Л. Рон Хъбард: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Борислав: Ключ за сортиране в категорията по фамилия |
м Борислав: Замяна, добавяне или махане на знаци |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[w:Л. Рон Хабърд|Л. Рон Хабърд]] е американски писател. |
[[w:Л. Рон Хабърд|Л. Рон Хабърд]] е американски писател. |
||
* |
* „Човек, който е в афинитет с други хора, оцелява, и такова оцеляване е удоволствие.“ |
||
* |
* „Колко неща може да овладее човекът? Ще загуби, ако завладява други хора. Ще бъде победител, ако овладее своите страхове и тогава ще завладее и звездите.“ |
||
* |
* „Съществува по-висока, по-добра цел, по-славна победа от опустошението и смъртта, от радиацията и изгорените градове. Съществуват свободата и щастието; изобилието и овладяването на цялата вселена.“ |
||
* |
* „Чувството за безопасност отсъства, когато отсъстват знания. Цялата безопасност произлиза от знанията.“ |
||
* |
* „Късметът е случайност. Да зависиш от късмета, означава да зависиш от незнанията.“ |
||
* |
* „В нашата цивилизация стабилната даденост за объркването, присъща на съществуването, е работата. А стабилната даденост на работата е целта. Дори ако тази цел е просто получаването на заплата, това все пак е цел.“ |
||
[[Категория:Хора|Хабърд, Л. Рон]] |
[[Категория:Хора|Хабърд, Л. Рон]] |
Версия от 10:35, 12 декември 2005
Л. Рон Хабърд е американски писател.
- „Човек, който е в афинитет с други хора, оцелява, и такова оцеляване е удоволствие.“
- „Колко неща може да овладее човекът? Ще загуби, ако завладява други хора. Ще бъде победител, ако овладее своите страхове и тогава ще завладее и звездите.“
- „Съществува по-висока, по-добра цел, по-славна победа от опустошението и смъртта, от радиацията и изгорените градове. Съществуват свободата и щастието; изобилието и овладяването на цялата вселена.“
- „Чувството за безопасност отсъства, когато отсъстват знания. Цялата безопасност произлиза от знанията.“
- „Късметът е случайност. Да зависиш от късмета, означава да зависиш от незнанията.“
- „В нашата цивилизация стабилната даденост за объркването, присъща на съществуването, е работата. А стабилната даденост на работата е целта. Дори ако тази цел е просто получаването на заплата, това все пак е цел.“