Артур Шопенхауер

Артур Шопенхауер
Вижте също:
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Артур Шопенхауер (1788 — 1860) е немски философ.

• Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.
• Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания и да се продължи родът и неговата деятелност.
• Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.
• Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.
• Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.
• Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.
• Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.
• Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чийто край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления театър на човечеството.
• Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.
• Затова “извън нас”, където под въздействието на зрителното усещане преместваме предметите, се намира вътре в главите ни; там е неговата сцена.
• Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност
• Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.
• И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.
• И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи - нищо на света.
• Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват.
• Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.
• Който не обича самотата - той не обича и свободата.
• Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.
• Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.
• Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоя враг.
• Непосредствено съзнатото е ограничено чрез кожата или по-скоро чрез външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, известен ни само чрез образите за него в нашия мозък.
• Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си.
• Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният — как да го употреби.
• От гледна точка на младостта живота е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта - много кратко минало.
• Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.
• Сетивата са само разклонения на мозъка, чрез които той получава материал отвън (под формата на усещане), който преработва в нагледна представа.
• Степента на духовност,която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух.
• Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.
• Човекът е единственото животно, което причинява на другите болка, нямайки при това никаква друга цел.
• Човешкият живот не бива да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.