Хари Потър и Философският камък

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене

Хари Потър и Философският камък е заглавието на първата книга от поредицата Хари Потър на английската писателка Джоан Катлин Роулинг.

Момчето, което оживя[редактиране]

  • Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че — слава Богу! — са напълно нормални.
  • Добре че е тъмно. Никога не съм се изчервявал толкова силно, откакто Мадам Помфри ми каза, че харесва новите ми наушници.Албус Дъмбълдор
  • Той ще стане прочут… ще стане легенда… Не бих се изненадала в бъдеще днешният ден да е известен като деня на Хари Потър… Ще се пишат книги за Хари… всяко дете по света ще знае името му!Минерва Макгонъгол
  • Белезите понякога са полезни. Самият аз имам един над лявото си коляно и той е точен план на лондонското метро.Албус Дъмбълдор

Улица „Диагон-али“[редактиране]

  • Влез, страннико, но се пази
    от туй, което те грози
    за грешна алчност непростима.
    Че който, без да внася, взима,
    ще плаща скъпо на свой ред.
    Предупреден си отнапред:
    под пода ако търсиш ти
    туй що не ти принадлежи,
    там ще намериш „за заслуга“
    освен богатство, нещо друго.
    Надпис на входа на банката Гринготс
  • Наистина е чудно как стават тези неща. Помнете, магическата пръчка си избира магьосника… Мисля, че трябва да очакваме велики неща от вас, господин Потър… В края на краищата Онзи-който-не-бива-да-се-назовава извърши велики неща… ужасни, да, но велики.Оливандър

Пътешествието от перон девет и три четвърти[редактиране]

  • Не говори глупости — каза вуйчо Върнън. — Няма перон Девет и три четвърти.
  • — Фред, твой ред е — каза пълната жена.
    — Не съм Фред, а Джордж — рече момчето. — Жено, чудя се как може да се наричаш наша майка? Не можеш ли да различиш, че съм Джордж?
    — Извинявай, Джордж, миличък!
    — Само се пошегувах, аз съм Фред — каза момчето и тръгна.

Разпределителната шапка[редактиране]

  • Преди да започнем да се храним, бих искал да кажа няколко думи. Ето кои са те: Глупак! Медуза! Дреболия! Щипване! Благодаря!Албус Дъмбълдор
  • — Да не би да е… малко луд? — попита той неуверено Пърси.
    — Луд? — каза Пърси безгрижно. — Той е гений! Най-добрият магьосник в света! Обаче е малко луд, да. Картофи, Хари?

Учителят по Отвари[редактиране]

  • А, да. — каза тихо, — Хари Потър. Нашата нова… знаменитост.Професор Снейп
  • Вие сте тук, за да учите ценната наука и точното изкуство за приготвяне на отвари — подхвана той. Говореше почти шепнешком, но те улавяха всяка негова дума. Също както професор Макгонъгол, Снейп имаше дарбата без усилие да наложи на класа мълчание. — Тъй като тук няма кой знае колко глупашко размахване на магически пръчки, мнозина от вас едва ли ще повярват, че това е магия. Не очаквам наистина да разберете красотата на тихо къкрещия котел с блестящите му изпарения, изтънчената сила на течности, които плъзват през човешките вени и омайват душата, запленяват чувствата… Аз мога да ви науча как да бутилирате слава, да сварите величие, дори да запушите в шише смъртта… ако не сте такава банда дръвници, каквито обикновено трябва да обучавам.Професор Снейп
  • Снейп продължаваше да не обръща внимание на треперещата ръка на Хърмаяни.
    — Каква е разликата, Потър, между самакитка и вълче биле?
    При този въпрос Хърмаяни вече стана, протегнала ръка към тавана на подземието.
    — Не зная — каза Хари тихо. — Обаче мисля, че Хърмаяни знае, защо не опитате с нея?
    Няколко ученици се изсмяха, Хари улови погледа на Шиймъс и Шиймъс му намигна.
    Обаче Снейп не беше доволен.
    — Седни! — сопна се той на Хърмаяни. — За твое сведение, Потър, асфодел и пелин правят изключително силна приспивателна смес, известна като „лекарството на Живата смърт“. Безоар е камък, изваден от стомаха на коза, и може да те спаси от повечето отрови. А колкото до самакитка и вълче биле, те са едно и също растение, което е известно и под името аконитум. Е? Защо всички не записвате това?
    Настъпи всеобщо ровене за пачи пера и пергамент. Сред шумотевицата Снейп заяви:
    — И една точка ще бъде отнета от дома „Грифиндор“ заради твоето нахалство, Потър.
  • — Заведи го горе в болничното крило — викна Снейп на Шиймъс. После се втурна към Хари и Рон, които бяха работили до Невил.
    — А ти… Потър… защо не му каза да не прибавя иглите? Рекъл си си, че ако той сбърка, ти ще изпъкнеш, нали? Сега загуби още една точка за „Грифиндор“.
    Това беше толкова несправедливо, че Хари отвори уста да спори, но Рон го срита зад техния котел.
    — Не се обаждай! — промърмори. — Чувал съм, че Снейп може да стане много злобен.

Среднощният дуел[редактиране]

  • — И какво става, ако размахам магическата си пръчка и нищо не се случи?
    — Хвърли я и му удари един юмрук по носа — предложи Рон.
  • — Без да искам, дочух какво си говорихте ти и Малфой…
    — Бас държа, че си искала — измърмори Рон.
  • Надявам се да сте доволни от себе си. Можеше всички да сме мъртви… или още по-зле… изключени.Хълмаяни Грейнджър

Празникът на Вси светии[редактиране]

  • — Уингардиум Левиоза! — изкрещя той и размаха дългите си ръце като вятърна мелница.
    Хари чу как Хърмаяни го сряза:
    — Погрешно го казваш. То е „Уинг-гар-диум Леви-о-за“ и ще произнесеш „гар“ ясно и дълго.
    — Направи го ти тогава, щом като толкова знаеш — изръмжа Рон.
    Хърмаяни нави ръкавите на дрехата си, замахна леко с магическата пръчка и каза:
    — Уингардиум Левиоза!
    Тяхното перо се издигна от чина и замря във въздуха на около метър и двайсет над главите им.
  • Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно, и едно от тях е да нокаутираш четириметров планински трол.

Огледалото Еиналеж[редактиране]

  • На твоя няма буква — забеляза Джордж. — Тя сигурно смята, че ти не си забравяш името. Ама ние не сме глупави… знаем, че се казваме Дред и Фордж.
  • Не е добре да се захласваме по мечтите си и да забравим да живеем, запомни това.Дъмбълдор към Хари
  • Човек никога не може да има достатъчно чорапиАлбус Дъмбълдор

Николас Фламел[редактиране]

  • — Недей да играеш! — отсече Хърмаяни веднага.
    — Кажи, че си болен — рече Рон.
    — Престори се, че си счупил крака си — предложи Хърмаяни.
    — Наистина си счупи крака — каза Рон.
  • Лонгботъм, ако умът беше злато, ти щеше да си по-беден и от семейство Уизли, а това вече е постижение.Драко Малфой към Невил Лонгботъм

Норвежкият гребеногърбушко Норбърт[редактиране]

  • Уверявам ви, този змей е най-отвратителното животно, което съм виждал, ама от начина, по който Хагрид говори за него, ще речеш, че е пухкаво зайче. Когато ме ухапа, той ми се скара, че съм го бил изплашил. А като си тръгвах, му пееше приспивна песничка.
  • Малфой получи задържане! Бих могла да запея!Хърмаяни

През капака на пода[редактиране]

  • По-скоро Невил ще играе куидич за Англия, отколкото Хагрид да измени на Дъмбълдор.Рон Уизли
  • — Трябва да бъдете по-предпазливи — рече Снейп. — Като се шляете така, хората ще си кажат, че сте замислили нещо. А „Грифиндор“ наистина не може да си позволи да загуби още точки, нали?
    Хари се изчерви. Те се обърнаха, за да излязат навън, но Снейп ги повика да се върнат.
    — Предупреждавам те, Потър… още едно нощно скитосване, и лично аз ще поискам да бъдеш изключен. Приятен ден!
  • — Един от нас трябва да държи под око Снейп… да чака пред учителската стая и да го проследи, ако я напусне. Хърмаяни, най-добре ще е това да си ти.
    — Защо аз?
    — Очевидно е — каза Рон. — Можеш да се преструваш, че чакаш професор Флитуик, разбираш ли? — Той си преправи гласа. — О, професор Флитуик, толкова съм разтревожена. Мисля, че съм сбъркала въпрос четиринайсет Б…
    — Ох, млъкни — каза Хърмаяни, обаче се съгласи да отиде и да дебне Снейп.
  • — Дяволска примка, дяволска примка… Какво каза професор Спраут? Обича тъмнина и влага…
    — Тогава запали огън! — рече Хари задавено.
    — Да… разбира се… но няма дърва! — извика Хърмаяни и взе да кърши ръце.
    — ДА НЕ СИ ПОЛУДЯЛА? — кресна Рон. — ТИ МАГЬОСНИЦА ЛИ СИ, ИЛИ НЕ?
    — Ох, вярно! — каза Хърмаяни, извади магическата си пръчка, размаха я, промърмори нещо и изпрати към растението поток от пламъците, сини като камбанки, които беше използвала срещу Снейп.
    Само за секунди двете момчета усетиха как то отпусна хватката си и се отдръпна от светлината и топлината. Като се гърчеше и размахваше филизи, то се разви от телата им и те успяха да се освободят.
    — Какъв късмет, че внимаваш по билкология, Хърмаяни! — каза Хари, когато отиде при нея до стената, бършейки потта от лицето си.
    — Да — рече Рон, — и какъв късмет, че Хари не губи самообладание в кризисни моменти… „Няма дърва“ — що за глупост?!
  • — Не съм толкова добър като теб — каза Хари много смутено, когато тя го пусна.
    — Аз ли?! — рече Хърмаяни. — Книги! И умение! Има по-важни неща… приятелство и храброст.

Човекът с две лица[редактиране]

  • Няма добро и зло, има само власт и такива, които са прекалено слаби, за да я потърсят…Професор Куиръл
  • Подаръци от твоите приятели и почитатели — каза Дъмбълдор сияещ. — Това, което се случи в подземията между теб и професор Куиръл, е абсолютна тайна, та естествено цялото училище знае. Предполагам, че твоите приятели, господата Фред и Джордж Уизли, са отговорни за опита да ти изпратят седалка за тоалетна чиния.
  • В края на краищата за добре организирания ум смъртта е просто следващото голямо приключение.
  • Работата е там, че хората са склонни да избират именно онези неща, които са най-лоши за тях.
  • Страхът от едно име увеличава страха от самото нещо.
  • Истината… — въздъхна Дъмбълдор. — Тя е нещо красиво и страшно и затова трябва да се отнасяме към нея с голямо внимание.
  • Майка ти умря, за да те спаси. Ако има нещо, което Волдемор не може да разбере, това е любовта.
  • — Да, той… Куиръл каза, че той ме мрази, защото мразел баща ми. Вярно ли е това?
    — Ами те доста се ненавиждаха. Както ти и Драко Малфой. А после баща ти направи нещо, което Снейп никога не можа да му прости.
    — Какво?
    — Спаси му живота.
    — Какво?
    — Да… — каза Дъмбълдор замечтано. — Странно как действат умовете на хората, нали?