Августин

Августин
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Проект Гутенберг

Аврелий Августин Блажени (лат. Sanctus Aurelius Augustinus, 354 — 430) е римски свещеник, теолог и ритор.

Велика е силата на паметта, страшно нещо, Боже мой, дълбоко и безпределно многообразие. И това нещо е духът, и това съм аз самият. Но какво съм аз, Боже мой? Какво е естеството ми? Живот разнолик и разнороден и във висша степен огромен. Виж равнините и падините, и пещерите на моята памет, несметни и несметно пълни с несметни видове неща... Над всичко това аз тека, аз летя. Аз се гмурвам насам и натам, докъдето мога, но край няма.Така велика е силата на паметта, така велика е силата на живота, смъртният живот на човека.

Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш кардинално да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко.

Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-друг, отколкото си, защото на каквото се спреш, на това ще останеш.

В главното – единство, във второстепенното – свобода, а във всичко – любов.

Важно е да се знае длъжен ли е един човек да обича друг заради самия него или в името на нещо друго. Когато ние обичаме човека заради самия него, ние му се наслаждаваме; когато го обичаме в името на нещо друго, ние го използваме.

Вие сте заслепени от златото, блестящо в домовете на богатите; вие, разбира се, виждате какво имат те, но не виждате какво не им достига.

Волята ни винаги е свободна, но не винаги е добра.

Времето лекува всички рани.

Времето не минава напразно и не изтича без каквото и да е въздействие върху нашите чувства: то твори в душата удивителни дела.

Всички искат да бъдат блажени, но не всички могат.

Вярвам, за да разбера.

Дай ми, Господи, да разбера дали първо трябва да те призовавам, или първо трябва да Те прославям – и дали трябва първо да Те познавам или първом да Те призовавам. Но нима някой Те призовава, незнаейки за Теб?

Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее.

Какво е време? Ако никой не ме пита, знам какво е време. Ако трябва да обясня на питащия — не, не знам.

Когато над нас се изливаш, Ти, Господи, не се принизяваш, а нас възвисяваш. Ти не се разпиляваш, а нас съединяваш.

Колкото голям е Бог в големите неща, толкова е голям и в малките.

Любовта към ближния е ограничена от това, доколко всеки човек обича самия себе си.

Миналото вече го няма, бъдещето все още го няма, а настоящето е лишено от бавност.

Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост.

Нека да вярваме, ако не можем да разберем.

Никой не може да обича абсолютно неизвестно нещо.

Никой нищо не прави хубаво, ако е против волята му, дори ако човек и да прави нещо хубаво.

Нито един човек няма право да води толкова съзерцателен живот, за да забрави за своя дълг да служи на ближния.

Нямаше да съществувам, въобще нямаше да съществувам, Боже мой, ако Ти не съществуваше в мене. Или по-точно нямаше да съществувам, ако не съществувах в Тебе.

О, Господи, помогни ми да стана добродетелен, но не веднага.

Обичай и прави каквото си поискаш. — защото, както поясняват тълкувателите, когато човек обича, няма да направи нищо, с което да нарани обичания

От какво се състоим? От тяло и дух. Кое от тях е по-доброто? Разбира се, духът.

По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.

Разбери, за да повярваш.

Стреми се не да разбереш, че си в състояние да вярваш, но да повярваш, че си в състояние да разбереш.

Същността на вярата е в това, че вярваме на всичко, което не виждаме, а наградата за вярата е възможността да видим това, в което вярваме.

Толкова страдащи, колкото са се отдавали на страданието.

Убедих се, че трябва повече да се доверявам на тези, които учат, а не на тези, които заповядват.

Човек е такъв, каквито са неговите желания.

Човекът е като завършена картина - може да не харесваме нещо в нея – как там са изобразени планините и реките - може да обичаме в нея нещо определено. Но тя трябва да се възприема като цяло, комплексно. Или обичаш целия човек, или не. Да, понякога не бива да се примиряваме с едни или други черти, но тогава трябва да търсим компромиса.

Човекът няма друга причина да философства, освен стремежът към блаженство.

из "Изповеди"

превод Анна Николова, изд."Народна култура", София, 1993

1. … Дай ми, Господи, да узная и да разбера дали първо трябва да Те призовавам, или първо трябва да Те прославям – и дали трябва първом да Те познавам, или трбва първом да Те призовавам. Ни нима някой Те призовава, незнаейки за теб? Та нали в незнанието си може да призове едно вместо друго? Или може би Те призовават, за да те Познаят? Но как ще призовават Оногова, в Когото не са повярвали? А и как ще повярват без проповедник (Рим.10:14)? Но Годпода ще хвалят онези, които Го търсят (Пс. 21:27); понеже който Го търси, Го намира (Мт. 7:7, Лк. 11:10), а който Го намери, ще Го възхвали.

2. … Следователно нямаше да съществувам, въобще нямаше да съществувам, Боже мой, ако Ти не съществуваше в мене. Или по-скоро нямаше да съществувам, ако не съществувах в Тебе, от Когото е всичко, чрез Когот е всичко, в Когото е всичко (Рим. 11:36). Да, тъй е, Госпиди, да, тъй е! Къде да Те призовавам, след като в Тебе съществувам? Или откъде ще дойдеш в мен? Че къде извън небето и земята да изляза, та оттам да дойде в мен моят Бог, Който е рекъл: "Не изпълвам ли Аз небе и земя (Иер. 23:24)?"

3. … И когато над нас се изливаш, Ти не се принизяваш, а нас възвисяваш, Ти не се разсипваш, а нас съединяваш.

6. Тесен е домът на душата ми, а да влезеш в нея; разшири го! Порутен е: въздигни го! Има в него наща, които ще подразнят взора Ти: признавам и зная. Но кой ще го очисти? Или към кого другиго, нежели към Тебе да извикам: "От тайните ми грехове ме очисти, Господи, и от умишлените удържи раба Си (Пс. 18:13-14)!" Вярвам и затова и говоря (Пс. 115:1), Господи. Ти знаеш това. …