Александър Смит

Вижте пояснителната страница за други значения на Смит.

---

Александър Смит (англ. Alexander Smith, 1830–1867) е шотландски поет от Викторианската епоха.

• Аз по-скоро ще бъда запомнен с песен, отколкото с победа.

  I would rather be remembered by a song than by a victory.

• Ако егоистът е слаб, то неговият егоизъм не струва нищо. Ако егоистът е силен, настъпателен, с ярък характер, то неговият егоизъм струва много и остава достояние на цялото човечество.

  If the egotist is weak, his egotism is worthless. If the egotist is strong, acute, full of distinctive character, his egotism is precious, and remains a possession of the race.

• Ако искате да запазите вашата тайна, опаковайте я в откровеност.

  If you wish to preserve your secret, wrap it up in frankness.

• В живота явно няма нищо по-неочаквано и по-изненадващо от пристигането и напускането на удоволствието. Ако го намерим на едно място днес, напразно ще го търсим там и утре. Капан не можем ние да му заложим.

  In life there is nothing more unexpected and surprising than the arrivals and departures of pleasure. If we find it in one place today, it is vain to seek it there tomorrow. You can not lay a trap for it.

• Велик човек е този, който прави нещо за пръв път.

  A great man is the man who does something for the first time.

• Всичко е подсладено с риск.

  Everything is sweetened by risk.

• Да седите, за да ви нарисуват портрета, е все едно да присъствате на своето свобствено сътворение.

  To sit for one's portrait is like being present at one's own creation.

• Житейският път на всеки човек е маркиран с гробовете на нещата, които харесва.

  Every man's road in life is marked by the graves of his personal likings.

• Истинското владение на човека е неговата памет (ум.) И няма никакво значение дали беден, или е богат.

  A man's real possession is his memory. In nothing else is he rich, in nothing else is he poor.

• Книгите са един по-добър свят на този свят.

  Books are a finer world within the world.

• Колко дълбоко е залегнала в човешкото сърце любовта към градините и градинарството.

  How deeply seated in the human heart is the liking for gardens and gardening.

• Любовта е откриване на себе си в другите и удоволствието в познанството.

  Love is but the discovery of ourselves in others, and the delight in the recognition.

• Морето се оплаква на хилядите брегове.

  The sea complains upon a thousand shores.

• Най-печалното, което може да постигне душата, е, когато тя загуби вяра в Бога и в жената.

  The saddest thing that befalls a soul Is when it loses faith in God and woman.

• Ние никога не сме щастливи; ние можем само да си спомняме, че такива сме били веднъж.

  We are never happy; we can only remember that we were so once.

• Отивам в библиотеката си и цялата история се разстла пред мен.

  I go into my library and all history unrolls before me.

• Понякога да съм цитиран – е единствената слава, за която ме е грижа.

  To be occasionally quoted is the only fame I care for.

• Рождеството е ден, който вмества цялото време в едно.

  Christmas is the day that holds all time together.

• Светът не се нуждае чак толкова от нови мисли, защото когато някоя мисъл остарее и излезе вече от употреба, тя трябва – като монета – да се преиздаде наново и доста обновено от монетния двор на някой гений.

  The world is not so much in need of new thoughts as that when thought grows old and worn with usage it should, like current coin, be called in, and, from the mint of genius, reissued fresh and new.

• Човек не засажда дървото за себе си. Той го сади за потомците.

  A man doesn't plant a tree for himself. He plants it for posterity.

• Човекът, гледащ към звездите, е оставен на милостта на локвите по пътя.

  A man gazing on the stars is proverbially at the mercy of the puddles in the road.

• Щастието или нещастието в човешкия живот го съставят дребните неща.

  Trifles make up the happiness or the misery of human life.