Шарл Бодлер

Шарл Пиер Бодлер (Charles Pierre Baudelaire; 1821 - 1867) е френски поет.

Винаги съм се чудел на това, че на жените е позволено да влизат в църквата. За какво могат те да говорят с Бога?

Животът е болница, в която всеки болен гори от желанието да си смени леглото. Този тук иска да страда до печката, онзи мисли, че ще оздравее, ако е до прозореца. На мен ми се струва, че ще бъда добре само там, където не съм. — "Anywhere out of the world. Където и да е, само по-далече от тоя свят"

Най-тежка е работата, която не се решаваме да започнем, тя се превръща в кошмар.

Хашишът като всички самотни наслаждения прави човека безполезен за обществото и подбужда към постоянно самовъзхищение.

Всички буржоазни тъпаци, произнасящи непрекъснато думите: „Неморално, неморалност, морал в изкуството“ и други глупости, ме карат да мисля за Луиз Вилдиьо, проститутка за пет франка, която, придружавайки ме веднъж в Лувъра, гдето никога не бе стъпвала, започна да се изчервява, да си крие лицето и като постоянно ме дърпаше за ръкава, ме питаше пред безсмъртните статуи и картини как е можело да се изложат публично такива неприлични неща. — "Дневник"

Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува! — "Великодушният играч"

Днес в мечтите си имах три обиталища, и в трите изпитах едно удоволствие. Защо да насилвам тялото си да сменя своето място, щом душата ми пътува толкова бързо? И защо ли да изпълнявам своите намерения, щом намерението самò по себе си е истинска наслада! — "Намеренията"

Опознаването на красивото е двубой, в който художникът крещи от страх, преди да бъде победен. — "Изповедта на художника"

Има жени, които пораждат у тебе стремежа да ги победиш и да им се наслаждаваш; но тази ти вдъхва желанието да умираш бавно и дълго под нейния поглед. — "Желанието на художника"

Първият срещнат, стига да умее да забавлява, има право да говори за себе си. — в писмо

Наистина много утешително е да си мислиш, че посредством работата ще придобиеш не само пари, но и безспорен талант. — в писмо до майка си

Ако някое съчетание на дървета, планини, води и къщи, наричано от мен пейзаж, е красиво, то не е такова само по себе си, а благодарение на мене, на моето интимно отношение, на представата или чувството, които влагам в него. — "Салон 1859"

Видях моите съдии миналия четвъртък. Няма да кажа, че не са красиви; те са отвратително грозни; а сигурно техните души приличат на лицата им. — в писмо до Аполони Сабатие за съдебния състав, който ще съди „Цветя на злото“

В дългия списък на правата на човека, който мъдростта на ХІХ в. толкова често и толкова охотно подновява, са забранени две много важни права: правото да си противоречиш и правото да си отидеш. Но обществото счита човека, който си отива, за безочлив.

Прекрасното е винаги странно. Не искам да кажа, че тази странност е постигната преднамерено, хладнокръвно, понеже в този случай тя би била чудовищна, би излязла извън релсите на живота. Казвам само, че прекрасното винаги съдържа малко чудатост, наивна, неволна, несъзнателна чудатост, и че именно тази чудатост го прави прекрасно. Тя е негов белег, негова особеност. Обърнете съждението ми и се опитайте да си представите банална красота!