Жан Расин

Жан Расин
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Жан Расѝн (фр. Jean Racine, 1639–1699) е френски поет и драматург, представител на класицизма, автор на множество трагедии.

• Аз прегръщам своя съперник, но само с цел да го задуша.

• Всички, родени на белия свят, всички те на Афродита се покланят.

• Да води другите е само тоз достоен,
  комуто чест, дори живот ще повери на сляпо всеки воин.

• Да поверяваш на гнева съдбата си, е безразсъдно.

• Който живее праведно, той е вече враг на нечестивия.

• Любовта по-трудно се сломява от пълчища врагове.

• Може ли неверен да е този, когото не обичаме?

• Можеш да плачеш в неделя, без да си се смял в петък.

• Най-голямата самота може да бъде намерена в най-населените градове.

  C'est dans les villes les plus peuplées que l'on peut trouver la plus grande solitude.

• Най-ясно виждат недостатъците ни тези хора, който най-охотно си затварят очите за тях.

• Не бива да се прави всичко, което може да се прави безнаказано.

• Неприязънта към бащата ляга и върху сина.

• Няма вяра без дела – защото те са нейното мерило.

• Твърде слабото отмъщение води до второ престъпление.

  La vengeance trop faible attire un second crime.

• Тиранинът говори сладко, но само докато все още няма пълна власт.

• У човека с посредствени качества дори и умереността му е посредствена добродетел.

• Човек, който често ненавижда, не е създаден да живее в общество.

• Щастието явно е създадено, за да бъде споделяно.

Източници

• "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
• «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. – М.: Просвещение; 2006