Направо към съдържанието

Владимир Ленин

От Уикицитат
(пренасочване от Владимир Илич Ленин)
Владимир Ленин
Ленин през 1918 г
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Владимир Илич Ленин (1870 — 1924) е руски революционер и политик, идеолог на т.нар. ленинизъм, водач на болшевистката партия в Русия и държавен глава на СССР.


Из негови трудове

[редактиране]
  • Крачка напред, две крачки назад — добилото популярност заглавие на един от първите му трудове, написан през 1904 г.
    Шаг вперед, два шага назад[1]


  • Ние не сме утописти. Ние знаем, че всеки черноработник и всяка готвачка не са способни на момента да поемат управлението на държавата. В това сме съгласни и с кадетите, и с Брешковска, и с Церетели. Но ние се отличаваме от тези граждани по това, че изискваме незабавно скъсване с подобен предразсъдък, според който само богатите или дошлите от богати семейства чиновници са в състояние да управляват държава, да вършат ежедневна делнична работа по управлението. Ние изискваме обучението по държавно управление да се води от съзнателни работници и войници - и то да започне незабавно, тоест към това обучение да бъдат незабавно привлечени всички трудещи се и цялата бедна класа. — противно на разпространения мит Ленин никога не е твърдял, че "всяка готвачка може да управлява държава" - напротив, той категорично заявява, че готвачката не може да управлява държава, преди да е преминала обучение, проведено от съзнателни работници или войници
    Мы не утописты. Мы знаем, что любой чернорабочий и любая кухарка не способны сейчас же вступить в управление государством. В этом мы согласны и с кадетами, и с Брешковской, и с Церетели. Но мы отличаемся от этих граждан тем, что требуем немедленного разрыва с тем предрассудком, будто управлять государством, нести будничную, ежедневную работу управления в состоянии только богатые или из богатых семей взятые чиновники. Мы требуем, чтобы обучение делу государственного управления велось сознательными рабочими и солдатами и чтобы начато было оно немедленно, т. е. к обучению этому немедленно начали привлекать всех трудящихся, всю бедноту.[2]


  • Когато победим в световен мащаб, ние, така ми се ще, да направим от злато обществени места за отхождение (обществени тоалетни) на улиците на няколко от най-големите градове в света. Това би било "най-справедливата" и нагледно-назидателна употреба на златото за тези поколения, които не са забравили, как заради златото за загинали десет милиона човека и щое тридесет милиона са останали инвалиди във "великата освободителна" война 1914-1918 г.…
    Когда мы победим в мировом масштабе, мы, думается мне, сделаем из золота общественные отхожие места на улицах нескольких самых больших городов мира. Это было бы самым "справедливым" и наглядно-назидательным употреблением золотадля тех поколений, которые не забыли, как из-за золота перебили десять миллионов человек и сделали калеками тридцать миллионов в "великой освободительной" войне1914—1918 годов…[3]
    — вдъхновен от тази мисъл, която задължително се учеше в училищата на изток от Берлинската стена, ювелир от Хонконг най-после постигнал мечтата си да изработи тоалетна от чисто злато (рус.Золотой унитаз)
  • Докато народът е непросветен, от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка.
    Пока народ безграмотен, из всех искусств важнейшими для нас являются кино и цирк.[4]


  • Изкуството принадлежи на народа.
    Искусство принадлежит народу.[5]


  • … Ционистката идея е абсолютно измамна и реакционна в своята същност
    … сионистская идея — совершенно ложная и реакционная по своей сущности[6]


  • Разваляме руския език. Употребяваме без необходимост чужди думи. И ги употребяваме неправилно. Защо да казваме "дефекти", когат6о може да се каже грешка, недостатък или неточност? … Не е ли време да обявим война на употребата на чужди думи без необходимост? — въпреки призива му за поредна война изследователите на Ленин сочат, че той самият е продължил да употребява думата "дефект" и след написването на горните редове
    Русский язык мы портим. Иностранные слова употребляем без надобности. Употребляем их неправильно. К чему говорить «дефекты», когда можно сказать недочёты, или недостатки, или пробелы? … Не пора ли нам объявить войну употреблению иностранных слов без надобности?[7]


  • Признавам си, че ако мене употребата на чужди думи без необходимост ме озлобява (понеже това затруднява нашето влияние върху масата), то някои грешки на пишещите из вестниците направо ме изкарват от кожата. … Да усвояваме френско-нижегороската словоупотреба значи да усвояваме най-лошото от най-лошите представители на руската едроземеделска класа, която се е учила на френски, но, първо, не се доучили, а второ, изопачава руския език. Не е ли време да обявим война на изопачаването на руския език?
    Сознаюсь, что если меня употребление иностранных слов без надобности озлобляет(ибо это затрудняет наше влияние на массу), то некоторые ошибки пишущих в газетахсовсем уже могут вывести из себя. … Перенимать французски-нижегородское словоупотребление значит перенимать худшее от худших представителей русского помещичьего класса, который по-французски учился, но во-первых, не доучился, а во-вторых, коверкал русский язык.Не пора ли объявить войну коверканью русского языка?[8]


  • Недостатъците на човека се явяват като продължение на неговите достойнства. Но ако достойнствата продължават повече, отколкото трябва, и се проявяват не тогава, когато трябва, и не там, където трябва, то те се считат за недостатъци.
    Недостатки у человека как бы являются продолжением его достоинств. Но если достоинства продолжаются больше, чем надо, обнаруживаются не тогда, когда надо, и не там, где надо, то они являются недостатками.[9]


  • Работата у нас не се взема на сериозно. Не са ли вкарвали в съда за разтакаване? Къде са присъдите на народните съдилища за това, че работникът или селянинът са принудени четири-пет пъти да дойдат в учреждението, за да получат най-накрая нещо формално правилно, а по същество - издевателство. Та вие сте комунисти, защо не организирате капани за тези господа-бюрократи, а после да ги довлечете в народния съд и в затвора за разтакаване?
    Но у нас дело всерьез не берут. А к суду за волокиту привлекали? Где у нас приговоры народных судов за то, что рабочий или крестьянин, вынужденный четыре или пять раз прийти в учреждение, наконец, получает нечто формально правильное, а по сути издевательство? Ведь вы же коммунисты, почему же вы не организуете ловушки этим господам бю­рократам и потом не потащите их в народный суд и в тюрьму за эту волокиту?[10]


  • Всекиму своето. Няма да се дадем във властта нито на илюзиите, нито на унинието. Да не се боим да си признаваме грешките, да не се боим да ги поправяме чрез многократни и повторни усилия - и ние ще бъдем на самия връх.
    Каждому свое. А мы не дадим себя во власть ни иллюзиям, ни унынию. Не бояться признавать своих ошибок, не бояться многократного, повторного труда исправления их — и мы будем на самой вершине.[11]


  • …Не е толкова опасно поражението, колкото е опасен страхът да си признаем поражението … Не се бойте а си признаете поражението. Учете се от опита на поражението. Преработете щастелно, внимателно и систематично онова, което е било направено лошо. Ако допуснем възгледа, че признаването на поражението предизвиква - както отстъпването от пизициите - униние и отслабване на енергията в борбата, то трябва да кажем, че такива революционери не струват и пукната пара.
    …Не так опасно поражение, как опасна боязнь признать своё поражение … Не бояться признать поражения.Учиться на опыте поражения. Переделать тщательнее, осторожнее, систематичнее то, что сделано плохо. Если бы мы допустили взгляд, что признание поражения вызывает, как сдача позиций, уныние и ослабление энергии в борьбе, то надо было бы сказать, что такие революционеры ни черта не стоят.[12]


Непроверени изказвания

[редактиране]
  • Капиталистите са готови да ни продадат и въжето, на което ще ги обесим.
    Капиталисты готовы продать нам веревку, на которой мы их повесим.


  • Докато има класово господство, винаги ще има войни.


  • Нека 90% от руския народ загине. Достатъчно ще бъде само 10% да доживее момента на световната революция.


За него

[редактиране]
  • ...То ние и без Ленин минахме, че и без вас ли няма...
    ...Мы без Ленина обошлись, а без вас тем более обойдемся...
    — Сталин изрича тези думи към маршал Жуков по време на спор във Върховния щаб преди битката за Москва 1942 г.;
    думите са цитирани от маршал Жуков в неговите мемоари "Спомени и размисли", Том І, Глава 12


Източници

[редактиране]
  1. ↑ Ленин В.И., Шаг вперед, два шага назад, 1904г., В.И. Ленин, Полное собрание сочинений, издание пятое, Изд-во политической литературы, 1978г. т.8, с.185-414
  2. ↑ Ленин В.И., Удержат ли большевики государственную власть, 1(14) окт.1917г., В.И. Ленин, Полное собрание сочинений, издание пятое, Изд-во политической литературы, 1978г. т.34, с.315
  3. ↑ Ленин В.И., О значении золота теперь и после полной победы социализма, 1921г., В.И. Ленин, Полное собрание сочинений, издание пятое, Изд-во политической литературы, 1978г. т.44, с.225
  4. ↑ Беседа В.И.Ленина с А.В.Луначарским, В.И. Ленин, Полное собрание сочинений, издание пятое, Изд-во политической литературы, 1978г. т.44, с.579
  5. ↑ Из беседы с К. Цеткин, Н. К. Крупской и М. И. Ульяновой. — Клара Цеткин, Воспоминания о Ленине, М., Политиздат, 1976, с.15
  6. ↑ Ленин В.И., Положение Бунда в партии, В.И. Ленин, Полное собрание сочинений, издание пятое, Изд-во политической литературы, 1978г. т.8, с.72
  7. ↑ Ленин В.И., Об очистке русского языка, написано в 1919 г. или 1920 г., но впервые опубликовано 3 декабря 1924 г., В.И. Ленин, Полное собрание сочинений, издание пятое, Изд-во политической литературы, 1978г. т.40, с.49
  8. ↑ Ленин В.И., Об очистке русского языка, написано в 1919 г. или 1920 г., но впервые опубликовано 3 декабря 1924 г., В.И. Ленин, Полное собрание сочинений, издание пятое, Изд-во политической литературы, 1978г. т.40, с.49
  9. ↑ Ленин В.И., Отчёт ВЦИК И СНК 23 декабря 1921 г. на IX Всероссийском съезде советов О внутренней и внешней политики, В.И. Ленин, Полное собрание сочинений, издание пятое, Изд-во политической литературы, 1978г. т.44, с.323
  10. ↑ Ленин В.И., Заключительное слово по докладу о продовольственном налоге, X Всероссийская конференция РКП(б), 27 мая 1921 г., В.И. Ленин, Полное собрание сочинений, издание пятое, Изд-во политической литературы, 1978г. т.43, с.328
  11. ↑ Ленин В.И., Заметки публициста, 1922 г., В.И. Ленин, Полное собрание сочинений, издание пятое, Изд-во политической литературы, 1978г. т.44, с.423
  12. ↑ Ленин В.И., Доклад о новой экономической политике, 29 октября 1921 г. на VII Московской губпартконференции, В.И. Ленин, Полное собрание сочинений, издание пятое, Изд-во политической литературы, 1978г. т.44, с.204-205
Взето от „https://bg.wikiquote.org/w/index.php?title=Владимир_Ленин&oldid=86209“.