Дрю Баримор
Облик
Дрю Баримор | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия |
Дрю Баримор (Drew Barrymore, р. 1975) е американска актриса, продуцент и режисьор.
- Понякога хората се интересуват какъв би бил живота ми, ако не бях станала актриса, и всякакви други такива работи. Ами не знам! Нямам представа! Сигурно щях да имам едно обикновено американско семейство... Ако въобще съществува такова нещо като американско семйство! Лично аз мисля, че не, и наистина съм убедена в това заключение. Не знам, може би ако прародителите ми бяха други... Но това е, за което всички мечтаят, дори и при идеални отношения с родителите си.
- Не ми харесваше да ходя на работа, защото съм творец, професионалист, но така или иначе бях изненадана, че можех да ставам сутрин и да ходя на работа.
- Не мога да разбера как хората могат да си позволят да съдят. Та те не ме виждат така, както аз се виждам. Това се случва особено напоследък... може би е заради дрехите ми.
- Искам да играя хора, които са интересни, забавни, напълно различни от мен, просто заради предизвикателството. Аз съм късметлийка, защото с работата си имам възможността да се превъплъщавам в различни хора, това е любимата ми част от професията. Променяш гласа си, променяш начина си на обличане, вървиш срещу собствените си вярвания и разбирания. Това е най-забавното.
- В продължение на доста време аз твърдях, че съм много любопитен човек, но защо трябва да проявявам любопитството си? Какво лошо има в това да откриваш, да експериментираш? Да бъдеш див... Не може от един такъв мъничък принцип да следват толкова много неприятности...
- Мисля, че най-страхотното нещо, което имаме да правим, е да живеем. Ако не се поразкършиш, ако не подивееш, просто пропускаш. Същото се отнася и до ролите, които избирам, и до гардероба, който ползвам в киното, гласът, който предполагаш, че ще стане глас на персонажа ти. Не обичам да “играя”... това е все едно да се отърсиш от нещо. Предпочитам да съм естествена, защото хората не очакват кой знае какво... Те са естествени, те са нормални, и аз обичам да представям персонажите си точно по този начин. Но също така бих искала да отида там, отвъд, да продължа да го правя естествено, но да вложа и нещо, в което дори и аз самата не вярвам. Според мен това е борба със самия теб за неща, които са предизвикателни... Не искам да играя себе си във филмите, не мисля, че съм кой-знае колко интересна. Поне не достатъчно... Искам да намеря други хора, на които да вдъхна живот. А иначе имам себе си през цялото време.