Андон Димитров

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андон Димитров
Андон Димитров
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Андон Димитров (18671933) е български революционер от ВМОРО.

За сръбската пропаганда в Солун:

  • През тая година (1892) и сърбите отвориха училище в Солун и почнаха своята пропаганда между бедни българчета и изпъдени ученици от Солунската българска гимназия за неблагонадеждност и лошо поведение.[1].

За екзархистките подръжници в Солун и за „Стамболовщината в Македония и нейните представители“:

  • В началото мъчно беше да се действа между учителите, които бяха чиновници на Екзархията. Мнозина от тях не се решаваха да се лишат от хляба, макар че идеята беше съблазнителна. Първата наша брошура - „Стамболовщината в Македония“ от Вардарски, макар и с малко некоректен език (в една подобна борба голяма коректност не може да се търси), произведе своя ефект. Идеята почна да се шири.[2]

За учителстването по български език в турската гимназия в Солун:

  • В началото у мене се записаха 50-60 ученика. При гръцкия учител M. Jean, който беше и драгоманин в Меарифското управлением се бяха явили само 10 души желатели. Това възбуди завистта на колегата. Той не можа да се стърпи, та един ден ме запита: „Защо у мене има само 10 ученици, а у тебе повече от 60?“ Отговорих му: „Защото от гръцкия се интересуват само ония турчета, които са от места, гдето има гръцко население, а от български - които са между българска среда. Ето мерилото на българизма и гърцизма в Македония“[3]

За българите мюсюлмани в Турската гимназия:

  • По-голямата част от моите ученици бяха помачета (българи мохамедани). За тях българският език като майчин беше много лесен. Те още първата година привикнаха свободно да четат. Между тях имаше и солунски дьонмета*, и албанчета, които хранеха особени симпатии към българите... Един ден две помачета дойдоха у мен вкъщи и ме помолиха да им доставя романа „Под игото“ от Ив. Вазов. Те вече знаеха доста стихотворения от Вазовите, които изучаваха от учебниците, които им бях дал за четиво. Казах им, че исканата от тях книга е забранена от цензурата и доставянето ѝ може да ни причини големи неприятности както на мене, така и на тях. Те ми дадоха да разбера, че всичко това им било известно, но при все това щели да намерят начин да си я доставят. Не се минаха две седмици и те ми показаха два екземпляра на „Под игото“. На запитването ми как са ги доставили отговориха ми, че им ги дал да ги прочетат и пак да ги върнат един приятел от новата българска революционна организация, която имала последователи и между помаците в Мъгленско... Те и двамата станаха каймаками в Македония. Организацията най-добре вирееше в техните околии въпреки големите доноси от гърците. Те и днес още заемат видни административни постове в републиканска Турция. Не забравят своята татковина Македония и продължават да хранят особени симпатии към Вътрешната македонска революционна организация.[4]
  • *Дьонмета - евреи мюсюлмани

За сръбската и гръцката въоръжени пропаганди в Македония:

  • Освен сръбските чети в Северозападна Македония Хилми паша в съгласие с гръцките емисари създаде на югозапад гръцките** андарти. И така българските чети трябваше да се борят срещу три фронта: турската войска, която в потери ги преследваше, сръбските чети и гръцките андарти. Тежко стана положението на организацията. Ръководителите и в специален за целта конгрес решиха да вдигнат всеобщо въстание.[5]
  • **В оригинала е сръбските, но е очевидна грешката

За положението на българите в Македония, 1902-1903 г.:

  • През 1902 и 1903 година до деня на въстанието - 20 юлий 1903 - преследването на българското население бе неописуемо. На нас адвокатите, полицията бе забранила да пишем заявления на българите до административните власти.[6]

За разговор с младотурски революционери през 1908 година:

  • Те подеха разговор за българската революционна организация. Признаваха, че каузата е права, но не одобряваха сепаратистичното действие на българите. Отечеството е общо, казваха те, като подразбираха цялата Турска империя, и следователно трябва с общи усилия да се предприемат действия за премахването на султанския режим. Туряйки като предпоставка, че аз не мога да не бъда посветен в организационните работи на българските комитети, задаваха ми се спедлните въпроси: Как вашите селяни можаха да се организират, та нашият селянин турчин да не може? Нали и единият, и другият живеят в един и същи климат и условия? и пр. и пр. Запитах ги каква ще бъде платформата на тяхната организация; какво ще обещават те на своите турци, за да ги привлекат към себе си. Отговорът им беше, че агитацията им щяла да бъде да живеят с всички народности добре, за да може да се премахне султанският режим, който е еднакво вреден за всички. „Значи да ги увещаете да се откажат от ограбване на българското население и да разделят с него чифлиците си - прибавих аз.- Вие революционна организация между турското население не можете да създадете - продължих аз, - но най-лесно ще можете да премахнете султанския режим чрез военните ви, които са вече по закон организирани. Историята ни дава доста примери от военни революции.“[7]

Бележки[редактиране]

Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г.

  1. стр.141
  2. стр.142
  3. стр.142
  4. стр.143
  5. стр.148
  6. стр.148
  7. стр.169