Артур Шопенхауер

от Уикицитат

(пренасочване от Шопенхауер)
Направо към: навигация, търсене
Артур Шопенхауер
Артур Шопенхауер
Вижте също:

Биография в Уикипедия

Материали в Общомедия


Артур Шопенхауер (17881860) е немси философ.

  • Непосредствено съзнатото е ограничено чрез кожата или по-скоро чрез външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, известен ни само чрез образите за него в нашия мозък.
  • Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.
  • Сетивата са само разклонения на мозъка, чрез които той получава материал отвън (под формата на усещане), който преработва в нагледна представа.
  • Затова “извън нас”, където под въздействието на зрителното усещане преместваме предметите, се намира вътре в главите ни; там е неговата сцена.
  • Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.
  • Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.
  • Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.
  • Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.
  • Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният — как да го употреби.
  • Човешкият живот не бива да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.
  • Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.
  • Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.
  • И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.
  • Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.
  • Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.
  • Степента на духовност,която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух.
  • Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.
  • Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания и да се продължи родът и неговата деятелност.
  • Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чийто край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления тятър на човечеството.
Лични инструменти