Михо Михов

Генерал-полковник Михо Димитров Михов (р.1949) е български офицер, летец, началник на генералния щаб на Българската армия (1997–2002) и посланик в Македония (2005–2009).

• Ако ние не направим нравствения баланс между партийно-политическата хигиена и честта и достойнството на военните кадри, няма как да възродим честта.

• В една война … страна, държава може да се намеси само ако може да сложи ръка върху причината за войната. Ако не можеш да сложиш ръка върху причината и да я решиш, просто не давай пушечно месо там.

• Във военното изкуство и наука има един принцип – онзи, който готви войските в мирни дни, той трябва да ги командва и използва в условия на криза и война, недай си Боже, но армията именно заради това се готви и затова е много важно подготовката да се извършва от тези командири, които ще я командват.

• Въпреки съюзническите сила или подкрепа нито една велика силa или държава не би уважавала една друга държава, която е престанала да бъде военен фактор или е военен фактор заради физико-географското си разположение, а няма военна мощ.

• Да, много от великите сили претендират, че са използвали първи самолета като бойно средство. Ние също претендираме, което от самото й рождение съизмерва бойната ни авиация с тях. Но дори само това, че се съизмерваме с великите сили, трябва да кара цяла България да се гордее.

• Духът на победата е важен. Не можеш да активираш тези, които издирваш като качествени хора, ако не се позиционираш и не си амбициозен да бягаш в коридора и да се класираш първи. Най-недопустимо е да бягаш сам, за да стигнеш до финала втори.

• …За мен политиката винаги е действие и намерение по повод на властта. А властта трябва да се упражнява не в свое име, а в името на държавата.

• Знаете, че както на Бог може да се служи и без расо, така и на авиацията може да се служи без кислородна маска, шлем и дори без самолет!

• Категорично не мога да се съглася с крайни мнения от типа "А трябва ли ни в тази криза авиация?", тъй като модерната авиация е атрибут на модерната държава. Няма да е заветно, ако само поддържаме бойна авиация, която се възпроизвежда, без да се умножава и генерира въздушна мощ.

• Крайно време е нашите генерали да излязат от анонимност и да започнат да говорят по-авторитетно и категорично за военното строителство и техниката, която им е необходима.

• Моето пожелание на всички български офицери от трите вида въоръжени сили е да акцентират на своето високо кредо, което е заложено и в избора им на професията и в доверието на обществото. Кредото на офицерите, генералите и сержантите трябва да респектира цялата наша нация, народонаселението ни и особено политическото ръководство на държавата…

• Нашият многострадален, търсещ единствено и само Месията, за да го поведе неизвестно накъде, народ се нуждае от нравствена революция. … Алтернатива и възраждане с месии няма да се случи.

• Не е добра политическата ни система с нейната прекалена плурализация. Тя се изроди и обслужва не всички нас, а малка част от по-властолюбивите и обединили се не по общонародни ценности богати фамилии. Разпилян е националният ни управленски потенциал.

• Не можеш да участваш във война, ако не си сигурен, че можеш да сложиш ръка върху причината за войната.

• Не си спомням да съм бил силно ангажиран и повлиян от политическата власт, но като действащ офицер съм бил лоялен, както и сега, към решението на избирателя.

• Не трябва да допускаме слаби и укорими прояви, както и пропуснати възможности да покажем добронамереност, историческа достоверност, професионализъм и авторитет на дипломацията ни.

• Но пак подчертавам – за мене е достойно и отговорно държавата да закупи нов самолет директно от завода. Само така авиацията ни отново може да заеме своето стратегическо място, тъй като единствено тя в реално време може да реагира адекватно при спасителни операции в бедствия и аварии и да защити стратегическите обекти.

• Оръжията трябва да ги определят тези, които ги експлоатират; тези, които ползват системите, като оръжие, защита и във всички случаи – като кураж и надежда, а не бих пропуснал – и гордост за нашата нация. Онези, които произвеждат, и тези, които купуват, нека стоят на втори план.

• Очевидно Западните Балкани, както преди векове, така и сега, не са планирани в графата на проспериращите.

• Патриоти дал Господ, къде истински, къде повече като този обрисуван от поета. Те обикновено са площадни и парламентарни оратори. За работа и за водачи не ги бива. Другите, кадърните и способните управленци се спотайват. Трябва да ги окуражим и подпомогнем да се изявят и хванат здраво кормилото на държавата.

• По времето на съдбовни решения за армията ни, след единодушно решение на военен съвет, който ръководех аз, на другия ден пред президента, премиера и министъра на отбраната няколко висши военни не ме подкрепиха. Силно е да кажа, че ме предадоха. … Пред политиците обаче ние трябваше да покажем твърдост и единодействие, ако не единомислие. Те и без това си правят каквото им кажат псевдосъветници отвън и отвътре или им хрумне на базата на техния си войнишки и житейски опит.

• По-умни хора от нас са казали, че разкриването на проблема е изкуство, но решаването му – наука.

• …Предателството днес не настъпва спонтанно, както в хайдушко време. То става по-планово и интересчийски.

• Проблем е, че хората с капацитет бягат от политиката, защото знаят, че ако си почтен, ще имаш повече проблеми.

• Трябва да има [във властта] дисциплинирани, самодисциплинирани хора, които са възпитавани с държавническо чувство и с уважение към миналото и настоящето и с мисъл за бъдещето. Такива хора в средите на армията има много.

• Фамилията Михов стана много повторяема напоследък и това ме дразни. Нямам възможност да казвам, че не сме в конфликт на интереси. От другата посока преди години не един е изричал неистина за роднинство дори когато не го питат. Лоши български нрави ни преследват навсякъде!! И заради това в действията и говора си съм се ръководил от мотиви и принципи, които мога да резюмирам така: Живей и работи така, щото децата ти да не се срамуват от теб и никога да не ги упрекват заради баща им. Това е. Но във вълчо общество то съвсем не е гаранция за съхраняване на почтеността.

Източници