Максим Стависки
Облик
(пренасочване от Максим Ставийски)
Максим Стависки е състезател по фигурно пързаляне, роден на 16.11.1977 г. в Ростов на Дон. Живял е в Москва. През 1996 г. получава българско гражданство и започва да се състезава за България с Албена Денкова.
- "През пролетта на 1996 г. Албена пристигна в Москва. Малко преди това аз и моята партньорка на леда се бяхме разделили. Треньорите харесаха Албена и предложиха да опитаме. Взе, че се получи. По-късно дойдохме да тренираме в България. През 1997г. дойде и първото по-значимо класиране – на Европейското първенство. От тогава тръгнахме напред. Огромен успех беше 7-мото ни място на Олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002 г. След нея вече започнахме да влизаме и в тройката." — 6.04.2006
- "Аз съм от Москва, родителите ми живеят там и не мога да кажа, че съм забравил този град и семейството си. Много бих искал да се върна в Москва, но желая също родителите ми да дойдат да живеят в София, защото много обичам България . Тя стана мой втори дом, дори бих казал първи, тъй като се чувствам най-добре тук. Желая да живея и да работя в България." — 6.04.2006
- "Любимият ми отбор е Локомотив (Москва), симпатизирам и на киевския Динамо. Най-вече следя световните първенства и Шампионската лига." — в онлайн интервю на Топспорт.бг на 30 май 2007
За катастрофата с "Хамъра" на 5 август 2007 г.
[редактиране]- "Много съжалявам за това, което се случи, каквато и да е присъдата ще я понеса." — 26.09.2007; преди да получи обвинението на прокуратурата в Бургас
- "Срам ме е, не мога да погледна хората в очите. Съжалявам, че не спасих Петър и че не мога да помогна повече на Мануела. Не се чувствам шампион, чувствам се безпомощен. След катастрофата не можех да мисля за нищо друго. Готов съм да понеса своята отговорност, всяко едно наказание. Само моля да не се спекулира политически с мъката на хората. Обичам България и смятах да продължа живота си тук, но сега не знам. Всичко зависи от това, дали хората ще ми простят." — 18.10.2007
Другите за катастрофата
[редактиране]- "Не знаем вече какво да очакваме. Аз съм потърпевша наравно с него. В дните след инцидента ни беше срам да се покажем на балкона. Затова всеки неутрален коментар и SMS ни просълзяваше. Има причина за отрицателно отношение към нас, но ние ни най-малко не очаквахме такава реакция. Но не се сърдим на никого и сме готови да си понесем наказанието. Не искам да кажа, че ни е по-тежко от пострадалите. Напротив, ще си понесем наказанието." — Албена Денкова; 18.10.2007