Станислав Йежи Лец

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Станислав Йежи Лец
Станислав Йежи Лец
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Станислав Йежи Лец (пол. Stanisław Jerzy Lec, 1909 — 1966) е полски юрист, писател и поет сатирик, майстор на афоризмите и епиграмите, филолог и преводач


Афоризми[редактиране]

  • Авторът може да извърши самоубийство, задоволявайки вкуса на публиката.
  • Ако в политическите басни се говори за животни — значи времената са нечовешки.
  • Ако водата ти стигне до устата, тогава — горе главата!
  • Ако си без гръбнак, не излизай от кожата си.
  • Божието — богу, Кесаревото — кесарю. И какво остава за хората?
  • Бъди алтруист - уважавай егоизма на другите.
  • Бъди реалист — не казвай истината.
  • В ада дяволът е положителен образ.
  • В борбата на идеите загиват хора.
  • В действителност всичко е съвсем не така, както наистина.
  • В началото бе Словото. По-късно започна Мълчанието.
  • В някои извори на вдъхновението музите си мият краката.
  • Вече и в лабиринтите има окачени табелки "Блуждаенето е забранено!".
  • Винаги съществува и по-остра тъпота.
  • Всеки век си има своето средновековие.
  • Всеки зрител носи в театъра своя акустика.
  • Всички богове са били безсмъртни.
  • Всички хора са равни. След съответна обработка.
  • Всичко е в ръцете на човека, затова те трябва да се мият често.
  • Да живее черното минало на Африка!
  • Да събаряме Бастилиите, преди да са ги построили.
  • Джуджетата най умеят да препъват — това е тяхното ниво.
  • Дисертация на тема: „Човекът в историята на Човечеството.“
  • До дълбоката мисъл трябва да се издигнеш.
  • Железни хора — изобщо не чувствуват веригите като чуждо тяло.
  • Животът заставя човека да извърши много доброволни постъпки.
  • Животът отнема на хората твърде много време.
  • Животът се върти в кръг, все по-близо до гърлото.
  • За да достигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението.
  • За да се усъмниш, е нужна решителност.
  • За съжаление са тези, които виждат звезди само, когато ги светнат през зъбите.
  • Зад всеки ъгъл ни дебнат нови посоки.
  • Заповедното наклонение се променя. Преди удивителният знак приличаше на тояга, сега — на ракета.
  • Затворът не е изолатор от Историята.
  • И всички да си затворят устите, въпросът си остава открит.
  • И ясновидците са черногледци.
  • Има времена, когато на смъртния си одър философът казва: „Добре, че не ме разбраха.“
  • Има ли право людоедът да говори от името на тези, които е изял?
  • Има фабрики за гении, но не им доставят суровини.
  • Имаше две възможности: или да застана на тяхната платформа, или да увисна над нея.
  • Имаше чиста съвест — никога не беше я употребявал.
  • Истинският мъж е мъж дори тогава, когато е гол.
  • Историята е съвкупност от факти, които не е трябвало да бъдат.
  • Какво е предназначението на човека ли? Да бъде такъв.
  • Кладите не просветляват тъмнината.
  • Когато в сълзите паднат няколко капки кръв …как става розово.
  • Когато водата е вече до устата, горе главата!
  • Когато си на върха, имаш оправдание, че не можеш да отидеш по-нагоре.
  • Когато чуеш: „Да живее прогресът“, винаги питай: „Прогресът на кое?“
  • Който няма нищо общо с изкуството — да няма нищо общо с него! Ясно ли е?
  • Комплимент ли е за човечеството изразът: „Той е мислещ човек“?
  • Креслото на властта не отговаряше на размера на главата му.
  • Където смехът е забранен, обикновено не дават и да се плаче.
  • Липсата на мисъл убива. Другите.
  • Любовта към Родината не признава чужди граници.
  • Мислите влизат в главата изотвътре.
  • Мислите на някои хора са толкова плитки, че не стигат даже и до собствените им глави.
  • Много триумфални арки по-късно са носени като ярем от народа.
  • Можем ли да правим насила гениални неща? Да, но трябва да имаме тази сила.
  • На джуджетата трябва да се кланяш ниско.
  • На кой вятър да си хвърлям думите?
  • Навремето и вечността е била по-трайна.
  • Не е за вярване, но лъжата е съществувала и преди да изобретят книгопечатането.
  • Не е кой знае какво да кажеш: „Съм!“ Важното е да си.
  • Не пиши кредото си по стените.
  • Не се бори със себе си — ще загубиш.
  • Не съм съгласен с математиката. Сумата от нули е страшна величина.
  • Некрологът би бил най-добрата визитна картичка.
  • Неосъществените дела предизвикват катастрофална липса на последици.
  • Ние обичаме нашият вътрешен глас да идва отвън.
  • Нравите падат във все по-луксозни кревати.
  • Някои големи думи са толкова кухи, че в тях може да затвориш цели народи.
  • Някои дотолкова са изпреварили своето време, че се налага да го изчакват на определените за целта места.Пояснение: На руски и полски „определените за целта места“ е синоним на „затвор“
  • Някои искат да разбират това, в което вярват, а други — да повярват в това, което разбират.
  • Някои национални трагедии се играят без антракт.
  • Облада науката, но не я оплоди
  • Ония, на които идеята им е все на устата, често я завират и другаде.
  • От нули е лесно да направиш верига.
  • От раната, неумело нанесена на тирана, може да изтече море от чужда кръв.
  • Плодовете на победата — круши на въ̀рба.
  • Покойниците лесно си сменят политическите убеждения.
  • Понякога вкарват контрабандно истината в тези страни, където тя не се цени.
  • Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан.
  • Предричат ми, че ще престана да бъда актуален. Те си мислят, че пиша за тях.
  • Пробил си стената с главата си. И какво ще правиш в съседната килия?
  • Прозорецът към света може да се затули и с вестник.
  • Произведението говори само за себе си, ако има на кого.
  • Първо премисли, преди да почнеш да мислиш.
  • Сатирик, който плюе според вятъра, оплюва собственото си лице.
  • “Сигурно ви е много трудно да измисляте толкова много мисли с главата си" — попита ме мило тя. „Така е — отвърнах,- но мисля, че с краката щеше да ми е още по-трудно“.
  • След изчистване на Историята от лъжите не е задължително да остане истината. Може и нищо да не остане.
  • Спрете Земята! Искам да сляза!
  • Сънищата зависят от положението на спящия.
  • Той беше верен знаменосец. Стискаше в ръце дръжката на знамето, без да отклонява вниманието си, дори не поглеждаше смяната на цветовете на платното.
  • Хора, обединявайте се! Вижте: нулата е нищо, но две нули вече значат нещо.
  • Хората бъркат законите с правата.
  • Човекът е страничен продукт на любовта.
  • Щом куца, значи върви.

Въпроси[редактиране]

  • Има ли право людоедът да говори от името на тези, които е изял?
  • Кога ще изстреляме снаряд на мисълта отвъд границите на разума?
  • Как да се преведе въздишката на чужд език?
  • В дома на обесения не се говори за въже. А в дома на палача?
  • Кога човек ще покори междучовешкото пространство?
  • Трябва ли мисионерът да смята, че с шегите си е изпълнил своята мисия?
  • Да страдаш от сърдечна болка и да не бъдеш лирик? Защо?
  • Разголените жени интелигентни ли са?
  • Пробил си стената с главата си. Какво ще правиш в съседната килия?
  • А може би твоят бог би искал да го хвалиш пред другите богове?
  • На чия сметка живеят хората в чуждите спомени?
  • Има ли право човек да се смята за автор на нежелани мисли?
  • Ако людоедът яде с нож и вилица-това прогрес ли е?
  • Задължен ли е човек-когато открие нещо ценно у себе си-да донесе за това в най-близкия участък на милицията?
  • Мисленето функция на обществото ли е или функция на мозъка?
  • Всички хора са актьори. Откъде да се вземе за всички репертоар?
  • Може ли сатирикът да спи спокойно, когато му се присънва гърбушка върху камила?
  • Достатъчни ли са думите, за да бъдат наситени всички уста?
  • Историци на изкуството, намерихте ли вече стила на сътворението на света?
  • Ще стигне ли човек някога до такова морално ниво, че да може да създаде за номадите подвижни затвори?
  • При гласуването за колко гласа се брои гласът на историята?
  • Винаги се боя от тия, които настояват за власт над душата. Какво правят с тялото?
  • Дилетантите убиват майстора още в първия бой. Но ако възкръсне?
  • Ние сме си поделили боговете, но как те са поделили нас?
  • Още веднъж ще започна отначало. Но как преди това да завърша?
  • Мисловната продукция дали успява да настигне естествения прираст?
  • Говореха за него с подчертано възхищение:"Настига гениите!" Запитах разтревожен: „С каква цел?“
  • Каква друго ни задържа на земята освен земното притегляне?
  • Населяването на света е лесно. Обезлюдяването му е лесно. Тогава къде е трудността?
  • Сред людоедите дали има вегетарианци?
  • Времето върши своето. А ти, човече?
  • Възможно ли е чистите ръце да бъдат по-дълги?
  • Откъде вятърът знае в коя посока да духа?

Изповеди[редактиране]

  • Интересно ми е, като гледа на нас някое животно, мисли ли:"Ecce Homo"?
  • Кажи ми с кого спиш, за да ти кажа кого сънуваш.
  • Присъни ми се кошмар: бюрокрацията прераснала в държава, където неотдавна е била ликвидирана неграмотността.
  • Мнозина от моите приятели ми станаха врагове, мнозина неприятели се сприятелиха с мене, а равнодушните ми останаха верни.
  • Някои писатели ми напомнят ония берлински дамички, които нощем те закачат, мъркайки като котки: „Аз съм тъй хищна!“
  • Ако беше закъсняла малко повече на срещата, щях да стана Петрарка.
  • Винаги се утешавам с мисълта, че звездите, които потъват в езерото, са бездомни.
  • Забелязал съм, че хората обичат такива мисли, които не ги принуждават да мислят.
  • Винаги съм бил против разпускането на харемите. Жените наистина се включват в обществения живот, но евнусите оказват доста голямо влияние върху него.
  • Не понасям философите, които върху чужди глави цепят косъма на четири, при това с помощта на брадва.
  • Не понасям мизантропите, затова отбягвам хората.
  • Говоря за неща толкова стари, че човечеството вече не ги помни.
  • Пришивам кръпки върху човека, за да му прикрия голотата.
  • Предложено ми е от провинцията да им пиша евтини мисли срещу нисък хонорар.
  • Нищо не мога да кажа за него. Видях го гол.
  • Иска ми се Давид да беше убил Голиат с арфа.
  • Изповедта „светът е прекрасен“ я желаят обикновено тези, които ме отвратиха от него.
  • „Тъгувам за щастливата Аркадия!“ Но с нея не поддържаме дипломатически отношения.
  • Така съм изпълнен с оптимизъм, че ни троха повече не мога да поема.
  • През целия ден не можах да си спомня думата "гилотина". Главата ми се бранеше.
  • Принуден бях да разперя криле, нали ме хвърлиха от небето без парашут.
  • Не смятам, че този, който има една душа, е „дребен собственик“.
  • Виждам хората голи, но не винаги издавам това, защото ще поискат и да ги облека.
  • Смятам антропологията за псевдонаука. Нейната дефиниция за човека е пренаселила света.
  • Някои на драго сърце биха носили фригийска шапка, ако би била шапка-невидимка.
  • Видях последствия, които всяка година пораждаха друга причина.
  • Аз съм за смъртното наказание. Но и против него — като награда.
  • Спечелих толкова победи над себе си, че вече съм преситен победител.
  • Някои ми пророкуват преходна актуалност. Те мислят, че пиша за тях.
  • Обичам човека. Никога не бих го създал.
  • Предпочитам надписа "Вход забранен" пред „Изход няма“.
  • Видях големи актьори да играят себе си. Тогава разбрах колко биха били малки, ако не бяха толкова големи.
  • Лицето на врага ме поразява тогава, когато видя колко много прилича на моето.
  • Не съм съгласен с математиката. Смятам, че сбор от нули дава страшно число.
  • Видях летящи клетки, в които имаше орли.
  • Мисля, че някои владетели биха отрязали ръцете на поданиците си, ако не им бяха потребни за ръкопляскане.
  • Не можеш да разчиташ на човешката памет. За съжаление — също и на забравата.
  • Докоснах Венера Милоска. „Ръцете долу!“ — каза тя. Комплекс.
  • Не зная дали рибата би била няма, ако би имала толкова тайни, колкото ние.
  • Никога не бих се самоубил. Вярвам в човека — винаги ще се намери услужлив убиец.
  • „Поет съм на утрешния ден!“ — каза ми. „Да поговорим за това в други ден!“ — отговорих.
  • От червените калъфки на възглавниците ние си правехме знамена, а други от знамената си правеха калъфки за възглавниците.
  • Други са осмели всичко, а аз незаслужено обирам лаврите на сатирик.
  • Чувствувам, че играя драматични епизоди от някой голям фарс.
  • Смятах го за лъв, но когато го видях на четири, разбрах, че не е.
  • Познавах една личност, която имаше толкова абсолютно фалшив слух, че ако го беше подкрепила с теория, би заела без съмнение възлово място в историята на музиката.
  • „Аз съм красив, аз съм силен, аз съм умен, аз съм добър!“ И аз разбрах всичко това.
  • За него ми говореха: "Той е лъв!„ Но какво да се прави-нямаме пустини. Трябва да го дадем в цирка, в зоологическата градина или пък препариран - в музея.
  • Присъни ми се действителността. Събудих се с облекчение.
  • Гледахме се един друг в очите. Аз видях само себе си, тя също себе си.
  • Вярвам, че човек ще създаде “хомункулус" -изкуствен човек. Заклевам го в бога — нека не повтаря неговата грешка: да създаде човек по свое подобие.
  • Един път сам видях чудо. Това беше тогава, когато то мина без чудеса.
  • Понякога дяволът ме изкушава да повярвам в бога.
  • Исках да кажа на света само една дума. Понеже не успях, станах писател.
  • В една страна писателят С. ми каза: „Властта лежи на улицата“. „Няма защо да бързаме — отговорих. — Тук не метат улиците“.
  • И аз имам моменти на философски размисли. Заставам на моста на Висла, от време на време плюя върху вълните и си мисля: „Панта рей“.
  • Нашите възгледи се покриват. Работата обаче е в това — кой кого покрива.
  • Изгубих тетрадката си с непечатани „мисли“. Може би с време ще си ги припомня, но, уви, твърде презрели!
  • Сезам, отвори се, искам да изляза!
  • Приличам на майстор на хумор на състояния без изход.
  • Когато открих самостоятелно мисли, казани вече от великите философи, това не ги издигна в очите ми, напротив — понижи ги. Микро ли е това или мегаломания?
  • Веднъж минавах нощем покрай склад за дървен материал. Кучето, което го пазеше, започна да лае по мене. Вярвам, човечеството ще достигне до такова съвършенство, че кучето ще знае точната стойност на материалите, в името на които лае.

Въпроси и отговори[редактиране]

  • Кога се поражда песимизмът? Когато се срещнат два различни оптимизма.
  • Мислите освободени ли са от мито? Когато не преминават границата.
  • Защо хората не са людоеди? Може би това се дължи на някакъв напредък на човешката кухня?
  • Може ли насила да се творят гениални неща? Да, само че е нужна такава сила.
  • Как се познават историческите бури? Дълго след тях кости се трошат.
  • Експлоатация на човек от човека? Следователно хуманна.
  • Кой чува как расте тревата? Косачът.
  • „Хората са тор на историята“? Тогава трябва да се осигури колкото е възможно по-скоро изкуствен тор.
  • Светът без психопати? Би бил ненормален.
  • В какво вярвам? В бога, ако съществува.
  • Литература на фактите? Някои факти не я желаят.
  • Кой писател би се отказал доброволно от гениалност? Само аз мислех да се примиря с това, но разбрах, че ми липсва елементът на досадата.
  • Мислите, че този автор е постигнал малко? Та той е понижил общото ниво!
  • Кой дава право на сатириците да бъдат гръмовержци? Властвуващото безправие.
  • Дали съм известен на хората? Това ще стане в 2711 г.
  • Прекрасна лъжа? Внимание! Това вече е творчество!
  • Плодове на победите? Крушки на върба.
  • Защо пиша кратки афоризми? Защото ми недостигат думи.
  • Дали изкуството трябва да бъде разбрано? Да, но само от адресантите.
  • Границите на мисълта? Търси ги на картата.
  • Да не обръщаме гръб на действителността? Та нали действителността ни обгръща отвсякъде.
  • Къде са залежите на мъдростта? Обикновено там, където са заровени.
  • Не искай от живота невъзможното. Защо? Защото възможностите му са неограничени.
  • Как ще познаят свободата тия, които не са я познавали? Могат да заподозрят в нея още една маска на тирана.
  • Кой не е на страната на човека? Но не всички са на вътрешната.
  • Питаш, мила госпожо, колко дълго са отлежали моите мисли? Шест хиляди години, прекрасна.
  • Искаш да пееш в хор? Погледни най-първо в палката на диригента.
  • Ударил съм встрани? Точно там беше целта ми.
  • Трябва ли хората да бъдат от желязо? Струва ми се, че понякога те трябва да бъдат от плът и кръв.
  • Питаш ме как свири оня виртуоз? В неговото изпълнение имаше нещо човешко:той сбърка.
  • Допустимо ли е човек да минава покрай истината? Да, ако я изпреварва.
  • Какво е деформирало лицата им? Може би надутите думи.

Съвети[редактиране]

  • Подхвърли своите мечти на враговете си-може да загинат при тяхното реализиране.
  • Не предизвиквайте кретена, би написал шедьовър, пък и нож му приляга.
  • Не трябва да се разсмиват беззъбите тирани.
  • Внимавайте, сатирици! Хиените и в кривите огледала си точат зъбите!
  • Помнете-човекът няма избор. Той трябва да бъде само човек.
  • Сатирици, махнете думите! Оставете да говорят само цифрите!
  • Непрекъснато трябва да се учиш, да пишеш и четеш.
  • Страшно е да плуваш срещу течението на нечиста река.
  • Бъди реалист, не говори истината!
  • Внимавай, може би си залог в чужда лотария!
  • Не е хубаво да сочиш с пръст, дори на себе си като Месия.
  • Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за друго време!
  • За да се изкачиш на високо, трябва да си свиеш крилата!
  • Към своята мъдрост прибавяй по нещо и от чуждата глупост!
  • Вийте! Ще се почувствате по-млади с милион години!
  • Хора, живейте, докато не е излязла мода да се прави нещо друго.
  • Внимавайте с драматизирането на живота! А ако се намерят по-добри изпълнители за вашата роля?
  • Доверявайте се на интелигентността на хората-много неща няма да успеят да разберат.
  • Не флиртувай с готвачката на тирана-можеш да бъдеш отровен от неговия котлет.
  • Не се ръкувайте с отворени обятия - не позволявайте на хората да ви разпъват.
  • Поздравявайте се с подаване на ръка! Ще се увеличи употребата на сапуна.
  • Не вярвайте на приказките! Всичко е било истина.
  • Не търси помощ през нощта. Можеш да събудиш съседите.
  • Не фамилиарничи със себе си!
  • Смейте се до сълзи: на оптимистите и на песимистите.
  • Помнете, когато дяволът желае да ритне някого, никога няма да го ритне с конското си копито, а с човешки крак.
  • Хора, не се отвръщайте от себе си! Може да видим още, че сме боядисани само от едната страна.
  • Никога не отваряй вратите на онези, които ги отварят без твое позволение.
  • Създавайте около себе си мит, боговете не са започвали иначе.
  • Ако искаш да прикриеш лицето си, излез гол.
  • Винаги можеш да бъдеш по-високо от обесения.
  • Скуката не бива да се разгонва с полицейска сила!
  • Правдата винаги трябва да бъде на своя страна.
  • Мерете се в целта само от сигурно разстояние!
  • С шапка на шут не можеш да се кланяш.
  • Помнете:цената, с която се заплаща за свободата, се намалява при по-голямо търсене!
  • Стреми се към лаври! Но не от чужда глава.
  • Пръв хвърли камък! Иначе ще те нарекат епигон.
  • Внимавай-когато славата ти хвърля блясък, твоите врагове имат предимство-дебнат в сянка.
  • Не сядай на трапезата на людоедите-може да се намериш в блюдото им.
  • За да бъдеш себе си, трябва да си някой.
  • Не се доверявай на хората-способни са на велики дела!
  • Можеш да се намериш на дъното, без да си достигнал дълбочина.
  • Пазете се, този критик потапя нож в мастило!
  • Донкихотовци, атакувайте вятърните мелници при благоприятни ветрове!
  • Поставят точка под въпросителната!
  • Трябва да се живее с индиго-в случай че изчезнеш, да имаш доказателство, че си съществувал.
  • Не говори за човека лошо-той те подслушва.
  • Не бъди сноб! Никога не лъжи, когато правдата се заплаща добре.
  • Упражнявай мнимотехниката! Понякога може да ти помогне да помниш, че живееш.
  • Между големите старай се да бъдеш джудже, между джуджетата - великан, между себеравните - равен.
  • Бъди сантиментален! Това ще ти позволи да си спомниш за отдавнашни трагедии.
  • Не ходи по изтъркани пътища - ще се подхлъзнеш!
  • Бъди свой собствен министър на вътрешните си работи!
  • От никаква гледна точка не трябва да бъдеш сляп!
  • Когато викат: "Да живее прогресът!" винаги питай “Прогрес на какво?"
  • Цени думата! Всяка една може да бъде твоята последна дума!
  • Ако трябва да свириш тревога, свири, дори да не си на длъжност тръбач!
  • Когато падат глави, не изпущай своята!
  • Помни, ако твоята позиция е вече загубена, можеш да я превземеш!
  • Който е попаднал на пътеката на мисълта, нека не позволява да го надушат кучетата!
  • Не пропилявай енергията, получена при търкалянето надолу!
  • Неопетнени, пазете се, лесно е да ви разпознаят!
  • Бъди алтруист-уважавай егоизма на другите!
  • Не си пиши Кредото на оградата!
  • Влизай в себе си, без да чукаш!
  • Замисли се, преди да си помислиш!
  • Не вярвай на сърцето си! То иска кръвта ти.

Невчесани мисли[редактиране]

    (цитатите са от сборника с афоризми "Невчесани мисли", изд. "Фльорир", София, 2004, превод от полски Георги Асьов)


  • Никога не отваряй вратата на хора, които я отварят и без твое разрешение. (94)
  • Влизай в себе си, без да чукаш! (306)
  • Простащината има право да съществува само тогава, когато предизвиква равна по сила съпротива на интелекта. (402)
  • Човек поскъпва според цената, която плаща. (457)
  • Неосъществените дела често предизвикват катастрофална липса на последици. (621)
  • Създавайте митове за себе си. И боговете са започнали така. (737)
  • За да бъдеш себе си, трябва да си някой. (886)
  • Не подрънквай с ключовете на тайните си! (910)
  • Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за други времена. (911)
  • Тези, които лесно забравят, изкарват по-лесно изпита на живота. (1351)
  • Светът не прощава на онези, които не са се провинили в нищо. (1452)
  • Не отдавай чест на тези, които са ти я отнели. (1526)
  • Бъди самоук, не чакай уроците на живота. (1643)
  • Не стига да вярваме в човека, трябва да сме сигурни в него. (1821)


  • Боговете си предават в наследство и атрибутите, и поклонниците. (3)
  • Самият аз бях свидетел на чудо. Това стана тогава, когато мина без чудеса. (6)
  • Грешката става грешка тогава, когато се ражда като истина. (7)
  • Когато събаряте паметници, запазвайте пиедесталите. Винаги могат да ви потрябват. (11)
  • Поучете се от опита на орнитолозите. Могат да разперят криле само тези писатели, които ползват свободно перата си. (16)
  • На никакъв часовник няма да намериш стрелка, която да те насочи в живота. (18)
  • Планина с планина се среща, човек с човека – трудно. (21)
  • На онзи, който поиска да покаже на деспотите, кое е черно и кое е бяло, ще му покажат собственото му червено. (27)
  • Сънувах, че сънувам действителността. С какво облекчение се събудих. (32)
  • Конституцията на държавата не трябва да нарушава конституцията на гражданина. (36)
  • До дълбоката мисъл трябва да се издигнеш. (37)
  • А може би Бог ме е нарочил за атеист? (38)
  • Ако нямаш гръбнак, не излизай от кожата си. (39)
  • Когато митът се сблъска с друг мит, сблъсъкът е доста реален. (40)
  • Кравата и с какао да я храниш, пак няма да пусне шоколад. (42)
  • Прозорецът към света може да се закрие и с вестник. (43)
  • На някои хора трябва да им се възбуди процес. Мисловен процес. (45)
  • Понякога локвата създава впечатление на задълбоченост. (46)
  • Песента на свободата не може да се изсвири на инструмента на насилието. (49)
  • Внимавайте, сатирици, когато раждате идеи! Във филма на Р.Клер "Да живее свободата" от 1931 г. звучи припевът на една иронична песничка "Le travail c'est la liberte", а през 1940 г. на вратите на лагера в Освиенцим се появи надписът "Arbeit macht frei!" (51)
Бел.прев.: "Le travail c'est la liberte" (фр.) — Трудът е свобода; "Arbeit macht frei!" (нем.) — Трудът те прави свободен
  • "Ще го сплаша с пръст!" – каза той и постави пръст на спусъка. (54)
  • Повторението не е хубаво нещо! Штт! Да не чуе щастието! (59)
  • Не говори лоши неща за човека. Той слухти вътре в теб. (69)
  • Единадесета заповед: "Не прелюбословствай!" (74)
  • Не бъдете скромни, хора! Не се правете на лъвове. (81)
  • Не жадувай за закони, а за законност. (91)
  • В пъкъла дяволът е положителен герой. (103)
  • Мислите на някои хора са толкова плитки, че не стигат даже до собствените им глави. (110)
  • Овцата със златно руно не е била богата. (112)
  • Мечтая за такава котва, която може да увлече след себе си сушата. (113)
  • Розите ухаят професионално. (114)
  • Ветровете духат твърде прозрачно. (116)
  • За човека трябва да се жертва всичко. Но не и други хора. (117)
  • "От един кръст могат да се направят две бесилки" - каза с пренебрежение професионалистът. (123)
  • Ние си поделихме боговете, но как ли са ни поделили те? (124)
  • От провинцията ми предложиха да пиша за по-ниски хонорари по-евтини мисли. (126)
  • Кладите не просветляват тъмнината. (128)
  • Марионетките са много лесни за бесене. Въжето е винаги под ръка. (130)
  • Всеки век си има своето средновековие. (133)
  • Темпо! Темпо! Животът може да се изживее за един ден. Но какво правим през останалото време? (135)
  • Ако двама врагове си имат общ противник, това разпалва още повече взаимната им ненавист, защото не искат да си поделят победата над своя неприятел. (137)
  • Как да упражняваме паметта си, за да се научим да забравяме? (141)
  • Трепетликите треперят при всеки строй. Но дявол да го вземе, и при всеки се раззеленяват! (142)
  • Понякога дори тъпият галош оставя след себе си неизлечима следа. (145)
  • Позволено ли е да се разминаваме с истината? Да, ако я изпреварваме. (146)
  • Пегасът не трябва да е подкован. (149)
  • И помнѝ. Никога не изменяй на истината! Изменяй истината! (150)
  • В началото бе Словото, а накрая – Празнословието. (154)
  • Грешат онези, които смятат, че невежите не са в състояние да осъществяват подлости от А до Я. (156)
  • Ако беше закъсняла за срещата с още малко, можех да стана и Петрарка. (157)
  • Има ли право да е щастлив човек, който е намерил четирилистна детелина, но не знае да брои? (158)
  • Исках да кажа на света само една дума. И тъй като не успях да го сторя, станах писател. (159)
  • В душата на ближния не се влиза с кални обуща. Изтривалките тук не помагат. (161)
  • Винаги съм се утешавал, че звездите, които потъват в езерото, са необитаеми. (162)
  • Тази кална локва е била някога бял сняг. Заобиколих я, изпълнен с уважение. (163)
  • Така си паснаха, че помежду им не остана място за никакви чувства. (165)
  • "Стилът – това е човекът"? Ако тази максима беше вярна, светът щеше да е безлюден. (166)
  • Сянката на прозореца падна върху него. И той се скри в нея. (168)
  • Мнозина, които са напирали да се качат на сцената, са се качвали на ешафода. (170)
  • Зад всеки ъгъл ни дебнат нови посоки. (176)
  • И като си помисли човек, че на огъня, който Прометей е откраднал от боговете, са изгорили Джордано Бруно! (179)
  • Ипсилон е велик човечец! (182)
  • Ако людоедът се храни с вилица и с нож, това прогрес ли е? (183)
  • Възмущението не бива да е толкова дълбоко, че да не може да избухне. (184)
  • "Кралят е гол!", но под разкошни дрехи. (187)
  • Наопаки можеш да въртиш латерната, но не и песента. (190)
  • От червените калъфки на възглавниците ние правехме знамена, а някои правеха знамената на пух и прах за възглавници. (192)
  • Никой не иска да усеща вкуса на маята в тестото, което е бухнало именно поради тази мая. (195)
  • Очакват ме твърде много тайни – ще успея ли да ги опазя? (199)
  • Липсата на мисъл убива. Другите. (209)
  • Винаги съществува и още по-остра тъпота. (210)
  • Оскърбление ли е за жертвата, ако людоедите я изплюят с отвращение? (211)
  • Не всяка палма на първенството ражда кокосови орехи за износ. (221)
  • Да се борим за правото на изключение. Нека изключението потвърждава правилото, но само ако иска. (222)
  • Всяка метла постепенно измита самата себе си. (224)
  • И словото може да бъде използвано за запушалка. (226)
  • Теоретиците на изкуството намериха ли вече термин и за стила на сътворения от Бога свят. (224)
  • Съмнявам се, че човек щеше да се интересува от политика, ако не живееше на този свят. (231)
  • Можеш да преминеш на позициите на врага, оставайки на своите. (236)
  • Можеш да си смениш вярата и без да сменяш Бога. И обратното. (240)
  • Дъното си остава дъно, дори когато е отгоре. (241)
  • Питаш ме как е свирил виртуозът? В изпълнението му имаше нещо човешко: сбърка. (242)
  • Науките са за великите. За малките остават поуките. (245)
  • Раните зарастват, но белезите растат заедно с нас. (255)
  • Можете ли да си представите жена, която ще остави любимия си да й разказва приказки 1001 нощ? (259)
  • Понякога трябва да млъкнеш, за да те изслушат. (264)
  • В какво вярвам? В Бога, ако го има. (266)
  • Лицето на врага ме плаши, когато виждам, че прилича много на моето. (269)
  • Откриването на Америка не е заслуга на американците. Какъв позор! (270)
  • Който е заслужил пагоните си в ада, той и на небето носи акселбанти. (273)
  • Има малко нищо, има и Голямо Нищо. (276)
  • Имаше толкова високо мнение за себе си, че понякога изглеждаше като джудже в собствените си очи. (279)
  • Откъде да знае вятърът накъде да духа? (280)
  • И не си създавайте богове по свой образ и подобие! (281)
  • Не мляскай с очи! (283)
  • Недей да фамилиарничиш със себе си. (284)
  • Внимавай да не попаднеш под колелото на чуждата Фортуна. (286)
  • Имам си нова грижа: как ще се оправям, ако хората започнат изведнъж да растат? Ще ги скъсяваме ли, или ще преустройваме света според тях? (289)
  • Идеалистите жадуват материализация на духовете. (282)
  • Човек, който е гений, а не знае това, сигурно не е гений. (298)
  • Колкото по-богата фантазия има човек, толкова по-беден се чувства. (299)
  • Можеш да зинеш от възторг и да си затвориш устата с прозявка. (304)
  • Страшни са слабостите на силата! (305)
  • И ангелите имат своите дяволи, и дяволите – своите ангели. (308)
  • Сладка работа е това перспективата – виждаш враговете си толкова малки! (310)
  • Искаш ли да скриеш лицето си – излез гол. (311)
  • Пробойните в мисълта трудно могат да се запушат в действителността. (314)
  • Не ходи по гладки пътища – ще се подхлъзнеш. (317)
  • Босият не стъпва по рози. (319)
  • Изходът е най-често там, където е входът. (321)
  • И гласът на съвестта претърпява мутация. (324)
  • Няма ли народът думата, се усеща даже когато се пеят химни. (326)
  • О, самота, колко си пренаселена! (327)
  • Най-много форми притежава абстракцията. (328)
  • Не е достатъчно да говорим по същество, трябва да говорим за човешките същества. (331)
  • Какъв смел писател! Постави точка след ненаписаното изречение. (334)
  • Ветровете сменят пътепоказателите. (337)
  • Имаше самочувствието на привидение, което все още не се е привидяло никому. (340)
  • В столицата и кучето лае по-централно. (341)
  • В борбата на идеите гинат хората. (346)
  • И по пътищата на мисълта дебнат разбойници. Разбира се, и те се чувстват интелектуалци. (347)
  • На много нули им се струва, че са елипсата, по която се върти светът. (349)
  • В гъбената супа е останало толкова малко от чара на гората. (354)
  • Кога ще изстреляме снаряд на мисълта отвъд границите на разума? (358)
  • Трябва ти много търпение, за да се научиш на търпение. (361)
  • Конфитюр може да се приготви и от мечти. Трябва само да се добавят плодове и захар. (364)
  • Големите фигури са най-често от камък. (367)
  • Запомнете: позиция заема само ловецът, никога дивечът. (372)
  • Винаги съм се страхувал от празните пушки. С тях се разбиват глави. (374)
  • Колкото по-малки са гражданите, толкова по-голяма изглежда империята. (377)
  • Отрицанието е положителен момент от цялото. (379)
  • Тъжното е, когато най-скъпото ти създание означава за някого само създаване на проблеми. (381)
  • Мечът на Неспаведливостта е винаги е нужните ръце. (383)
  • От една индивидуалност може да се състави цяла институция. (386)
  • Това, което не можеш да си го представиш, често можеш да си го купиш. (387)
  • И за да се колебаеш трябва да се решиш на това. (388)
  • Помислѝ, преди да помислиш! (389)
  • Бурно е морето на равнодушието. (391)
  • Във всяко бостанско плашило дремят страховити амбиции. (398)
  • Духайте в собствените си платна. (400)
  • И празен, запечатаният плик сдържа тайна. (403)
  • Да си опрял ножа в гърлото на противника – какъв опасен за тебе момент! (404)
  • Когато няма вятър, и ветропоказателят е с характер. (408)
  • Не наторявайте умствената пустош. (413)
  • Несътворените неща възникват едва след Сътворението на света. (415)
  • Обичам тези, които биха представлявали нещо, дори и да не са се родили. (416)
  • Не от всяко яйце се излюпва Колумб. (420)
  • Почне ли човек да се съмнява в себе си, винаги ще изтърси такава глупост, че ще й се възхити. (421)
  • Поговорките си противоречат. В това именно се състои народната мъдрост. (423)
  • Никакъв Торквемада не може да изтръгне от човека толкова тайни, колкото може да изтръгне славолюбието. (424)
  • Можеш да си затвориш очите за действителността, но не и за спомените. (426)
  • "Това е само метеор" – каза презрително свещта. (427)
  • Аз чета мислите ви: "Ex oriente lux, ex occidente luxux!" (429)
Бел.прев.: към библейското "Ex oriente lux" — "Светлината идва от изток" Лец е добавил: "ex occidente luxux" — "луксът – от Запад"
  • Викнат ли: "Да живее прогресът!", винаги питайте: "Прогресът на какво?" (430)
  • Странно, колко е трудно да предизвикаш ехо в празната глава! (431)
  • За по-евтиното хорицата охотно плащат скъпо. (434)
  • От скромност се смяташе за графоман, а беше доносник. (441)
  • Дали вярвам в Бога? Един Господ знае. (442)
  • Не е кой знае какво да кажеш "Съм!". Важното е да си. (443)
  • Мозъкът ми беше твърде изморен, за да сътвори някаква фалшива мисъл. (445)
  • Хората, които нямат нищо общо с изкуството, не трябва да имат нищо общо с него. Елементарно? (447)
  • Винаги трябва да бъдеш това, което си. Конят и без кавалерист си е винаги кон. Кавалеристът без кон си е просто човек. (449)
  • На всеки връх си над пропаст. (450)
  • Боже, какво мъчение! Наоколо гъмжи от голи жени, облечени чак до шията. (451)
  • Може да си виртуоз на фалшивото изпълнение. (453)
  • Пуританите трябва да носят по два смокинови листа – на очите си. (454)
  • Разни мисли се въртят в човешката глава, а някои даже я напускат. (458)
  • Любопитен съм дали някое животно, което ни наблюдава, си мисли: "Ecce homo!" (459)
Бел.прев.: "Ecce homo!" (лат.) — "Ето човека!"
  • Паметникът може да бъде съвършен слънчев часовник. Даже когато вече го няма, е ясно чий час е ударил. (460)
  • Удивителната, която се е отпуснала като черво, се превръща във въпросителна. (462)
  • Живееше извън тялото си, но полагаше най-добрата грижа за издръжката му. (465)
  • Не питай Бога за пътя към небето, защото ще ти посочи най-трудния. (468)
  • Понякога и душата трябва да спазва диета. (469)
  • Все трябва да започваме от края! (470)
  • Разбираме от всичко, затова не можем да разберем нищо. (476)
  • Трябва ли хората да са от желязо? Понякога ми се струва, че трябва да са от плът и кръв. (478)
  • Тежестта на проблема се мери бруто. Заедно с нас. (479)
  • Как да преведем въздишките на чужд език? (480)
  • Можеш да осъдиш някого на забвение, но ще трябва да изпълниш присъдата над тези, които го помнят. (483)
  • Ако на глава от населението се пада по половин глава, това е голямо постижение. (484)
  • Мненията са обикновено поделени – между силните. (487)
  • Пътепоказателите си остават на мястото. (488)
  • По-доброто "утре" не осигурява още по-добър "другиден". (489)
  • Образцовата клюка никога не трябва да се сбъдва стопроцентово. (490)
  • Само поет може да предяви въпросник на Господа Бога. (493)
  • Първобитният човек не е бил първобитен. Бил е на равнището на тогавашната цивилизация. (494)
  • Всичко е илюзия. Включително това съждение. (497)
  • Когато скачаш от радост, внимавай някой да не ти измъкне земята изпод краката. (498)
  • Страната ни разполага с богати залежи от неоползотворена енергия – самонадеяността на четвъртинтелигентите. (504)
  • Сред великите бъди джудже, сред джуджетата бъди великан, а сред равните се стреми да бъдеш равен. (505)
  • Незнанието ми достига все по-далечни светове. (506)
  • Понякога художествената честност е онази, която пречи на художника да се роди. (512)
  • Свидетели сме на интересно явление: мънкането като средство за разбирателство между хората. (513)
  • "Не се противете на злото", което търси собствената си гибел. (514)
  • Ех, да можеше да си министър на вътрешните си работи! (515)
  • Обикновено онова, което е угаснало вътре в нас, отгоре на всичко ни и очерня. (521)
  • Ужасно е, когато един господар притежава много роби. Мисля обаче, че не е много по-добре и когато един роб притежава много господари. (523)
  • Мнозина от онези, които са изпреварили времето си, са били принудени да го дочакат в не особено уютни помещения. (524)
  • Внимавай да не направиш по невнимание нещо епохално. Даваш ли си сметка колко хора ще трябва да пожертват целия си живот, за да го унищожат? (526)
  • Мнозина не са се подписали в присъствената книга на света. (530)
  • Ако миражът се е оказал действителност, настоявайте за обезщетение. (537)
  • Идеалите не са за идеалисти. (538)
  • Истинската мъдрост не напуска главата. (541)
  • В очите си гледахме – и аз виждах само себе си, и тя също виждаше единствено себе си. (542)
  • Има ли право людоедът да говори от името на тези, които е изял. (548)
  • Законите на физиката са обичайното право на природата. (550)
  • Най-слабото звено във веригата е най-силно. То я прекъсва. (553)
  • Един мъдрец винаги се кланяше на владетеля си така, че същевременно да показва задните си части на лакеите му. (555)
  • Точен изстрел: да не уцелиш човека. (556)
  • На едни им се иска да разберат това, в което вярват, на други – да повярват в това, което разбират. (557)
  • Ех, ако се знаеше домашният адрес на Господа Бога. (559)
  • И настояваме за осемчасов работен ден за мисълта. (563)
  • Когато страхът побелее от страх, се нуждае от кръв. (565)
  • Имало е и времена, когато са били длъжни да купуват робите си легално. (566)
  • Хем облякъл власеницата, хем недоволства от кройката й. (569)
  • Мигът, в който осъзнаваш бездарието си, е озарен от гениалността. (570)
  • Не будете асоциациите си, ако не можете отново да ги приспите. (574)
  • Умствено самозадоволяващи се са само гениите и глупаците. (576)
  • Чувате ли мънкането? Това е хорат на съгласните след изтреблението на гласните. (577)
  • От редиците на нулите лесно се правят вериги. (578)
  • И хепиендът е само край. (580)
  • Свят без психопати? Би бил ненормален. (582)
  • Много неща не са се състояли поради невъзможността да бъдат назовани. (583)
  • По рози стъпва този, който тъпче лехите. (584)
  • Помнете: цената, която трябва да платим за свободата намалява, когато търсенето й расте. (587)
  • Имаше две възможности: или да стъпи на тяхната платформа, или да увисне над нея. (588)
  • Да събаряме бастилиите, преди да са ги построили. (591)
  • Пазете си, когато лишените от криле ги разперват. (592)
  • Не забравяй – всичко на тази земя гравитира надолу. (597)
  • Освободени ли са мислите от мито? Ако не минават границата. (607)
  • Моралът пада на все по-удобни постели. (609)
  • На много неща се научих насън – там хората говорят без да го усукват. (612)
  • Как да разпознаят свободата онези, които не са я виждали? Току-виж заподозрели в нейно лице поредната маска на тирана. (614)
  • Да вървиш цял живот неотклонно към целта е възможно само тогава, когато тя постоянно се отдалечава. (616)
  • Видях летящи клетки – в тях имаше орли. (617)
  • Изкуството, родено между четири стени, попада понякога между четири зида. (623)
  • Триумфът на човекознанието – досиетата на тайната полиция. (626)
  • По пътя на най-слабото съпротивление отказват и най-здравите спирачки. (267)
  • Актьорът е длъжен да каже нещо, дори и ролята му да е без думи. (632)
  • От пречупения гръбнак израства душевна гърбица. (639)
  • От една система няма да се измъкнем скоро – от слънчевата. (645)
  • Всеки зрител влиза в театъра със собствената си акустика. (647)
  • Panem et circenses? Тогава хлябът трябва да става все по-бял, а зрелищата все по-кървави. (650)
Бел.прев.: "Panem et circenses" (лат.) — "Хляб и зрелища"
  • Силата на изкуството: негов герой може да бъде и страхливецът. (651)
  • Само вечният глад на поетите може да нахрани литературата. (658)
  • Колко прекрасни трагедии могат да се превърнат в комедии само с едно изръкопляскване. (662)
  • Във всяка страна въпросът на Хамлет звучи различно. (665)
  • Който пръв е схванал вица, има достатъчно време да се прави, че не го е разбрал. (666)
  • Чудна работа: от "философията на отчаянието" се страхуват най-вече оптимистите. (667)
  • Който е преживял трагедия, не е бил неин герой. (673)
  • Много железни репертоари трябва да заминат за претопяване. (678)
  • Пътят на съвършенството на изкуството – елиминирането. Но не на творците. (687)
  • Трагизмът на епохата се пресъздава от нейния смях. (691)
  • Всичко е вече написано. За щастие още не всичко е и помислено. (696)
  • Властта по-често минава от ръце в ръце отколкото от глава в глава. (698)
  • Плявата в главите на някои поети явно върши добра работа на Пегас. (702)
  • Било издържало проверката на времето? Посочете на кое. (703)
  • Дидактическо изкуство е това, което ни отучава да мислим. (705)
  • Забелязах, че хората обичат такива мисли, които не ги карат да мислят. (708)
  • Умните мисли се раждат като Атина Палада – от главата, художествените пък като Афродита – от пяната. (709)
  • За епохата говорят повече думите, които не се употребяват, нежели ония, с които се злоупотребява. (712)
  • Това, което един поет говори за друг поет, можеш да го кажеш и без да си поет. (713)
  • Хората растат и се изпотрепват за това кой е по-горе. (714)
  • За него може да се пише само с отрицателни суперлативи. (715)
  • В някои извори на вдъхновението музите си мият краката. (718)
  • И глупакът ще разбере шедьовъра. Но колко превратно. (719)
  • Да увенчаваме само челата на тези, които ги имат. (720)
  • В началото на някои песни вместо ключ "сол" стои параграф. (721)
  • Когато в политическите басни се разказва за животни, времената май са нечовешки. (722)
  • Няма нови посоки, има само една: от човек към човека. (723)
  • А би трябвало празноглавата публика да има най-голяма вместимост. (724)
  • Харесва ни вътрешният ни глас да стига до нас отвън. (725)
  • Май съм майстор на хумора на ситуациите без изход. (727)
  • Как да разпознаем бурите на епохата? Дълго след тях трошат кости. (728)
  • Писател, който не се задълбочава, винаги се удържа на повърхността. (730)
  • Когато доводите са крехки, позициите се втвърдяват. (731)
  • Обирай лаврите! Но не от чуждите глави. (733)
  • Нужен е нов критерий – на колко население се пада по една глава. (734)
  • Имам чувството, че играя малки драматични епизоди в някакъв голям фарс. (745)
  • Ех, да можеше да виждаме целия живот, а не отделните сцени. (748)
  • По словата им ще ги познаете, които искаха да премълчат. (752)
  • Понякога един щрих на художника разделя две епохи в изкуството. (755)
  • Можем ли да правим насила гениални неща? Да, само че трябва да имаме тази сила. (761)
  • Хората със закъснял рефлекс обикновено схващат едва при следващите поколения. (767)
  • Творбата говори сама за себе си – ако има на кого. (769)
  • Там, където управлява законът на жестокостта, народът тъгува по беззаконието. (771)
  • Резонанс? Трябва да дръпнеш съответния човек за съответната струна. (773)
  • Когато падат глави, не свеждай своята. (776)
  • Не уточнявайте чак до точката. (778)
  • В него има една огромна кухина, изпълнена догоре с ерудиция. (779)
  • Не трябва да пропагандираме "pure nonsense" там, където цари "common nonsense". (792)
Бел.прев.: С термина от изкуството: "Pure nonsense" (англ.) — "Чиста нелепост" Лец прави игра на думи, съчетавайки го "Common nonsense" (англ.) — "Всеобща нелепост".
  • Пегас е удостоен с криле, за да не рита много. (799)
  • Някои си докарват трагедиите като мазолите – само от това, че стъпват по земята. (801)
  • Хврълѝ пръв камък, иначе ще те нарекат епигон. (802)
  • Внимавай, когато си озарен от слава, враговете ти имат предимство – причакват те в сянката ти. (806)
  • Там, където всички пеят в един глас, думите нямат значение. (807)
  • Станѝ знаменитост, за да имаш право на инкогнито. (809)
  • Борбата за власт се води с нея. (810)
  • Понякога човек има чувството, че се мотае по сцената без дори да е статист. (811)
  • Едва когато се качи на колесницата, се разбра, че е каруцар. (812)
  • Достатъчна е само една дума – останалото са приказки. (815)
  • Държах щастието за опашката. Отскубна ми се, оставяйки в ръката ми перото, с което пиша. (816)
  • На котурни е по-трудно да слезеш от сцената. (822)
  • Собственото безсилие е толкова опасно, колкото и чуждото насилие. (823)
  • Слабата памет на поколенията увековечава легендите. (825)
  • Мечтата на робите: пазар, на който можеш да си купуваш господари. (829)
  • Виждал съм следствия, които всяка година раждат нова причина. (831)
  • Идеите влизат в главата отвътре. (834)
  • И свинете понякога грухтят подигравателно по адрес на пастира: "Свинар!" (836)
  • Когато врагът потрива ръце, е дошъл твоят миг! Нали твоите са свободни. (837)
  • За колко гласа се брои при гласуване гласът на истината. (842)
  • Слагай точка под въпросителната! (845)
  • Не е за чудене, че който не е цвете за мирисане, обича да му кадят тамян. (848)
  • Понякога е по-безопасно да дадеш на звяра да се огледа в изпъкнало или вдлъбнато огледало, отколкото в нормално. (850)
  • Понякога нещо ни стисва за гърлото, за да не допусне гласа на сърцето до главата или обратното. (859)
  • В опасни времена не се затваряй в себе си, там ще те открият най-лесно. (863)
  • Горко на онзи, който не вижда звезди, ако не са го ударили по зъбите. (867)
  • Някои хора знаят на едни езици само "да", на други – само "не". (869)
  • Персонажите от сънищата ти лапат от твоята чиния. (871)
  • Кога човек ще покори междучовешкото пространство? (875)
  • През ХIХ век много малко хора са предвиждали, че след него ще настъпи ХХ век. (876)
  • Изкуството не ще събрания, а мания. (877)
  • И какво ще кажеш за това Фѝзико? Търкането в междучовешките отношения водят до охлаждането им. (878)
  • Понякога покривът над главата не позволява на хората да растат. (887)
  • Глупостите на дадена епоха са за науката на следващите епохи толкова ценни, колкото и мъдростите й. (890)
  • Колко хора пътешестват отвъд собствения си хоризонт. (905)
  • И махалото върви в такт с времето. (906)
  • Помнѝ, че ако позицията ти е незащитима, можеш да я превземеш. (908)
  • Истински избраният няма избор. (909)
  • Най-хубаво подлагат крак джуджетата, това е тяхната зона. (912)
  • Светът съвсем не се е побъркал, въпреки че не е за нормални хора. Той е за нормализирани. (915)
  • Колко обреди има безбожието! (916)
  • И из лабиринтите вече са окачени надписи: "Лутането забранено!" (918)
  • Винаги, когато са бездомни, идеите намират приют в човека. (919)
  • Което е право, трябва да е винаги на своя страна. (920)
  • Техниката ще стигне до такова съвършенство, че човек ще може да мине и без себе си. (926)
  • Побъркват се само хора със здрав разсъдък. (927)
  • Ако ти си полуумният в калабалъка, не се тревожи, сигурно ще си намериш еша. (298)
  • Упражнявай мнемотехниката си. Ще ти помага от време на време да си спомняш, че живееш. (930)
  • Достатъчно е да се поддадеш на илюзията, за да усетиш реалните й последици. (931)
  • Опитай се да кажеш нещо, без да се позоваваш на предания, поговорки, идиоми, без да се докоснеш поне до общодостъпната литература. Колко е трудно – ще констатираш – да си прост! (933)
  • Квадратурата на свободата може да се изчисли по ъглите на усмивките. (934)
  • Пазят истината под ключ като безценно съкровище тези, които най-малко я ценят. (936)
  • Сляпата вяра не вдъхва доверие. (937)
  • Понякога нещо се крие зад това, пред което се крием ние. (939)
  • Каква полза от удостоверението за лудост, след като лудите не го признават? (940)
  • Задавам уклончиви въпроси, за да избегна уклончивите отговори. (941)
  • А може би твоят Бог иска да го славиш пред другите богове? (944)
  • Дадох политическо убежище в главата си на някои мисли и вече не могат да ги екстрадирам от там. (945)
  • Не се иска кой знае какво, за да пламнеш от желание, когато животът е надупил някого. (948)
  • Лъжата не се отличава от истината по нищо, освен по това, че не е такава. (949)
  • За да са щастливи, на някои наистина не им достига щастие. (951)
  • Шутовете се ползвали с изключителни права пред владетелите. Не им гарантирали права само тези, които не се чувствали владетели. (953)
  • Дали производството на мисли догонва естествения прираст? (956)
  • За да се изкачиш високо, трябва да си свиеш крилете. (959)
  • Имат ли невинните морално право да участват в подялбата на плячката? (960)
  • Може ли човек да избегне злото? Да. Спомням си, веднъж избегнах помощта му. И се спасих. (961)
  • За да стигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението. (962)
  • Общочовешки са тези ценности, които нямаш сметка да контрабандираш от страна на страна. (963)
  • Дори съвсем елементарните хора подлежат на разлагане. (967)
  • Поклоните пред джуджетата трябва да са ниски. (969)
  • Две сили набират мощ в света на интелекта: прецизността и офлянкването. Задачата: да не допуснем възникването на техния хибрид – прецизното офлянкване. (972)
  • Народът може да има една душа, едно сърце и едни гърди, с които да поеме ударите. Но гороко му, ако има само един мозък. (973)
  • Трябва да минем през живота с достолепно намигване – като знак към непознатия ни Велик демиург, че сме могли да оценим по достойнство грандиозната му шега. (974)
Бел.прев.: "Демиург" от гр. "Demiurgus"– майстор, опитен занаятчия; в случая термин от фразеологията на гностиците, означаващ творец, създател на света, върховен разум
  • Който сънува могъщество, да не хърка силно. (977)
  • Антропоморфното въображение на човека го кара да мисли за потисниците си като за хора. (979)
  • Не изоставай от времето, за да не те настъпят подмазвачите, които го следват по петите. (981)
  • Обърнеш гръб на хората, нарекат те двуличник. (986)
  • Човекът е от желязо. Затова понякога не чувства оковите си като чуждо тяло. (988)
  • Беше верен като куче – като куче го и убиха. (994)
  • Трудно е да погалиш животно, когато е в човешка кожа. (997)
  • Пътепоказателите могат да превърнат шосето в лабиринт. (998)
  • Беше човек с открит ум, уви – удобен за обстрел. (1005)
  • Поне насън можем да си позволим раздвоение на личността. Единият от нас може да бъде какъвто си поиска; другият обаче трябва да е тъкмо този, който ще ни събуди навреме. (1007)
  • Светът не съществува, той само се създава ежеминутно. Впечатлението за продължителност идва от липсата на инвенция. (1008)
Бел.прев.: "Инвенция" от лат. "Inventia" – откриване на нови форми по време на творческа работа
  • Истинският шут не си прави шеги с истински шут – в противен случай единият от тях е фалшив. (1011)
  • Дяволите се делят на пропаднали ангели и на издигнали се хора. (1015)
  • Безсъницата – тази болест на епохите, в които на хората е наредено да си затварят очите за много неща. (1019)
  • Сочат ми го за пример: "Той мисли според нашето мислене!" (1026)
  • Ех, да знаехме шлагера на ерихонските тръби! (1030)
  • Можеш да се окажеш на дъното и без да си достигнал дълбочина. (1032)
  • Въпреки неприкосновеността си, табутата се размножават застрашително. (1033)
  • Лепя етикети на хората, за да прикрия голотата им. (1036)
  • Вийте! Ще се почувствате подмладени с милиони години! (1039)
  • Щом трябва да се бие тревога, удряй камбаната, въпреки че не си щатен клисар! (1040)
  • Откакто човек се е изправил на задните си крайници, все не може да възстанови равновесието си. (1041)
  • Майсторлъкът е да си показваш езика, без да показваш какво има на върха му. (1042)
  • Понякога сатирата трябва да възстанови онова, което е унищожил патосът. (1045)
  • Често е по-лесно да наградиш някого в знак на признателност, отколкото да признаеш неговата правота. (1046)
  • Не съм съгласен с математиката. Смятам, че сборът от нули прави ужасяващо число. (1047)
  • Сред слепи и едноокият ще ослепее. (1048)
  • Най-накрая постигнаха съгласие. Стигнаха до единодушния извод, че са врагове. (1050)
  • Понякога наказанието води до вина. (1054)
  • Винаги съм бил против разпускането на харемите. Харемите се включват в обществения живот, но евнусите придобиват над този живот твърде голямо влияние. (1057)
  • Понякога времената смразяват кръвта във вените на хората – за да не се разложат. (1060)
  • Канибалите предпочитат безгръбначните. (1061)
  • Когато жреците имат болни стомаси, не принасяйте на боговете трудносмилаеми жертви. (1063)
  • Молим да правите разлика между леката муза и музата с леко поведение. (1064)
  • Не е необходимо да имат много за казване онези, които могат да заповядват с едно махване на ръка. (1066)
  • А може би стените на Йерихон са се сринали от прекомерното надуване на градските фанфари? (1067)
  • "Винаги се връщаме към първата любов?" Възможно е. Но с все по-различни цели. (1070)
  • Понякога се налага да се гмурнеш надълбоко, за да си поемеш дъх от онова на повърхността. (1072)
  • Равноправие във времето на безправие – и това все пак е нещо. (1073)
  • Трудно е да кажеш истината в очите, когато я знаеш. (1075)
  • Животът му бе пъстър. Сменяше знамената. (1076)
  • И ливреите биват конфекция и по поръчка. (1077)
  • Хората се раждат по социална поръчка от частната инициатива. (1078)
  • Който е кривнал от пътя към ада, няма да се изплаши от предупреждението: "Път за никъде!" (1080)
  • Понякога се налага да обуеш котурни – иначе как ще заплюеш в лицето по-горните от тебе. (1081)
Бел.прев.: "котурни" – високи сценични обувки
  • Някои фонове не понасят нищо пред себе си. (1083)
  • Ужасно нещо е да плуваш срещу течението на мръсна река. (1084)
  • И непотребните са непрекъснато потребни. (1085)
  • Когато заселим пустинята, ще изчезнат оазисите. (1088)
  • Ех, да имахме толкова слушатели, колкото подслушвачи! (1090)
  • Ако си попаднал в една яма с вълк, не му демонстрирай пренебрежението си. (1091)
  • Сънищата зависят от положението на спящия. (1093)
  • Най-много настояват да призная, че светът е прекрасен, онези, които са ме отвратили от него. (1096)
  • Хоризонтите се разширяват трудно? А ако ги погледнем изкосо? (1101)
  • Не всеки, който знае твърде много, знае това. (1104)
  • Следите на много престъпления водят към бъдещето. (1105)
  • Действието догонва мисълта. Лошото е, ако я задмине. (1108)
  • Орелът е длъжен да се излюпи и от кукувиче яйце. (1109)
  • Истинският мъж се познава и гол. (1116)
  • Светът е май конусовиден. Най-голямо е дъното. (1118)
  • Не стреляй по марионетки. Могат да възкръснат в мисълта ти като хора. (1119)
  • Човешката праволинейност не е най-краткият път до целта. (1121)
  • Резултатът от натиска зависи от материала: едни стават по-малки, други по-големи. (1122)
  • Човек е изобретявал оръдията на труда едно след друго. Но още от прастари време на човекът вече е бил оръдие в ръцете на човека. (1123)
  • Трябват ти сто очи, за да можеш да ги затвориш за всичко. (1127)
  • Само шутът не може да трепери безнаказано – издават го звънчетата. (1130)
  • Не бъдете оригинални на всяка цена! Ако няколко души са нарекли пред вас истинския негодник "Мръсник!", повторете го и вие. (1133)
  • Великото време може да вмести в себе си внушителен брой малки хора. (1134)
  • На чия сметка живеят хората в чуждите спомени? (1135)
  • Кога се ражда песимизмът? Когато се сблъскат два различни оптимизма. (1136)
  • Интелектуална провинция – опит да се мисли далеч от мозъка. (1138)
  • Понякога твърдата позиция е резултат от парализа. (1143)
  • На онези, които мълчат, не можеш да им отнемеш думата. (1145)
  • Най-често губят свободата тези, които я жадуват. (1146)
  • Колкото по-ниско падаш, толкова по-малко те боли. (1148)
  • В началото бе Словото. Едва след това настъпи мълчанието. (1151)
  • Донос: Ecce homo! (1152)
Бел.прев.: виж бел.459
  • Тоягата има два края, не заставай на никой от тях. (1153)
  • Така преливам от оптимизъм, че не мога да поема и капка повече. (1155)
  • Можеше и да е по-лошо. Твоят враг можеше да ти бъде приятел. (1160)
  • Голяма е силата на нищото, нищо не можеш да му направиш. (1162)
  • Най-доброто мерило за епохата: амплитудата между джуджето и гиганта. (1166)
  • На някои хора не им е дадено да виждат истината. Затова пък каква искреност лъха от лъжите им. (1169)
  • Само да кажем: "Никой не е светец на този свят," – и се обиждат даже атеистите. (1171)
  • Из дневника на Вечността: "Само един живя от Началото на света до Края му – Страхът." (1174)
  • Расисти! Не допускат черни мисли. (1176)
  • Има ли човек право да се смята за автор на неканените си мисли? (1178)
  • Не е позволено да клюмва глава онзи, който е коронясан с трънен венец – ще му падне. (1179)
  • Някои мисли ни идват под конвой. (1185)
  • Вие, праволинейните, внимавайте на завоите! (1188)
  • Можеш да сънуваш и буден, стига от време на време да притваряш едното си око. (1192)
  • Не е лесно да вървиш с вдигната глава, без да си вириш носа. (1194)
  • Той беше човек прогресивно-религиозен. Приемаше, че хората са произлезли от маймуните, но от ония в ковчега на Ной. (1195)
  • Не дразнѝ идиота, че не можел да напише шедьовър. Ами ако успее? (1196)
  • Философи, не откривайте философския камък, ще ви го вържат на шията! (1197)
  • Човекът е страничен продукт на любовта. (1198)
  • Из прогресивната геометрия: генералната линия не се състои от неогранчено количество гледни точки. (1199)
  • Костенурката трябва да е толкова твърда, защото е толкова мека. (1201)
  • Не вярвайте на мазници, могат да ви оплескат с мазнината си. (1206)
  • Полуумните и четвъртинтелигентите не обичат полу– и четвърттоновете. (1207)
  • "Светът ти принадлежи!" – викнах на един младеж. "Е, и какво от това – каза той, – не става за продан!" (1208)
  • Как да отсъдим по справедливост за справедливостта в дадена държава? Най-просто – по правосъдието й. (1209)
  • Не съм улучил целта? Това беше целта ми. (1211)
  • Страхливият сатирик създава само един анекдот – себе си. (1212)
  • Животът принуждава човека да върши много доброволни неща. (1215)
  • Вписвай се във влиятелните кръгове! (1216)
  • Най-страшна е моралната нечистоплътност, предизвиква кървави бани. (1220)
  • Не бъдете жестоки, не подслаждайте живота на мазохистите! (1221)
  • Трудно е да разбереш кой плува по течението доброволно. (1222)
  • Нарцис-содомит: обича звяра в себе си! (1225)
  • Призивът на някои: "Да не се избиваме един друг!" – се разбира неправилно. Те просто се стремят към монополно право над убийството. (1226)
  • С гордост носеха на гърдите си етикета с цената, на която не могат да ги купят. (1229)
  • За човека няма връщане назад, когато го няма и за врага му. (1231)
  • И как да не съм оптимист! Враговете ми се оказаха тъкмо такива свине, каквито предполагах, че са. (1233)
  • В държави, чиито граждани не се чувстват сигурни в затвора, не се чувстват сигурни и на свобода. (1235)
  • Би трябвало мъдростта да е в излишък – та колцина се възползват от нея. (1240)
  • Не сядай на трапезата с людоеди, току-виж си видял в чинията себе си. (1241)
  • Ама че мазници са онези сатирици, които се надсмиват над такива добродетели на народа каквото той не притежава. (1243)
  • Човешкият мозък става все по-тежък. Побиват ме тръпки, като си помисля за това – та нали той ни кара да се държим гордо изправени! (1245)
  • Може да си преизпълнен с почит към Бога, без да вярваш в съществуването му. (1251)
  • Страшен е дъхът на епохата, в която не може да се диша. (1252)
  • Хвалеше се, че произхожда по съребрена линия от Авел. И с право – беше потомък на Каин. (1253)
  • Не можеш да се кланяш с шутовска шапка. (1255)
  • Не е задънена улицата, по която можеш да се върнеш назад. (1258)
  • Животът е твърде тежък, за да му придаваме тежест! (1259)
  • Понякога имаме чувството, че в нас живее някой разквартируван по служебен ред. (1264)
  • И страховете на гражданите очертават основите на държавата. (1266)
  • Аз съм за реприватизация на вътрешния живот. (1270)
  • Тези, които имат по-широки хоризонти, имат обикновено по-лоша перспектива. (1271)
  • Там, където смехът е забранен, обикновено не дават и да се плаче. (1272)
  • Човече, светът е пред тебе като отворен прозорец, така че внимавай да не паднеш от него. (1274)
  • Нищо в живота не става без труд, даже глупостта трябва най-напред да я "направиш". (1275)
  • Когато си тръгнал да убиеш тиранина, не се обиждай на страната, която те пропуска със снизходителна усмивка, вземайки те за шут. (1277)
  • Кой е дал на сатириците правото да бъдат огън и жупел? Властващото безправие. (1281)
  • Не си губете главите! Животът иска да ви погали по тях. (1282)
  • Има моменти, когато свободата звъни с ключовете на надзирателите. (1283)
  • Човекът се разкъсва между небето и ада, но това не е нищо: лошото е, че небето иска парчето, което е откъснал адът, а а дът се лакоми за онова, което е получило небето. (1287)
  • Да не закостенееш, но и да не се разплуеш; да останеш на поста си, но да не стоиш на едно място; да бъдеш гъвкав, но и да не се огънеш; да си лъв или орел, но да не оскотееш; да не си едностранчив, но и да не си двуличен – трудна работа! (1289)
  • Чудна работа, контрабандират истината в страни, където тя се котира по-ниско. Що а бизнес? (1293)
  • Имат ли идеали поне онези, които са ги отнели на другите? (1298)
  • Глупостта никога не минава граници – където и да стъпи, все е на своя територия. (1301)
  • Хората са в плен на предразсъдъците, но можем да ги откупим, ако платим на самите пленници. (1309)
  • Винаги съм го смятал за лъв, но когато го видях на четири крака, разбрах, че не е. (1315)
  • Доказателство за повишаването на жизненото равнище: кой днес би се продал за паница леща? (1316)
  • Към ръста на великия, който достига до низините, трябва да се прибави и разстоянието до тях. (1318)
  • Жертвата винаги взема участие в престъплението. И то неконструктивно! (1320)
  • Отдавна вече златният телец се е превърнал в дойна крава. (1328)
  • Юмрукът искаше да удари. Един пръст се отметна: "Аз съм само показалец!" – писна той. (1336)
  • Който е влязъл в дирята на мисълта, да не дава на кучетата да я душат. (1342)
  • Понякога започвам да се съмнявам в синевата. Струва ми се, че небесният простор е идеално покрит със синини. (1350)
  • И страхливецът прелива от омраза. Но дискретно! (1355)
  • Не смятам, че собственикът на една душа е "дребен собственик". (1358)
  • Кой знае какво щеше да открие Колумб, ако на пътя му не бе се изпречила Америка. (1359)
  • Забелязвай овреме при чия появя кучето маха с опашка. (1360)
  • Пиша само календарни произведения – по поръчка на живота. (1369)
  • Непознаването на закона не освобождава от отговорност. Затова пък познаването – често. (1371)
  • От несръчно нанесената на деспота рана, се излива може от чужда кръв. (1372)
  • Истинският враг няма никога да те изостави. (1374)
  • Общуването с джуджета деформира гръбнака. (1377)
  • Можеш да затвориш устата, но не и въпроса. (1378)
  • Удържах толкова победи над себе си, че се преситих да съм победител. (1385)
  • Бъди алтруист, зачитай чуждия егоизъм! (1386)
  • Може би някои бъдещи Дарвиновци ще излязат с тезата, че високоразвитите същества (към които ще принадлежим) са произлезли от хората. Това ще бъде шок! (1387)
  • Не забравяйте, че невярата може да е нечие свещено чувство. Не светотатствайте срещу нея. (1397)
  • На този, който вече е бил паметник, после му е трудно да бъде дори модел. (1398)
  • Sursum corda! Но не над мозъка. (1405)
Бел.прев.: "Sursum corda!" (лат.) — "Да възвисим сърцето!", възглас на католически свещенк по време на литургия
  • Умствената теснотия се разширява! (1409)
  • Да си в устата на лъва е още нищо, но ако споделяш и вкуса му – това вече е ужасно! (1410)
  • Когато няма на какво да се смеем, се раждат сатириците. (1413)
  • Ще бъда регионален писател, ще се огранича само до нашето земно кълбо! (1414)
  • Понякога фанатизираният лакей наистина започва да вярва в мисията си. (1421)
  • Гордей се с многостранността на човека, но не го обръщай с хастара наопаки! (1422)
  • Пътепоказателите не облекчават кръстния път. (1424)
  • Човек превъзхожда машината и по това, че може да се продаде сам. (1425)
  • Няма връщане към пещерите. Вече сме прекалено много. (1430)
  • Даже съзвездията не са доброволни обединения на звезди. (1431)
  • Изложени на ветровете на историята, лицата на хората се деформират. (1437)
  • Разделя не пропастта, а разликата в равнището. (1441)
  • Знаеш ли паролата към своето "вътре"? (1443)
  • Този, който непрекъснато потъпква закона, рядко стои здраво на краката си. (1445)
  • Сатирикът се самопогубва с притъпеното острие на сатирата си. (1447)
  • Откъде да съберем смелост? Смелите няма да си я дадат. (1450)
  • Можеш да изгубиш облика си, давайки го на епохата си. (1454)
  • Всички окови на света правят една верига. (1461)
  • Да можеше поне откъм дъното всичко да изглежда извисено! 1462)
  • Ех, да можеше най-високо в държавата да се удостоява човешкото достойнство! (1464)
  • Как се смаляват джуджетата при уголемяване! (1474)
  • Внимателно разреждай собствената си мъдрост с чуждата глупост. (1475)
  • Само великите могат да позволят на противниците си да надигнат глава! (1487)
  • Доставките на щастие вече пристигнаха, чакат се само формулярите. (1489)
  • Какво деформира облика ми? Преголемите думи. (1490)
  • Певиците на големите чувства не винаги успяват да ги поберат в собствената си гръд. (1499)
  • За съжаление и най-плоският човек има три измерения. (1503)
  • Направленията в изкуството обичат да се направляват сами. (1506)
  • Пее в общия хор, но само солови партии. (1507)
  • Трябва да повикаме интелекта, не интелектуалците. (1511)
  • Понякога се налага да акомпанираме на мълчанието си с лира. (1514)
  • Шовинизмът е толкова плосък, че ще се промъкне навсякъде. (1524)
  • Разпространението на незнанието за света също трябва да става по научному. (1528)
  • На какво приличаш зависи от генетиката, на какво ще заприличаш – от политиката. (1529)
  • Всеки режим става в края на краищата ancien regime! (1530)
Бел.прев.: "ancien regime" (фр.) — "стария режим"
  • Защо са толкова малко лъвовете? Съдбата подхвърля човека най-често така, че обикновено отгоре остава опаката страна на монетата. (1536)
  • Никакъв египетски тълковник не може да ми разтълкува какво означава сънят за свободата. (1545)
  • Човекът е единно цяло, ако ближните му не решат дургояче. (1550)
  • Колко редки са миговете, когато човек е себеравен! (1553)
  • Какво е предопределението на човека? Да бъде такъв. (1554)
  • Когато удари с меча си гърдите на противника, го заплени звънът на доспехите му. И това го погуби. Така погиват романтиците. (1555)
  • Когато бастилиите се обръщат в прах, няма ли от него да се възправиш ти, човече? (1559)
  • Пътят на добродетелта е опасен. Пътното управление се прави, че ен заелязва двупосоното движение. (1561)
  • Хвъ́рли последния си коз. И сега е опасен – ръцете му са празни. (1563)
  • От картите изчезнаха белите петна. Появиха се кървавите. (1565)
  • Неизменният аргумент на пигмеите: "Ние сме най-близо до земята." (1578)
  • "Не обичам миговете на свободата – каза един опитен роб. – Оковите, които ни свързват се късат, и човек остава сам-самичък." (1589)
  • Престъплението е бивало осъждано безброй пъти. За калпаво изпълнение. (1590)
  • Горко на ония, до които се докосне табуто! (1595)
  • Мисълта никога не е свободна. Ограничена е от хоризонтите на главата. (1598)
  • Всичко е едно мигане на окото. По-точно – намигане. (1605)
  • Позорно е за гръмотевиците да свършат в гръмоотвода. (1606)
  • И къде му е тук чудото? Почитаните като божества хора с течение на времто наистина губят човешките си черти. (1607)
  • Моето скромно съмнение: страхувам се, че докато покорява нови звезди, човекът може да изгуби почвата под краката си. (1613)
  • На всяко стадо – неговата си черна овца. (1615)
  • За да видиш образа на епохата, често трябва да се дръпнеш в страни. (1618)
  • Има точки, които слагат край не на изречението, а на разговора. (1620)
  • Какъв ефект на перспективата! Един човек ми закрива целия свят. (1622)
  • В мигове на опасност на мнозина им се ще да изоставят дори самите себе си. (1623)
  • Болезнено е раждането на човека, особено когато се ражда сам и в зряла възраст. (1630)
  • Понякога ми се струва, че съществуването ни е глупава халюцинация на човечеството. (1641)
  • Великите донкихотовци нападат вятърните мелници нарочно. За да не им позволят да скрият хоризонта. (1642)
  • Следвай своя път дори и в чуждия рай. (1660)
  • Най-трудно е да плуваш срещу течението на собствената си кръв. (1670)
  • Не една триумфална арка се превръща в ярем за народа. (1672)
  • И влизането на "хомо" в пещерата, и излизането му от нея е било прогресивен акт. (1680)
  • В страната на лилипутите е разрешено да гледаш владетеля само през лупа. (1681)
  • Рентабилно ли е производството на хора? Не се знае какъв ще бъде процентът на продаваемост. (1690)
  • Страхът си знае защо предпочита да живее в човешкия гръбнак. (1713)
  • Фикциите са действителност – нали плащаме за тях. (1720)
  • Нека тези, които носят конски капаци, не забравят, че към комплекта принадлежат също така юздата и камшикът. (1730)
  • Никой не стреля в себе си с халосни патрони. (1747)
  • Не е кой знае какво да стреляш в целта, когато я има. (1748)
  • Опиянените от победата могат да се алкохолизират. (1749)
  • Не кръстосвай шпага с този, който я няма. (1750)
  • Не позволявай на сърцата да се свиват в юмрук. (1751)
  • Когато репродуцираш спомени, гледай да не объркаш негативите. (1761)
  • Бъди винаги на предната линия, колкото е възможно по-далеч от своя обоз. (1764)
  • Аз съм вероломен – мога да ненавиждам и следващия тиранин не по-малко от предишния. (1765)
  • Когато на власт е хамелеон, цвета си мени обкръжението. (1776)
  • Човек обича да се смее. Над другите. (1788)
  • Колко последни думи си оспорват коя от тях да е първа. (1791)
  • А може би Земята е звездичката при ремарката под линията, която сме пропуснали. (1798)
  • Изгаря до шушка това, в което никога не е имало искра. (1807)
  • Който си владее езика, често мълчи. (1809)
  • Което куца – върви. (1812)
  • Неграмотните са принудени да диктуват. (1814)
  • Ех! Хайка за гъби! (1823)
  • Епохите ги създава археологията. (1846)
  • Бастилиите се сриват в развалини, но след тях остават врати, заключени с цяла връзка ключове. (1849)
  • Не забравяй да оцветиш виденията си и откъм страната на ближния! (1853)
  • Не бронята пази човешката кожа, а костюмът. (1854)