Денис Хопър

Вижте пояснителната страница за други значения на Хопър.

Денис Хопър (Dennis Hopper, 1936 – 2010) е американски актьор и режисьор.

Започнах като напълно чужд на индустрията и никой всъщност не ме искаше вътре!

Според мен, това, че използвах наркотици и алкохол в големи количества, беше чиста загуба на време в житейски аспект.

Кабелните телевизии ни дават алтернативни възможности като става дума за висок зрителски интерес през уикенда. Така че те си имат друга мотивация, те могат да правят различни неща и да не се притесняват за зрителския интерес през уикенда, когато иначе ние правим парите си. За тях е важно само рекламата да бъде "издърпана" по-напред. Трябва предварително да си набрал публика за домашни програми, за шоута, за различните кабелни канали. Въобще това е много добро място за работа на актьорите.

Обичам актьорството, обичам да работя. Чувствам се щастлив с тази професия. Някой ми беше казал, че само два процента от хората в Гилдията на киноактьорите си изкарват прехраната единствено с филми. Останалите имат допълнителни доходи от странични занимания. Това е.

Режисирането е работа на пълен работен ден. Е, актьорството също, но режисирането много повече отговорности за филма като цяло. Докато актьорите са отговорни само за собствената си роля.

Трудно е да се снима секс във филм. Първо, не е много приятно за актьорите, които го правят, защото там има 20-30 човека от екипа. Трудно е да се снимат голи сцени, секс, и въобще без да сложиш “Х” върху него. А и тогава никой няма да разпространява филма. Колко далеч можеш да стигнеш? Как можеш да убедиш актьорите да отидат толкова далеч, което така или иначе е повече от това, което те са искали да направят. Съществува също въпроса за вкуса и естетиката. Ти имаш една гледна точка, актьорът – друга, но в крайна сметка като режисьор се опитваш да съвместиш двете по възможно най-добър начин. Всички тези неща за "горещите" сцени, дори правенето им, бавят много работата, защото са много напрегнати.

Идеите ми идват като просто си вървя по улиците и от време на време гледам стените около мен, особено в Лос Анджелис. Мисля, че Лос Анджелис е най-визуалното място на света. Правя това още от началото на 50-те, а и особено наскоро – в последните две години. Може би накрая ще науча хората да се вглеждат малко по-настоятелно в живота си, да успяват да отделят красивото от грозното в ежедневието.

Аз съм сдържан колекционер. Хората често ме питат защо колекционирам. Ами аз колекционирам просто защото някои от творбите, които видя, бих искал да съм ги направил аз лично. Това е критерия ми, като че ли, защото като вида нещо, което ми хареса, ме се иска аз да го бях направил. Оценявам това.

Бях абсолютно солидарен със 60-те години. Особено Мартин Лутър Кинг – бях на походите, бденията, бях на речта за движението му в Бъркли. Бях много активен по проблемите за спиране на войната, дори контрабандно прехвърляхме момчета в Канада, за да ги избавим от армията, от войната, от цялата тази конюнктура. Наистина бях солидарен.