Аугуст Стриндберг

Аугуст Стриндберг
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Проект Гутенберг

Аугуст Стриндберг (1842-1912) е шведски драматург и писател.

Когато държавата започне да убива, тя винаги нарича себе си Родина.
Ненавиждам хората, които отглеждат кучета. Те са страхливци, които нямат кураж да хапят другите.
Кога революцията е законна? Когато е успешна.
Като се стремиш към невъзможното, постигаш възможното в най-висока степен.
Излишният сън уморява, той се превръща в мъка, безсънието е способно да те доведе до истерия.
Първото, към което пробужда самотата е да се разбереш сам със себе си и със своето минало.
Да бъдеш щастлив е престъпление. Ето защо щастието е наказуемо.
Първото нещо, което самотата насърчава, е да се справите със самите себе си и миналото ви.
- Наистина ли няма приятно задължение? - Стават приятни, когато се изпълнят...
Трябва да платите двойно страдание за всяка радост в живота.
Една жена е дете, докато не стане майка.
Няма по-лошо проклятие от това да усетиш, че душата е спряла да расте, докато тялото копае в земята...
Няма любов с трезви очи. Немислимо е да завладееш жена в открита борба: да се приближиш с нея с повдигната глава и правдиви думи - това означава да я отблъснеш от себе си.
Старият часовник трябва да стои известно време с отслабена пружина, за да възстанови отново загубената сила.
Когато една жена упреква любовника си, че той вече не я обича, това означава, че самата тя е престанала да го обича.
...мразя обществото, защото не се основава на свободното съгласие, а на тънкостите на лъжите - и аз съм щастлив, че бягам от него!
Всички обаче сме врагове един на друг и ставаме приятели само когато трябва да се бием заедно.
Хората винаги изглеждат щастливи, когато ядат и пият.
Велико щастие е да слушаш тишината...
Добре осъзнавах безполезността на тези бурни събирания, където по същество всеки искаше само да чуе собствения си глас и да наложи мнението си на другите.
Удивително е как можете да разкажете една и съща история по съвсем различни начини.
Тайните? Те са достъпни за всеки, който е в състояние да ги проумее.
Поезията е сън наяве.
Има добре известни граници, където снизхождението вече граничи с престъпление.
...когато хората гледат трагедия, те плачат над същите неща, на които се смеят, когато гледат комедия.
Тъй като мислите ми не съвпадат с мислите на другите хора, почти всяка тяхна дума ме боли и аз мога да възприема най-невинната забележка като подигравка.
Сънищата отразяват моя вътрешен свят.
Всъщност страданието е изкупление, а смъртта - избавление.
Но защо са тези вечни оплаквания? Няма ли радост в живота?