Шефкет Чападжиев

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене

Шефкет Чападжиев (р. 24.04.1939 г.) е български емигрант в САЩ, бизнесмен и мултимилионер. Роден е в Мадан, в семейството на дребен търговец. През 1949-1954 г. цялата фамилия е изселена в с. Боринци, Котелско, превозена дотам в конски вагон. През 1963 г. след 2 опита успява да премине гръцката граница с приятеля си Хамид Русев. През 1964 г. стига в САЩ само със 75 цента в джоба и се хваща да рекламира олио за $ 1,25 на час, после е сервитьор в ресторанта на МВФ, прави неуспешен опит да отвори ресторант, работи в печатница. През 1976 г. тегли заем $ 10 000 и купува 3 машини на старо и почва собствен бизнес. През 1979 г. купува първата си фабрика. В печатниците му са се сглобявали по над 25 млн. рекламни брошури на ден. През 1993 г. продава бизнеса си и почва да управлява спечеленото от 30-годишния си емигрантски живот. Има имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида, столицата на Еквадор – Кито. Почетен гражданин е на щата Илинойс. От началото на демократичните промени той се среща с различни български политици и общественици, включително с Тодор Живков, докато все още е в домашен арест, с президентите Петър Стоянов и Георги Първанов, с политиците Надежда Михайлова-Неински, Бойко Борисов и др. Има съпруга Маргарита от южноамерикански произход и три деца София, Сабрина и Сам.


За себе си
  • Спокоен съм, защото всеки долар, който съм спечелил, съм придобил по честен начин.[1]


  • Баща ми беше дребен търговец и все се стараеше да ме възпитава в този дух. Обаче бяха много честни и много работливи хора. Когато бах в Мадан, при баща ми, не го обичах, защото много ме караше да работя. Другите деца играеха футбол, а мене ме караше да ходя по магазините, да гледам къде-какво става… Той беше такъв човек: седем дни само работа. И нямах много приятно детство – така да си играя с други деца, защото той искаше да ме калява в работата. В детството това го отбягвах. Обаче като отидох в Америка, … бях подготвен за работа и работех на 2-3 работи и се оправях много бързо.[2]


  • Като дете се чувствах дискриминиран. Първо, с нашето минало, имена, религия и т.н. Най-силно го почувствах, когато след като завърших гимназия, не ме изпратиха в редовната армия, а в трудовите войски, защото не бях “достоен” да служа на Родината.
    Това бе главната причина. Другата може би беше, че баща ми имаше малко магазинче и го смятаха за “богаташ”. Това е смешно, разбира се, той не беше такъв.
    [3]


  • В САЩ съм вече 50 години, но никой никога не ме е питал какъв си, що си, в какво вярваш, в какво не вярваш. Възхищавам се на американците, че са успели да поставят религията вън от политиката. Вярвам в силата на американската демокрация и ако един ден се окажа на нулата и трябва да започна живота си отново, ще мия чинии, но няма да напусна САЩ.[1]


  • Не знам как се получава, но в Америка просто се прераждаш.[1]


  • Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсолмани, на бедни и богати, а на добри и лоши, каквито има сред всяка от тези групи. Гледам да общувам с добрите и да отбягвам лошите. Те ме натоварват, а животът ме е научил, че не мога да ги променя.[4]


  • Нито веднъж не съм съжалявал, че съм избягал от България. Когато отидох в Америка, не съм вярвал, че може да има такава демокрация. Отиваш на летището и си вземаш билет за която си искаш точка на земното кълбо, и никой не те пита къде заминаваш, защо заминаваш, кога ще се връщаш или дали ще се връщаш. … Никой не ти казва какво да правиш, никой не те ограничава, искаш да отваряш бизнес – отваряй, искаш да създаваш политическа партия, искаш да създаваш комунистическа партия – прави, само да има кой да ти вярва, няма проблеми.[2]


  • Да бъда откровен: не обичам да давам съвети, а и хората не се вслушват много. Аз правя каквото намирам за редно, а всеки сам да прецени...[4]


  • За да давам преценка, трябва да съм добре запознат.[2]


За бизнеса


  • Ако си в бизнеса и не правиш пари, то какъв бизнес е? Защото ако не правиш пари, ти фалираш.[2]


  • …Чух един еврейски бизнесмен да дава свои рецепти за успешен бизнес по телевизията. Той каза: "Първо, трябва да си глупав, второ – мързелив, и трето – да не си скръндза." Ако се замислите, има доста логика в тези три неща. Умен ли си, обмисляш прекалено много, стигаш до извода, че е невъзможно да станеш милионер, и затова не поемаш риск. Второто – мързелив ли си, ще гледаш други да работят за теб и колкото повече го правят, толкова по-добре. Третото – ако си скръндза, не плащаш добре на работниците си и те ще избягат при друг. Като чух този съвет, си казах, че може би притежавам тези 3 качества и трябва да опитам. Така започнах.[4]


  • Първо (качество за успешен бизнес – бел.цит.) – усет да прецени ситуацията в бъдеще и да е решителен. Благодарение на това преди 35 г. заложих 2-те коли, които имах, и 1 застрахователна полица, зех заем $ 10 000 за 5 г. и купих на старо 3 машини за сгъване на хартия, а после и първата си фабрика. През годините съм имал работници, които можеха да бъдат по-добри от мен, ако бяха почнали свой бизнес, но на тях им липсваше решителност. Второ важно качество е да не се отчайваш. И аз съм имал много трудни моменти в живота, но бях сигурен, че стратегията, която съм избрал, е правилна. Трето важно нещо е да не хитруваш на дребно. Ако не си плащаш данъците, държавата ще затвори фабриките ти. Ако не си честен към клиентите, те няма да дойдат при теб. Ако не се грижиш за работниците, те ще избягат при друг.[4]


  • Мисля, че едно не се е променило (в бизнеса – бел.цит.) – трябва да бъдеш много добър в това, което правиш, да не мислиш за парите, а да си свършиш работата добре.[4]


  • Договорът ми (с Ричард Брансън – бел.цит.) за полета в Космоса е дебел около 1 пръст, но не мисля, че това е решаващо.[4]


  • В България има големи капиталисти, които непрекъснато си мерят милионите. Аз не съм такъв човек. В Америка не броим милионите, говорим си за стотинките. Но са наши, ние сме си ги изкарали.[1]


  • Да предположим, че човек има 1 млн. долара. На 40 г. бих ги разпределил така – 50 на сто вложения на борсата, 20 на сто – в недвижими имоти – доскоро това бе една много добра инвестиция, 20 на сто в т.нар. Mutual Funds – взаимни фондове, и 10 на сто – кеш. На 60 г. бих разпределил своето портфолио по съвсем различен начин. … 70 на сто бих вложил във взаимни фондове и по 10% бих държал кеш, в недвижими имоти и на борсата. Инвестицията във взаимни фондове e една доста по-сигурна инвестиция. … За разлика от борсата и недвижимите имоти, взаимните фондове дават по-малки, но сигурни доходи, за които на всичкото отгоре не плащам данъци. Затова преди време разпродадох много от недвижимите си имоти и акциите си и насочих вложенията си във взаимни фондове.[4]


За политиката и световната икономика


  • Повечето проблеми, които идват при хората, са от икономическа гледна точка.[2]


  • Беден си, ако няма какво да ядеш, не можеш да си платиш тока и наема. В Америка нещата още не са опрели до кокала, в степен, в която да можем да говорим за масово обедняване. Но там май не са свикнали много да страдат и затова им идва нанагорно. В България сякаш е естествено да се мъчиш и хората са по-спокойни.[1]


  • Когато хората са бедни, започват да залитат и да се занимават с глупости.[1]


  • Защо всички трябва да получаваме равно като нямаме равни способности? Защо трябва да ми вдигат данъците, за да издържам със социални помощи някой, който не работи? Това прилича на комунизъм, срещу който Америка така яростно се бореше. Действително много хора се нуждаят от социални помощи и ги заслужават, но по-голям процент се възползват и злоупотребяват с тях.[4]


  • Мнозина критикуват политиката на Джордж Буш-младши. Но след 2 мандата той остави страната с дълг 3 трилиона долара, а 3 години по-късно (при управлението на Барак Обама – бел.цит.) дългът вече е 16 трилиона. Коментарът е излишен. … Свръхсоциалната икономическа политика, която демократите водят, е една от причините САЩ да са на това дередже. Не харесвам такава политика и затова не харесвам демократите. Това бе една от причините да замина от България.[4]


  • Друг фактор, който доведе до кризата, е политиката по кредитите за покупка на недвижими имоти. По закон всеки, който купува имот, трябва да направи първоначална вноска не по-малка от 20 % от стойността, а останалите 80 % може да тегли като заем от банката. Постепенно това правило започна да се пренебрегва и банките почнаха да финансират 100 % покупката. Когато мнозина не можеха да погасяват дълговете си, политиците казаха: да им влезем в положението, да отложим плащанията, да се смилим, да не ги оставяме на улицата. Това е едно популистко решение с цел да се печелят гласове, а Америка в последните години се управлява от много популистки решения. Те се предлагат от политици, които искат да бъдат избрани отново. Хората се радват на тези решения, гласуват за тези политици, а не виждат, че това води страната надолу. Това е особена форма на корупция. Надявам се политиците да престанат да мислят само за собственото си преизбиране, а да се върнат към икономическата логика.[4]


  • Борсата не е механичен сбор от лични вложения, а е барометър на икономиката на една държава.[4]


  • В България, за да правиш бизнес (в началото на демократичните промени – бел.цит.), нямаше добри, благоприятни условия. Все трябваше по мошенически начин да правиш много от нещата. … и днеска продължава да бъде така. Знам, че има и много честни и почтени хора, но… просто не стават работите, все с връзки, подкупи. И в Америка го има, но не е от такъв голям характер.
    Политиците, където и да са, са едни и същи, само че при нас (в Америка – бел.цит.) ако 5% от политиците крадат или са нечестни, тук (в България – бел.цит.) са 70-80%, и те го правят… защото са беднички и отиват в политиката не толкова заради политиката, колкото за да си оправят своето положение. Разбира се има и такива, които отиват с много добри намерения, но като отидат там, виждат, че почит нищо не могат да променят, мандатът почти им изтича и те си казват: "Я, да се оправя и аз."
    [2]


  • Прави ми впечатление, че когато дойдат в Чикаго, първата работа на българите е да си купят "Мерцедес" на старо или БМВ. Още няма пари за квартира, а лъскавото го блазни. Оправи си живота, пък тогава купувай… Не мога да си го обясня. Купуват си последните модели GSM и хоп – демонстративно сядат на масата и ги слагат отгоре. По колите, паркирани отвън, можеш да намериш и нашите заведения.[1]


  • Наскоро хванаха хората, които са вършели измами, легитимирайки се като близки до Христо Стоичков – купували коли, препродавали имоти. Разговарях с един служител на ФБР, който ми каза: "Много интересни хора сте българите. Защо не правите мръсно на другите, а един на друг?"[1]


  • Не разбирам защо нашите хора харчат толкова много време и енергия да мислят отрицателни неща, вместо да ги вложат в нещо положително. Това май се дължи на дългите години чуждо потисничество, през които сме живели.[3]


  • Тук (в Америка – бел.цит.) има свобода. Никой не те пита от какъв произход си, каква религия или цвят на кожата имаш. В Америка единственото изискване е да си способен, иначе условията са едни и същи за всички. Разбира се, ние в Америка също имаме проблеми.[3]


  • Ако ще гласувам за някого и той ми прави някакви обещания, искам да ми каже как ще ги направи и откъде ще вземе пари да ги направи. И преди всичко искам да видя неговото минало, за да си извадя поука какво може да направи.
    Но тук в България положението е малко по-сложно, понеже като свърши комунизмът, ние нямахме кадри, на които можеш да вярваш, че са постигнали нещо – те всички почват от нулата. Така че няма как да се върнеш назад да видиш на какво са способни.
    Аз предпочитам да ме командва богат човек, отколкото беден. Понеже богатият, все пак той е направил нещо и знае как да го направи. А бедният, ако не го е правил за себе си, как аз да очаквам той да го направи за мен и за държавата. Това е много близко до ума.
    [2]


Източници
  1. 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 1,5 1,6 1,7 Вашите бизнесмени си броят милионите…, в-к Новинар, 24 юни 2009
  2. 2,0 2,1 2,2 2,3 2,4 2,5 2,6 За американските и българските политици, ТВ Пловдив, 10.08.2011
  3. 3,0 3,1 3,2 Не съм турчин, българин съм!, в-к "Труд", 09.09.2011
  4. 4,00 4,01 4,02 4,03 4,04 4,05 4,06 4,07 4,08 4,09 4,10 3 качества трябват да си милионер, в-к "24 часа", 20.08.2011