Изгубени
Облик
(пренасочване от Lost)
„Изгубени“ (2004-2010) е американски драматичен сериал, носител на награди Еми и Златен глобус, който проследява живота на група хора, оцелели след самолетна катастрофа на загадъчен тропичен остров, след като пътнически самолет, летящ от Сидни, Австралия за Лос Анджелис, САЩ се разбива някъде в Южния Пасифик. Всеки епизод типично представя основен сюжет, развиващ се на острова, както и второстепенен от друг момент от живота на някой от персонажите, като други механизми на разказване, свързани с времето сменят тази формула в по-късни епизоди. Пилотният епизод е излъчен за пръв път на 22 Септември 2004г. и продължава шест сезона до 23 май 2010 г. Сериалът се излъчва по ABC в Съединените щати и по регионални телевизии в много други страни.
Джак Шепърд
[редактиране]- Ако не можем да живеем заедно, ще умрем сами.
- Не харесваше предишното ми аз, Кейт.
- Искам да го види. Искам да види как се махаме от този остров и искам да знае, че се е провалил. Тогава ще го убия.
- Не сме диваци, Кейт. Все още не.
- Виж, Кейт. с удоволствие ще го прегледам, но и двамата знаем, че ще получа само някоя остроумна реплика... и ако съм наистина голям късметлия – чисто нов прякор.
- Няма значение, Кейт, кои сме били, какво сме правили преди това... преди катастрофата. Наистина няма. Преди три дни всички ние умряхме. Трябва да имам възможност да започнем наново.
- Мисля, че не ме разбра. Не казах, че ще го направя, просто искам да разбереш как ще умреш.
- Имах я и я изгубих.
- Изминаха шест дни, а ние все още чакаме. Чакаме някой да дойде. Ами ако никой не дойде? Трябва да спрем да чакаме. Трябва да започнем да осъзнаваме нещата. Една жена отиде да поплува тази сутрин и умря. Той се опита да я спаси, а вие сте на път да го разпънете на кръст! Не можем да правим така. Всеки сам за себе си няма да проработи. Време е да се организираме. Трябва да преценим как можем да оцелеем тук. Намерих питейна вода. Питейна вода, в долината. Утре рано сутринта ще заведа група там. Ако не искате да дойдете, намерете друг начин да помагате! Миналата седмица всички ние бяхме непознати. Но сега всички сме заедно. И един господ знае колко дълго ще останем тук. Но ако не можем да живеем заедно, ще умрем сами.
Саид Джара
[редактиране]- Ако изчакаш, един плъх винаги ще те заведе до дупката си.
- Много е опасно да загубиш надежда.
- Прости ми, но деня, в който започна да му вярвам, е деня, в който ще продам душата си.
- Част от обучението ми беше свързано с това да накарам врага да говори. Дай ми десет минути с него. Ще ни даде лекарството.
- Името ми е Саид Джара и измъчвам хора.
- Какъв е смисълът да те убия, ако и двамата вече сме мъртви?
- Нямам живот. Те ми го отнеха.
- Слушай, Хърли. Ако някога имаш нещастието да се сблъскаш с него, каквото и да ти каже, прави точно обратното.
- Ще ме намериш в следващия живот, ако не в този.
- Не знам кое е по-обезпокояващо – фактът, че останалата част от статуята липсва или че има само четири пръста.
- Преди почти 40 дни, точно на този остров, завързах един човек за дърво и го измъчвах. Измъчвах го, както съм измъчвал много хора... хора, чиито гласове все още чувам нощем. Дали трябва да ме убиеш? Може би да. Може би ти е писано.
- За кое те е грижа повече – да убиеш Другите или да прибереш хората ни у дома? Днес следобед каза, че си наш лидер. Време е да се държиш като такъв. Заведи ги до радио кулата, Джак, и после заведи всички ни вкъщи.
Джон Лок
[редактиране]- Един водач не може да води, ако сам не знае къде отива.
- Погледнах в окото на този остров и това, което видях... беше красиво.
- Не си луд. Лудите хора не мислят, че полудяват. Мислят, че стават по-мъдри.
- Да се бориш, това е начина да ставаш по-силен.
- Помня, че умрях.
- Добре дошъл отново в света на живите.
- Той е човекът, който ме уби.
- Джак, иска ми се да ми беше повярвал.
- Ей! Ей, не си тръгвай! Не знаеш с кой си имаш работа! Никога не ми казвай какво не мога да направя, никога! Това е съдба, съдба е... Това е моята съдба! Ей, писано ми е да го направя, по дяволите! Не ми казвай какво не мога да направя!
- И кои сме ние, че да казваме на хората какво могат и какво не могат да направят?
- Родителите се чудят защо потокът е горчив, когато те самите са отровили фонтана.
- Не вярвам много в... магията. Но това място е различно. Специално. Другите не искат да говорят за това, защото ги плаши, но всички го знаем, всички го чувстваме.
- Името ми е Джон Лок и съм отговорен за доброто състояние на този остров.
- С изключение на това, че може да си мърда устата, е безопасен.
- Защо той би изгорил сала? Добре, лично е. Но защо да попречи на най-добрия ни шанс да се махнем от острова? Защо който и да било от нас би попречил на опитите ни да се приберем в къщи? Толкова сме заети да се сочим с пръсти един друг, че не обръщаме внимание на простата истина, че проблемът не е тук, а там! Те ни атакуваха! Отвличаха! Убиваха! Може би е време да спрем да се обвиняваме един друг и да започнем да се тревожим за тях! Не сме единствените хора на този остров и всички го знаем!
- Ти бъди доктора. Остави на мен да бъда ловеца.
- Излъжи ги, Джак. Ако ги излъжеш дори наполовина толкова добре, колкото лъжеш себе си, ще ти повярват.
Джулиет Бърк
[редактиране]- Много е напрегнато да бъдеш Друг.
- "Истински свят." Вече дори не знам какво значи това.
- Промених си мнението, когато видях, че я гледаш.
- Това, че се обичаме, не значи, че трябва да бъдем заедно.
- Ако никога не се срещнем, няма да те изгубя.
- Знаете ли, интересно е, че вие двамата играете ролята на полицията на лагера. Любопитно ми е, Саид, колко време мина преди да кажеш на всички в този лагер колко точно хора си измъчвал през живота си? Знаят ли за Басра? И сигурна съм, че първото нещо, което си направил, когато си дошъл тук, Джеймс, е да събереш всички в кръг и да им разкажеш за мъжа, когото уби хладнокръвно, нощта преди да се качиш на самолета. Затова, защо просто не пропуснем частта, в която вие двамата се правите на праведни? Ще занеса това лекарство на Клер. И вие ще ме пуснете. Защото ако не го получи, ще умре. А последното нещо, от което имате нужда сега, е още кръв по ръцете ви.
Бенджамин Лайнъс
[редактиране]- Всичко, което направих, беше за Острова.
- Когато хората на Чарлз Уидмор дойдоха, ми дадоха право на избор. Или ще напусна Острова, или дъщеря ми ще умре. Всичко, което трябваше да направя, е да излеза от къщата и да отида с тях. Но не го направих. Затова си прав. Джон, аз наистина убих Алекс. И сега трябва да отговарям за това.
- Колко пъти трябва да ти казвам, Джон? Аз винаги имам план.
- Явно съм вън от книжния клуб.
- Това обаждане е началото на края.
- Знаеш ли кое е шантавото, Джак? Преди една седмица ти и аз бяхме в точно обратната ситуация. Аз бях заключения, а ти идваше да ме посещаваш. И знам, че се ядоса, когато разбра, че лъжа за това кой съм; но, по дяволите, виниш ли ме? Добре, ако бях казал, че съм един от хората, които ти и твоите хора наричате Другите, пак щеше да се стигне до Саид и юмруците му, нали?
- Моето време свърши, Джон. Сега е твоето.
- Считай се за един от добрите.
Джеймс „Сойър“ Форд
[редактиране]- Ами аз? Наистина ли ще ме оставиш тук с господин "Аз говоря с мъртвите" и Джин, който е добър човек, но не и най-приказливия? Но кой ще ми пази гърба?
- Каквото и да стане, ти пазя гърба, помниш ли?
- Скъпа, вързан съм за дърво в мистериозната джунгла и току-що бях измъчван от гръбначен хирург и истински иракчанин. Разбира се, че съм сериозен.
- Доктор да играе голф! Уоу! Чувал съм всичко. Какво следва? Ченге да яде поничка?
- Джак! Седмица преди да се качим на самолета, се заговорих с един мъж в бар в Сидни. Той също беше американец. Доктор. Срещал съм доста пияници през живота си, но този човек... той беше на път да постави рекорд. Оказа се, че има син и той също е доктор. Били се скарали много сериозно. Човекът знаеше, че вината е негова, въпреки че сина му в Щатите си мислел абсолютно същото. Виждаш ли, децата са като кучетата, ако ги понабиеш малко, ще решат, че са си го заслужили. Както и да е, в бара имаше телефон. И този човек... Крисчън, ми казва, че му се иска да има силата да вдигне слушалката, да се обади на сина си и да му каже, че съжалява, че е много по-добър доктор, отколкото той самия някога ще бъде. Че се гордее с него и че го обича. Аз трябваше да тръгвам, но нещо ми подсказва, че така и не му се е обадил. Светът е малък, а?
- Не е ли типично за жените? Тя запазва къщата, за теб остава евтиния апартамент. Човече, мислех си, че хората ме мразят, но трябва да ти го призная... Да откраднеш бебе, да се опиташ да го удавиш – това е на съвсем ново ниво. Дори накара Лок да ти посегне. По дяволите, това е все едно да накараш Ганди да набие децата си!
- Ти бягаш. Аз мамя. Вълкът нрава си не мени.
- Точно така, Джак, и той е глупав като теб. Сега, какво ще кажете да ме изслушате, защото ще го кажа само веднъж? Взехте ми нещата. Докато бях на сала, опитвайки се да доведа помощ, да ни спасят. Намерихте запасите ми и ги взехте. Крема ми за бръснене, батериите и дори бирата ми. И тогава се случи нещо друго. Решихте, че тези две момчета тук ще ни казват какво и кога да правим. Е, на мен ми писна да ми заповядват. И не си искам нещата. Крема за бръснене няма значение. Батериите нямат значение. Единственото нещо, което има значение, са оръжията. И ако искате едно, ще трябва да ме помолите за него! (към Саид) О, иска ти се да ме измъчваш нали? Давай! Покажи на всички колко си цивилизован. Но по-скоро ще умра, отколкото да ви ги върна. И тогава наистина ще сте прецакани, нали? Има нов шериф в града, момчета! Най-добре свиквайте!
- "Драги г-н Сойър, вие не знаете кой съм аз, но аз знам кой сте вие и какво сте направили. Правихте секс с майка ми и след това откраднахте всички пари на баща ми. Затова той се ядоса и уби майка ми. След това се самоуби. Всичко, което знам, е името ви. Но един ден ще ви намеря и ще ви дам това писмо, за да запомните какво ми причнихте. Вие убихте родителите ми, г-н Сойър." — писмото до г-н Сойър
- Познай какво? Току-що застрелях мечка!
- Какво – ще ме напръскаш с вода ли?
- Преди време си падах по едно момиче. И имах шанс с нея, но не се възползвах. Известно време, лежах в леглото всяка нощ, чудейки се дали не съм направил грешка. Чудейки се дали... някога ще спра да мисля за нея. А сега почти не си спомням как изглежда. Имам предвид, лицето й... то... няма я. И никога няма да се върна. Та... дали три години са достатъчни, за да забравиш някого? Абсолютно!
- Това чакаше, нали? Сега отново ще бъдеш герой. Така правиш. Оправяш всичко. Време е, Луничке! Вече се натискахме. За какво друго да живея? Хей, Джак, трябва да знаеш нещо. Ако местата ни бяха разменени... аз щях да те гледам как умираш.
- Превърнах се в човека, който преследвах. Превърнах се в Сойър.
- Е, ето я добрата новина, скъпа. Всички се страхуват. И нещото, от което най-много ги е страх, е да не изпуснат възможност."
- Водач? Какво, по дяволите, си пушил?
- Мисля, че на някои от нас им е писано да са сами.
Хюго „Хърли“ Рейес
[редактиране]- Виж, не знам как е при теб, но при мен нещата напоследък хич не са наред, така че наистина имам нужда от победа. Затова нека си извоюваме една, пич! Нека да подкараме тази кола. Нека погледнем Смъртта в лицето и да кажем:"Както и да е, човече!" Нека сами си изковем късмета.
- О, чудесно, корабът ни донесе нов Сойър.
- Пич! Все едно някой е прегазил Хари Потър.
- Та, мъжът на Роуз е бял. Не го очаквах.
- Джак го няма, Лок го няма, Кейт и Саид... ти си всичко, което имаме. Когато Пауло и Ники умряха, всички се обърнахме към теб. Тогава, ти се опита да им откраднеш диамантите, но ние искахме да се обърнем към теб. Огледай се. Правиш всички щастливи. Просто за един ден те могат да ядат глиган, да се смеят и да забравят, че са тотално прецакани. И ти го направи за тях, пич. Ти.
- Шах-мат, г-н Еко.
- Внимание, Други. Обадете се, Други. Ако ме слушате, искам да знаете, че ви хванахме, копелета такива. И освен ако и останалите не искате да бъдете взривени, стойте далеч от плажа ни...
- Имам проблем. Списъка с пътниците. Джак, преброяването. Имената на всички които оцеляха, всички 46. Разпитах всички тук и на плажа. Взех имената им. Един от тях, един от тях не е... Джак! Един от тях не е в списъка. Не е бил на самолета!
Кейт Остин
[редактиране]- Това, че сме на един самолет, Джак, не ни прави заедно.
- Опитваш ли се да бъдеш свиня, или ти идва отвътре?
- Понякога си мисля за теб. Мисля си за това колко отчаяно искаше да останеш на Острова. И тогава осъзнах... било е защото не си обичал никого.
Даниъл Фарадей
[редактиране]- Плочата отново се върти. Просто не сме на песента, на която искаме да бъдем.
- Защото... съм влюбен в жената, която стои до мен. И никога, никога не бих направил нещо, което да я нарани.
- Ако нещо се обърка, моята костанта ще бъде Дезмънд Хюм.
Дезмънд Хюм
[редактиране]- Съжалявам, братко, но този път... този път трябва да умреш.
- Ще се видим в някой друг живот, братко.
- О, а ти не вярваш в чудеса?
- Съжалявам, за това което се е случило, което те е накарало да спреш да вярваш.
Чарли Пейс
[редактиране]- Никой не си знае кръвната група. Аз не си знам проклетата кръвна група!
- Но трябва да ми обещаеш нещо – докато ме няма, не се тревожи за мен.
- Това са петте най-добри момента от... моето жалко подобие на живот... "Най-големите ми хитове"... Нали знаеш... спомени... те са всичко, което имам.
- И двамата знаем, че не трябва да заемаш мястото ми, братко.
- Ами ако не го направя? Ще ме пребиеш с Исусовата пръчка ли?
- Значи се събуждаш посред нощ, взимаш си Исусовата пръчка и се втурваш в джунглата. Не се обаждаш? Не пишеш?
- Хора... къде сме?
- Не взимаш наркотици, нали, Джон? Питам, само заради строгите правила, които ти въведе, и не искам да започнеш да се удряш по лицето.
- Трябва да му намерим друг бутон да натиска.
Крисчън Шепърд
[редактиране]- Ти не искаш да бъдеш герой. Не искаш да се опитваш да спасиш всички. Защото, когато се провалиш... просто нямаш нужното.
- Това е съдба. На някои хора просто им е писано да страдат.
Франк Лапидъс
[редактиране]- Може би не вярва, че светкавицата ще удари два пъти на едно и също място.
- А, приключение! Е... как намираш това за приключение? Чувал ли си някога за полет 815 на Океаник?
Ричард Алпърт
[редактиране]- Ще трябва да умреш, Джон.
Ана-Лусия Кортез
[редактиране]- Хората не ме харесват. През по-голямата част от живота си се опитвах да ги накарам. Предполагам, че просто се отказах преди време. Аз съм каквато съм. Но ти... ти имаш основателна причина да ме мразиш. Съжалявам. Съжалявам за това, което направих.
Шарлот Люис
[редактиране]- Това място е Смърт.
Клеър Литълтън
[редактиране]- Знаеш ли, аз също няма да се откажа от теб, Чарли. Всичко ще бъде наред. Ние ще сме наред. Ще се справим с това заедно.
Итън Ром
[редактиране]- Доведи я тук. Ако не го направиш, ще убия един от тях. И тогава, ако не я доведеш до залез слънце утре, ще убя още един и още един, и още един. По един всеки ден. И, Чарли, теб ще убия последен.
Г-н Еко
[редактиране]- Не бъркай съвпадението със съдбата.
- Да, готов съм. Не моля за прошка, защото не съм съгрешил. Направих това, което беше нужно, за да оцелея. Едно малко момче веднъж ме попита дали съм лош човек. Ако можех да му отговоря сега, щях да му кажа, че когато бях малък, убих един мъж, за да спася живота на брат си. Не съжалявам за това. Гордея се. Не бях поискал този живот, но той ми беше даден, и с него, направих най-доброто, на което съм способен.
Даниел Русо
[редактиране]- Имате три опции: да избягате, да се скриете...или да умрете.
Външни препратки
[редактиране]- Цитати от „Изгубени“ в Internet Movie Database (на английски език)