Августин
Облик
(пренасочване от Августин Блажени)
Августин | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия | |
Творби в Проект Гутенберг |
Аврелий Августин Блажени (лат. Sanctus Aurelius Augustinus, 354 — 430) е римски свещеник, теолог и ритор.
- Велика е силата на паметта, страшно нещо, Боже мой, дълбоко и безпределно многообразие. И това нещо е духът, и това съм аз самият. Но какво съм аз, Боже мой? Какво е естеството ми? Живот разнолик и разнороден и във висша степен огромен. Виж равнините и падините, и пещерите на моята памет, несметни и несметно пълни с несметни видове неща... Над всичко това аз тека, аз летя. Аз се гмурвам насам и натам, докъдето мога, но край няма.Така велика е силата на паметта, така велика е силата на живота, смъртният живот на човека.
- Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш кардинално да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко.
- Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-друг, отколкото си, защото на каквото се спреш, на това ще останеш.
- В главното – единство, във второстепенното – свобода, а във всичко – любов.
- Важно е да се знае длъжен ли е един човек да обича друг заради самия него или в името на нещо друго. Когато ние обичаме човека заради самия него, ние му се наслаждаваме; когато го обичаме в името на нещо друго, ние го използваме.
- Вие сте заслепени от златото, блестящо в домовете на богатите; вие, разбира се, виждате какво имат те, но не виждате какво не им достига.
- Волята ни винаги е свободна, но не винаги е добра.
- Времето лекува всички рани.
- Времето не минава напразно и не изтича без каквото и да е въздействие върху нашите чувства: то твори в душата удивителни дела.
- Всички искат да бъдат блажени, но не всички могат.
- Вярвам, за да разбера.
- Дай ми, Господи, да разбера дали първо трябва да те призовавам, или първо трябва да Те прославям – и дали трябва първо да Те познавам или първом да Те призовавам. Но нима някой Те призовава, незнаейки за Теб?
- Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее.
- Какво е време? Ако никой не ме пита, знам какво е време. Ако трябва да обясня на питащия — не, не знам.
- Когато над нас се изливаш, Ти, Господи, не се принизяваш, а нас възвисяваш. Ти не се разпиляваш, а нас съединяваш.
- Колкото голям е Бог в големите неща, толкова е голям и в малките.
- Любовта към ближния е ограничена от това, доколко всеки човек обича самия себе си.
- Миналото вече го няма, бъдещето все още го няма, а настоящето е лишено от бавност.
- Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост.
- Нека да вярваме, ако не можем да разберем.
- Никой не може да обича абсолютно неизвестно нещо.
- Никой нищо не прави хубаво, ако е против волята му, дори ако човек и да прави нещо хубаво.
- Нито един човек няма право да води толкова съзерцателен живот, за да забрави за своя дълг да служи на ближния.
- Нямаше да съществувам, въобще нямаше да съществувам, Боже мой, ако Ти не съществуваше в мене. Или по-точно нямаше да съществувам, ако не съществувах в Тебе.
- О, Господи, помогни ми да стана добродетелен, но не веднага.
- Обичай и прави каквото си поискаш. — защото, както поясняват тълкувателите, когато човек обича, няма да направи нищо, с което да нарани обичания
- От какво се състоим? От тяло и дух. Кое от тях е по-доброто? Разбира се, духът.
- По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.
- Разбери, за да повярваш.
- Стреми се не да разбереш, че си в състояние да вярваш, но да повярваш, че си в състояние да разбереш.
- Същността на вярата е в това, че вярваме на всичко, което не виждаме, а наградата за вярата е възможността да видим това, в което вярваме.
- Толкова страдащи, колкото са се отдавали на страданието.
- Човекът е като завършена картина - може да не харесваме нещо в нея – как там са изобразени планините и реките - може да обичаме в нея нещо определено. Но тя трябва да се възприема като цяло, комплексно. Или обичаш целия човек, или не. Да, понякога не бива да се примиряваме с едни или други черти, но тогава трябва да търсим компромиса.
- Човекът няма друга причина да философства, освен стремежът към блаженство.
- из "Изповеди"
превод Анна Николова, изд."Народна култура", София, 1993
- 1. … Дай ми, Господи, да узная и да разбера дали първо трябва да Те призовавам, или първо трябва да Те прославям – и дали трябва първом да Те познавам, или трбва първом да Те призовавам. Ни нима някой Те призовава, незнаейки за теб? Та нали в незнанието си може да призове едно вместо друго? Или може би Те призовават, за да те Познаят? Но как ще призовават Оногова, в Когото не са повярвали? А и как ще повярват без проповедник (Рим.10:14)? Но Годпода ще хвалят онези, които Го търсят (Пс. 21:27); понеже който Го търси, Го намира (Мт. 7:7, Лк. 11:10), а който Го намери, ще Го възхвали.
- 2. … Следователно нямаше да съществувам, въобще нямаше да съществувам, Боже мой, ако Ти не съществуваше в мене. Или по-скоро нямаше да съществувам, ако не съществувах в Тебе, от Когото е всичко, чрез Когот е всичко, в Когото е всичко (Рим. 11:36). Да, тъй е, Госпиди, да, тъй е! Къде да Те призовавам, след като в Тебе съществувам? Или откъде ще дойдеш в мен? Че къде извън небето и земята да изляза, та оттам да дойде в мен моят Бог, Който е рекъл: "Не изпълвам ли Аз небе и земя (Иер. 23:24)?"
- 3. … И когато над нас се изливаш, Ти не се принизяваш, а нас възвисяваш, Ти не се разсипваш, а нас съединяваш.
- 6. Тесен е домът на душата ми, а да влезеш в нея; разшири го! Порутен е: въздигни го! Има в него наща, които ще подразнят взора Ти: признавам и зная. Но кой ще го очисти? Или към кого другиго, нежели към Тебе да извикам: "От тайните ми грехове ме очисти, Господи, и от умишлените удържи раба Си (Пс. 18:13-14)!" Вярвам и затова и говоря (Пс. 115:1), Господи. Ти знаеш това. …