Румен Белчев

от Уикицитат

Румен Белчев е български журналист. Роден на 12 февруари 1953 г. в Бургас. Завършил журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Идеолог и основател на Бирената партия.

• "Малко се пие в тая държава."
• "Нямам проблем с алкохола. Алкохолът има проблем с мен. Моите проблеми са финансови, но алкохола това не го засяга." (в пр. "Сблъсък")
• "Българите сме странно племе, склонно към мазохизъм. Вместо да кажем на някого в очите, че сме наясно, че ни лъготи, ние предпочитаме да му препоръчаме да дойде да ни ритне. В интерес на истината, в Златоград пожеланието е обърнато - там на ментарджията казват "Вър` са рипкай". В смисъл - що не идеш да се ритнеш сам."
• "Нека този, който никога не е усещал как първата глътка от първата утринна бира преминава през него като леден полъх през Сахара, като женски поглед през сърцето на стар ерген, като бащина милувка по темето на блудния син, стане и каже – аз съм тоя, който не е познал щастието…"

[редактиране] Плаща, моля!

"Най-после политическите сили стигнаха до някакъв консенсус - че българина само бой и глоби го оправят. И тъй като в Европа боят е забранен, натиснаха ни с глобите.

Въоръжен с това знание, напоследък реших да сложа малко ред в личния си бюджет. Като първа мярка мисля да спра да ходя по мачове. С което ще си спестявам по 5000 лв. седмично от глоби за непристойно поведение.

Ще вдигна колата на трупчета, с което ще спестявам 40 лв. глоба за незапалени фарове, други 40 - задето не съм си сложил колана, 70 - за превишена скорост, 1000 - за каране на повече бири от допустимото. Като се огледа човек, и улицата за да пресече, трябва глоба да плати. Затова мисля да спра да пресичам улиците. Ще си ходя по тротоара около блока.

Но ще внимавам кого срещам - ако взема, та се блъсна в някого, пък той се окаже омбудсманът ми, според наредбата трябва да платя 600 лв. глоба за възпрепятстване на омбудсман! Няма да прекопавам и градинката пред входа - и там изпод земята дебне опасност! Ако копна малко по-дълбочко, току-виж съм попаднал на съкровище! Глобата за това престъпно деяние е 1000 лв. Част от нея може да се спести, ако обадя на държавата, че съм го намерил, но половината си остава! Икономията от цигарени глоби си е едно на ръка - гласят ми стотачка за фас, запален на улицата.

Да, ама не - ще си ги пуша вкъщи!

Няма да ви стъпя на тротоарите! Ще си пуша до насита!

Законодателят обаче винаги води с едни гърди пред законоизпълнителя. Докато си седя вкъщи, току-виж позвънил някой на вратата и строго ми рекъл:

- Я донесете водомера за топла вода да го видя! Бегом, ако обичате!

И когато с мънкане му обясня, че такова нещо вкъщи няма, той радостно ще извади кочана и ще ми рече:

- Хиляда лева глоба!

Стой си вкъщи, де!

И без това затвореното пространство изнервя.

Затова ще прескоча до домашния си лекар да ми изпише някакви успокоителни. А той ще ме изгледа мрачно над очилата си и ще каже:

- О-о-о, транквиланти значи... Сине майчин, а кой миналия месец не ми дойде на профилактичен преглед? Глобата е от 200 до 1000! Ама ние сме хора - ще се разберем и за 500...

Та, господин редакторе, все в тоя ред на мисли - каква е глобата за публикация във вашия вестник? Не че ще ми е по възможностите, но бих искал да не ме мислят хората за недобросъвестен данъкоплатец. Плаща, моля!"

[редактиране] Салата с член 19

2006-05-12 в-к "Новинар"

"Мразя да ме прекъсват на най-хубавото място - когато слагам оцет в салатата. Човек бърше ръце, тича до вратата и като се върне - вече е забравил колко е сипал и колко още трябва да добави. В резултат се получава недоизкусурена салата и провалена вечер. Ето затова се изнервих, когато в хола ми тържествено нахлу телевизионен екип, придружен от двама спецполицаи, две поемни лица и трима любопитни от входа. - Къде са ви терабайтите? - попита делово първият полицай. - На мивката - рекох. - Но репички още не съм сложил. - Много смешно - рече вторият. - Моля да се отнесете към мероприятието сериозно - вие сте сред злостните крадци на авторски права. Това вече ми дойде отгоре. - Вижте, това, че си купувам ракията от бай Пенчо, пък на него бандероли не са му докарвали не знам откога, не ме прави крадец! - Много смешно - рече вторият. - А да сте гледали "Мисията невъзможна-3"? - Още не - казах. - В момента се точи, ама тая вечер нещо става в мрежата, та върви бавничко. Двамата се ухилиха, а телевизионният екип светна с прожекторите и ме хвана на фокус. - Вие знаете ли какви пари се трошат, за да се снеме един такъв филм? - А вие знаете ли какви нерви троша аз, за да им го изгледам до край? Екипът загаси прожекторите. - Кратък предварителен разговор - хвана ме деликатно под ръка репортерката. - Става въпрос за това, че не е законно да гледате, без да си плащате. Това се нарича кражба на интелектуална собственост. Затова сега ще започнем отначало, а вие ще ни съдействате, защото вашият арест ще влезе в международния видеообмен и довечера ще можете да се видите по CNN, само след няколко дни с решителните мерки срещу вас ще изцакаме европейците, които си мислят, че у нас на всеки е позволено да краде. А то далеч не е така - ето, на вас например от днес вече не ви е позволено... Екипът светна с прожекторите, бутнаха ми микрофон под носа. - Дами и господа от света и Европа в частност - рекох, - аз безкрайно много уважавам законите, особено тези, за авторските права. Но искам да попитам - а какво стана с член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека? Той гарантира правото на човека да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници. - Ама само на тия, които си плащат... - опита се да възрази репортерката. - Искате да кажете, че правата на човека са само за платежоспособните? Поемните лица се захилиха гадно, а полицаите взеха да се обаждат за инструкции по радиостанциите. - Заради такива като вас Европа не ни ще - рече обидено репортерката. - А от такива като вас не само салатата се скапа, ами и мушкатото ми увяхна - отвърнах. - Хайде, друм, че ще се позова и на член 12! Жилището и личния ми живот са неприкосновени! Странно - като си помисли човек - и Всеобщата декларация е писана от някого. Пък се разпространява безплатно... Сигурно защото си мислят, че никой няма да я прочете!"

[редактиране] МАЛКА НОЩНА ПРИКАЗКА ЗА КМЕТ

Вестник Новинар 23/9/2004 15:38:19

"Една хубава вечер един добър кмет се прибрал у дома, хвърлил чантата с документите, над които смятал да работи цяла нощ, и рекъл нежно на жена си:

- Сипи една ракия, че ми изгоре джигеро!

Добрата жена на добрия кмет не само че му сипала ракийката, ами веднага насякла испанско доматче, резнала турска краставичка, поръсила с гръцки зехтин, посолила с румънска солчица и настъргала отгоре френско сиренце.

- Ох - рекъл добрият кмет, - сега ми дойде сърце на място!

- Труден ден ли беше? - попитала добрата жена добрия кмет.

- Много - отвърнал той. - Имахме заседание с дневен ред от сто трийсет и осем точки! От тях - няколко извънредно важни!

- Минаха ли ти точките? - попитала жената.

- И трите, мила жено - рекъл кметът. - И трите!

Жената, като истинска жена, първо целунала работливия си мъж по небръснатата от сутринта физиономия, после делово попитала:

- А плати ли водата?

Добрият кмет се усмихнал снизходително:

- Плати си! Къде ще отиде да не си плати!

- Ами парното? - продължила да разпитва жената.

- И него си плати. Ти бъди рахат!

- А каква беше третата точка? - продължила да се интересува жената. - Пак ли нещо ще строим?

- Ще строим! - възторжено отвърнал кметът. - Ще строим завод за живота! С яки бетонни стени! Фитнесцентър ще изградим! Със сауна, два басейна, боулинг, зала за електронни игри и малка бингозаличка. Хората ще спортуват и ще благославят! Спортът удължава продължителността на живота средно с четири години! Цял мандат, ако разбираш какво искам да кажа. И джипче за щерката!

Жената пак целунала мъжа си, доляла му втора ракийка и като истинска жена взела да се безпокои, че многото хубаво не е на хубаво.

- Да не се зловиди някому, а? Да ти направи пакост?

- А ти какво искаш? - сопнал се кметът. - Чакай, че забравих - ти да не би да не си от София? Ти какво предпочиташ - да гледаш гола поляна с ръждясали катерушки или нов дворец на здравето за платежоспособния електорат?

- Здравето е преди всичко! - отсъдила веднага разумната жена.

Добрият кмет целунал добрата си жена, допил втората ракия и отишъл да се труди над документацията. Окъснели минувачи минавали под прозореца му, поглеждали нагоре как един усмихнат силует се разхожда напред-назад зад пердето и си казвали благодарно:

- Брех, два часът е, а прозорецът свети! Не спи! Сигурно пак за нас мисли, мамицата ни нещастна!"