberty wasn't known to many Europeans. [Lafayette] was a great romantic and he fell in love with America, the concept of America that the French had. This wild new world where you could start the world over, to use Tom Paine's phrase.

— Ричард Нортън Смит, ам.историк (р.1953 г.)

Лафайет, [сега] ние сме тука.
Lafayette, nous voilà!

— полк. Чарлз Стантън, фраза изречена на 4 юли 1917 г. пред гроба на Лафайет, скоро след като Америка влиза в Първата световна война и войските на ген. Пършинг стъпват на френска територия