Борис Елцин

Борис Николаевич Елцин (1931 – 2007) е руски политик, президент на Русия (1991 – 1999).

Диктатура на Елцин не е имало и няма да има, а други диктатури няма да допусна.
Диктатуры Ельцина не было и не будет, а других диктатур я не допущу.

Да не би руският шоколад да е по-лош от вносния? А бирата? За водката не говоря.
Разве российский шоколад хуже импортного? А пиво? О водке я не говорю.

Не можете да използвате сила и не можете да отстъпите. Необходимо е да има победа и да няма война. Дипломация, разбирате ли. (За ситуацията в Чечня, 6 октомври 1996 г.)

Ние, разбира се, правим от своя страна всичко, което можем, но не можем всичко. Тоест можем, но съвестта не ни позволява.
Мы, конечно, все что можно со своей стороны делаем, но не все мы можем. То есть мы можем, но совесть не позволяет.

Хвърлих монета в Енисей, за късмет. Но да не си помислите, че с това се изчерпва финансовата подкрепа на президента за вашия край!
Я бросил монетку в Енисей, на счастье. Но не думайте, что на этом финансовая поддержка вашего края со стороны президента закончена.

Вземете толкова суверенитет, колкото можете да преглътнете. Не искам... да съм спирачка за развитието на националното самосъзнание на всяка република.
(на среща с обществеността в Уфа на 6 август 1990 г., след което повтаря тези думи на 8 август в Казан.)

Велика Русия става на колене. (Реч при встъпването в длъжност на президента на РСФСР на 10 юли 1991 г.)

Когато влязох в партията, вярвах в идеалите, влязох с пълна увереност, че ще участвам в духовния и човешкия процес на възраждането на страната ни. Но когато работих две-три години като част от Политбюро, разбрах, че много от тях не са „ума, честта и съвестта“ нито на партията, нито на нашия народ, нито на нашата епоха. Нито са най-висшият интелект на страната ни. (...) Имаше хора, които бяха готови да предадат, да оцапат, да изневерят в името на стола си, в името на бъдещето на своята кариера. Това е подло, това не можеше да се поддържа и аз доброволно си подадох оставката от Политбюро.

Не се съмнявам в победата, моля хората със слаби сърца да не се суетят и да не бързат там със смяната на портретите, разбирате ли.

Ако цените станат неконтролируеми, превишават повече от три-четири пъти, аз самият ще легна на релсите.

Разбира се, за тези 5 години го получихте. И аз го разбрах. Но не сме направили нито една крачка назад и не трябва да правим нито една крачка в никакъв случай!

Моето мнение. Трябва да бъде така: ако нещо не достига у нас, в едно социалистическо общество, то всички без изключение трябва да чувстват еднакво липсата. (На XIX партийна конференция, юни 1988 г.)

Трябва да бъдем по-внимателни, разбирате ли, в нашия свят, наситен с различни видове оръжия. В противен случай няма да имате време да забележите как терористите ще хвърлят самолети, бомби...

Страната ни е на ръба на пропастта, но благодарение на Президента ще направим крачка напред!