Турски пословици и поговорки
Облик
(пренасочване от Турска поговорка)
- Времето е пари.
- Времето учи на всичко.
- Всеки чака своя сезон: сладоледаджиите - лятото, а въглищарите - зимата.
- В село с много петли късно съмва.
- Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази.
- Да дойдеш зависи от теб, да си идеш - от домакина.
- Ден на ден не прилича.
- Днешното яйце е по-добро от утрешната кокошка.
- Докато не падне нощта, звездите не се виждат.
- Душата не старее.
- Жената си който бие, главата си бие.
- За петел, който пее не навреме, казват, че носи нещастие.
- Изгубеното време не можеш да върнеш.
- Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил.
- Има и от лошото по-лошо.
- Интересът клати феса.
- Качил се глупакът на кон и се помислил за господар.
- Когато готвиш месо, не трябва да спиш.
- Когато дъджът е отминал, корито не се подлага.
- Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките.
- Криво да седим, право да съдим.
- Летен дъжд бързо минава.
- Майката се познава, а бащите са 50.
- Мързеливият гяур става монах, мързеливият мюсюлманин — дервиш.
- Лудият и богатият каквото си щат, това правят.
- На богаташа и петелът му снася.
- На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат.
- На самотната птица Аллах сам вие гнездо.
- Не разчитай на съдбата. — в смисъл съдбата е изменчива и непостоянна
- Неканения гост кучетата го посрещат.
- Огънят изгаря ръката ти, жената — живота ти.
- От стар враг приятел не става.
- Парите пари печелят, юнакът лозе копа.
- Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг.
- Рано пиле рано пее.
- Роза, цъфнала не навреме, бързо увяхва.
- Ръката, която не можеш да извиеш, я целуваш.
- Сряда предвещава идването на четвъртък.
- Този, който яде, когато стомахът му е пълен, сам си яде здравето.
- Умряло магаре от вълци се не плаши.