Артур Шопенхауер

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Артур Шопенхауер
Артур Шопенхауер
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Артур Шопенхауер (17881860) е немски философ.


  • Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.


  • Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания и да се продължи родът и неговата деятелност.


  • Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.


  • Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.


  • Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.


  • Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.


  • Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.


  • Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чийто край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления театър на човечеството.


  • Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.


  • Затова "извън нас", където под въздействието на зрителното усещане преместваме предметите, се намира вътре в главите ни; там е неговата сцена.


  • Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност


  • Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.


  • И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.


  • И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи – нищо на света.


  • Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват.


  • Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.


  • Който не обича самотата – той не обича и свободата.


  • Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.


  • Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.



  • Непосредствено съзнатото е ограничено чрез кожата или по-скоро чрез външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, известен ни само чрез образите за него в нашия мозък.



  • Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.



  • Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.


  • Сетивата са само разклонения на мозъка, чрез които той получава материал отвън (под формата на усещане), който преработва в нагледна представа.


  • Степента на духовност, която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух. Тази мисъл е на Хелвеций. Шопенхауер се позовава на нея с думите: "Ако си припомним констатацията на Хелвеций:..."


  • Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.



  • Човешкият живот не бива да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.