Абдурахман Джами

Абдурахмàн Нурадѝн ибн Ахмàд Джамѝ (1414—1492) или още Нур ал-Дин Абд ал-Рахмàн Джамѝ е последният виден таджикско-персийски поет от класическия период на таджикско-персийската литература, преди разпада ѝ на самостоятелни клонове, и едновременно с това изтъкнат суфийски теоретик.

Абдурахман Джами
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

• Най-добър сред хората е онзи, който е най-полезен.
  
  
  • Безгрижието е причината за всички бедствия.

• Че никакво достойнство не ще да ни внуши
  тоз, който недостойно самият се държи.
  
  
  • Търпението ти подобно на вълшебница умее
    водата да накара в бисер да узрее.

• В победата на злото е твоето падение.
  В доброто твое е твоето спасение.
  
  
  • Хранѝ се толкова, че твоето тяло
    преяждането да не го остави залиняло.

• Защото завистта за твоя ум е като болка за окото.
  От завистта ще ослепее дори и разумът ти твой.
  
  
  • Когато чистиш дрехата си във калта,
    не чакай тя да заблести от чистота.

• Недей безмерно си мъчѝ душата
  със търсене на власт или богатства.
  
  
  • И не със злато или със сребро ще се прочуе, знай, човек.
    А със талант и със умения, той ще се прослави своя век.

• Дори и да кънти екът на гръмките дела, то знай:
  екът и славата – те също имат своя край.
  
  
  • Делата мои са любов, трудът ми е любов.
    О, мой живот! И плодовете твои са любов.