Жул Ренар

От Уикицитат
(пренасочване от Жюл Ренар)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жюл Ренар

Жул Ренар (фр. Pierre-Jules Renard) (1864-1910) е френски писател.

  • Представете си за минута, че е умрял — и ще забележите колко е талантлив.“
  • Дуелирахте ли се вече?“ — Не, но получих плесницата.“
  • Във всяка жена живее тъща.“
  • Писането е единствената професия, при която никой не ти се подиграва за това, че не печелиш пари.“
  • Любовта, която в живота заема само едно малко ъгълче, в театъра заема цялата сцена.“
  • Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята.
  • Не знам дали Бог съществува, но за Неговата репутация щеше да е по-добре да не съществуваше.
  • Не трябва да казвате винаги цялата истина, но трябва да казвате само истината.
  • Не е задължително да живеете, но сте задължени да живеете щастливо.
  • Нашето щастие - това е само мълчаливо нещастие.
  • Представете си живот без смърт. От отчаяние всеки ден ще искаме да се самоубием.
  • Класика - това не е задължително това, което е съвършено; това просто означава, че на човек от време на време му се отдава да създаде нещо прекрасно.
  • Истината не винаги е изкуство. Изкуството не винаги е истина, но истината и изкуството имат точки на съприкосновение.
  • Религията е направила от смъртта нещо ужасно и нелепо.
  • Старостта настъпва тогава, когато човек започва да говори: Никога не съм се чувствал така млад.
  • Старостта идва внезапно, като сняг. На утрото вие ставате и виждате, че всичко е бяло.
  • Само времето не губи време.
  • Егоист? Безусловно; моят собствен живот ме интересува повече, от колкото живота на Юлий Цезар.
  • Истинския егоист е съгласен даже, когато другите са щастливи, стига само те да му носят на него щастие.
  • За народа е толкова полезно да се бои от войни, колкото отделния индивид от смърт.
  • Да пишеш е особен начин да разговаряш: говориш и никой не те прекъсва.
  • Работата понякога е нещо като риболов в места, където със сигурност няма риба.
  • Човек, който чака пържена патица, за да влети в устата му, ще трябва да чака много, много дълго време.
  • Поглеждайки красива жена, не мога да не се влюбя в нея, аз съм луд за нея. Това е като гръмотевична буря и продължава точно толкова: един миг.
  • Има периоди в живота, когато съдбата, обстоятелствата и даже хората са благосклонни към нас. Не трябва да се вълнувате. Ще мине.
  • Добре съвпадащата двойка е тази, в която и двамата съпрузи едновременно чувстват нуждата от скандал.
  • Красива срамежлива жена се спасява, като се държи като кула без прозорци и врати.
  • Не казвайте на жена, че тя е прелестна: кажете й, че друга такава жена няма на света, и ще ви се отворят всички врати.
  • Ако във фразата има думата задник, публиката, колкото и да е изискана, ще чуе само тази дума.
  • Колкото повече четеш, толкова по-малко подражаваш.
  • Щастлив е този, у когото има семейство, където той може да се оплаче от своето семейство.
  • Феминизъм е тогава когато не разчитат на Прекрасният Принц.
  • Чашата на живота е прекрасна! Каква глупост е да негодуваш само защото виждаш нейното дъно.
  • Обичам самотата, даже когато съм сам.
  • Ако познавате живота, дайте ми адресът си.
  • Попитахте ме за моите дела само, за да имате правото да ми разказвате за своите нещастия.
  • Винаги да оставаш неудовлетворен - в това е същността на творчеството.
  • Аз не знам дали съществува Бог, но неговата репутация би била по-добра, ако той не съществува.
  • В очите се отразява душата. В езика се отразява обществото...
  • Такива хора, като мен ме правят мизантроп.
  • Любовта прилича на пясъчен часовник, изпълнен със сърце и опустошен разсъдък.
  • Бог успешно е създал природата, но с човек е претърпял фиаско.
  • Фразата е филтър на мисълта.
  • Хората биха видели много красиви неща около себе си, ако не бяха толкова зли.
  • Всяко утро при събуждането ти си длъжен да кажеш: Аз виждам, аз чувам, аз се движа, аз не страдам! Благодаря! Живота е прекрасен!
  • Безразлични сме към чуждото нещастие, ако то не ни доставя удоволствие.
  • Да бъдеш искрен означава преднамерено да настъпвате другите по краката.
  • Да бъдеш скромен е такъв вид гордост, която по-малко дразни околните.
  • Нищо не е завършено за този, който е жив.
  • Щастието е най-краткото от всички впечатления.
  • Приятел е този, който всеки път, когато се нуждаеш от него, сам се досеща за това.
  • Животът. Разбирам го все по-малко и по-малко и го обичам все повече и повече.
  • Да бъдеш щастлив означава да внушаваш на другите завист. А винаги ще има човек, който ще ни завижда. Главното е да разберете, кой е той.
  • Човек който му е провървяло е човек, който е правил това, което другите само са искали да направят.
  • Ако трябва да построят дом на щастието, най-голямата място за стая трябва да се отдели на чакалнята.
  • Има места и времена, когато човек се оказва толкова сам, че е способен да прегърне целият свят.
  • Ако не в парите е щастието, то дайте ги на съседа.
  • Сянката живее само при светлина.
  • Малко омраза изчиства доброто.
  • По-трудно е да бъдеш в течение на седмица порядъчен човек, отколкото герой в течение на петнадесет минути.
  • За мързеливостта ни ние се наказваме не само от нашите неуспехи, но и успехите на другите.
  • Ах, ако имах секретар за сънища! Какви забележителни неща би записал!
  • Счупеният порцелан живее по-дълго от цял порцелан.
  • Пийте всяка сутрин на чаша слънце и яжте парче ръж.
  • Педант е този, който страда от разстройство на ума.
  • Всяка наша критика се свежда до упрек към ближния за това, че той не притежава достойнства, които ние си преписваме.
  • Животът е кутия, пълна с пробождащи и режещи инструменти. Всеки час ние обезобразяваме ръцете си до кръв.
  • Във всяка жена живее свекърва.
  • Идеалът на спокойствието олицетворява седяща котка.
  • Бих искал да бъда човек на една мечта.
  • На земята няма рай. Това са само парчета разпръснати по света.
  • Ясният стил е вежливостта на литератора.
  • Това, което той знае, знае добре, но той не знае нищо.
  • Всички знаят, че егоизмът има граници, че има минути, когато го отхвърляме.
  • Когато ми казват, че съм талантлив, не е нужно да ми го повтарят: разбирам от първият път.
  • На моят мозък му трябва да мечтае не по-малко от два часа - тогава мога да го накарам да работи в течение на петнадесет минути.
  • Не разчитайте особено на обществото в смисъл на реформи: постарайте се да реформирате самите себе си.
  • Опитът е полезен подарък, който никога не се използва.
  • Щастието, което преписваме на другите, допълнително задълбочава копнежа в мисълта, че изобщо не сме щастливи.
  • Не златен век, а век на златото.
  • Жената трябва да живее само един сезон от съществуващите четири, като цвете. Тя отново да се появява всяка година.
  • Смъртта е благотворна - тя ни избавя от мисълта за смърт.
  • Ех, колко е добър този бог: открил ни е такива пространства, а не ни е дал крила!
  • Посъветвах го всеки ден да чете злополучната хроника, за да оцени своето благополучие.
  • Какво е нашата фантазия в сравнение с фантазията на дете, което мисли да построи железопътна линия от аспержи!
  • В течение на целият ден дървото съхранява в клоните си малка нощ.
  • Вие препродавате за три хиляди франка това, което самите вие сте купили за петдесет, и говорите работа си е работа. Но не! Кражбата си е кражба.
  • Живота може да си позволи разкоша да се освободи от логика, литературата никога.
  • Когато става въпрос за щастието всичко е важно.
  • Когато мисля за всички тези книги, които са ми останали да прочета, аз се считам за щастливец.
  • Свободомислещ. Достатъчно е просто мислещ.
  • Мигрена. Това е точно това, което Исус Христос е нарекъл трънен венец.
  • Обичам сам да си създавам неприятности.
  • Книга, която искате да преживеете веднага.
  • Малко е просто да мислиш: трябва да мислиш за нещо определено.
  • Свободен - да, ти си свободен, както и аз; равен на мен - да, но брат - това е съвсем друг въпрос.
  • Въображението ми има очи на гърба ми. Представям си само миналото.
  • Да пишеш за свой приятел, означава, да се скараш с него завинаги.
  • Талантът е като парите: съвсем не е задължително да го имате, за да говорите за него.
  • Ние непрестанно и настойчиво проявяваме своите пороци и все така успяваме да презираме всички ближни.
  • Аз обичам хората повече или по малко в зависимост от това, много или малко материал ми дават за писане в бележниците.
  • За да преуспеете, трябва да творите подлости и шедьоври. За кое от двете сте по-способни?
  • Не е ли все едно, какво правя. Попитайте ме, какво мисля!
  • Болестите ни привикват към смърт. Дайте ми добра мигрена и аз ще се самоубия.
  • Щастието не прави човек добър. Такова заключение правиш по повод на чуждото щастие.
  • Да се справяш с малки количества пари също е талант.
  • Не желая да знам, какво може да мисли за талантливите хора човек, който не притежава талант.
  • Романтиците са хора, които никога не са виждали обратната страна на нещата.
  • Даже най-добрият от нас има на съвестта си няколко малки убийства.
  • Възможно е вдъхновението да е радостта, която изпитваме при писането: то съвсем не предшества тази радост.
  • Страхът ни кара да заобичаме трудът, в който е целият живот.
  • И главното: никога не бъркай мъка със скука.
  • Все повече и повече стават егоистите: нищо не можеш да направиш.
  • Само ако знаехте, колко добре се чувствам в самота, в какви добри отношения съм със себе си.
  • Обичам те, като фраза, която съм измислил в съня си и събуждайки се, не мога да си спомня.
  • Съвсем не искам да знам за множество неща: искам да знам само това, което обичам.
  • Критиците са достойни за снизхождение - те през цялото време говорят за другите, а за самите тях никой не говори.
  • Критикът е ботаник. А аз съм градинар.
  • Ние сме недостатъчно глупави.
  • Уморен съм, защото мога само да обичам. И имам нужда да почитам някого.
  • Нито една лоша мисъл не може да устои пред красивите стихове.
  • Животът е кратък, но колко дълго време е от раждането до смърта.
  • Има приятели. Няма истински приятели.
  • На всеки е приятно да слуша, когато го хвалят за нещо.
  • За вас не бих отишъл даже на края на света.
  • Не се безпокойте! Никога няма да забравя услугата, която съм ви оказал.
  • Той ме свали с ударите на своите комплименти.
  • Имено в градът, в истинският град пишеш своите най-вдъхновени страници за селото.
  • Колко дълъг е животът през зимата.
  • Вятър, който умее да прелиства страниците, но не умее да чете.
  • Птицата не чувства болка, когато и подрязват крилете, но тя не може вече да лети.
  • Патицата - това е домашен пингвин.