Робърт Луис Стивънсън

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Робърт Луис Стивънсън
Робърт Луис Стивънсън
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Робърт Луис Стивънсън (англ. Robert Louis Stevenson, 1850–1894) е шотландски романист, поет и автор на пътеписи.


  • Ако вашите нравствени устои ви навяват тъга, то знайте: вашите нравствени устои не струват пет пари.


  • Ако някоя дейност не е по душа на човека, ако е неприятна, незадължителна и на практика безполезна, то … колкото по-скоро той я зареже, толкова по-добре и за него самия, а и за всички, които тя засяга.


  • Благостта и доброто настроение – те идват преди всеки морал, те са идеалните задължения.
    Gentleness and cheerfulness, these come before all morality; they are the perfect duties.
Across the Plains (1892)



  • В света няма място за страхливци.
    The world has no room for cowards.


  • Вървейки през живота, изведнъж забелязваме, че ледът под краката ни става все по-тънък и тънък, и виждаме как около нас се провалят под него нашите връстници.


  • Да бъдем това, което сме, и да станем това, което можем да станем, е единствената цел на живота.
    To be what we are, and to become what we are capable of becoming, is the only end of life.
Familiar Studies of Men and Books (1882)


  • Да бъдеш щастлив значи да забравиш себе си.
    To forget oneself is to be happy.



  • Докато обичаме, ние служим; докато сме обичани от другите, бих казал дори, че сме незаменими; и никой не е безполезен, докато има приятел.
    So long as we love we serve; so long as we are loved by others, I would almost say that we are indispensable; and no man is useless while he has a friend.
"Lay Morals" Ch. 4



  • Желанието и любопитството са две очи, които магически преобразяват целия свят.


  • Законно е да се моли Бога, да не ни дава власт за изкушение, но не е законно да се избягват тези изкушения, които ни посещават.


  • Има само една разлика между хубавия обед и дългия живот – че на обеда сладкишът идва най-накрая.
    There is only one difference between a long life and a good dinner: that, in the dinner, the sweets come last.


  • Лед и желязо не могат да се заваряват.
    Ice and iron cannot be welded.
Weir of Hermiston (1896)



  • Лъвът е цар на животните, но едва ли става за домашен любимец. По същия начин и любовта – тя е твърде силно чувство, за да легне като основа на щастливия брак.


  • Може би съдбата е по-благосклонна към този, който обича да събира раковини, отколкото към онзи, който се е родил милионер…


  • Ако искате, можете да четете Кант за себе си, но шегата трябва да я споделите с някой друг.
    You can read Kant by yourself, if you wanted to; but you must share a joke with someone else.


  • Можеш да даваш, без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да даваш.
    You can give without loving, but you can never love without giving.


  • Мълчаливият упрек е това, което убива – когато знаеш, че си съгрешил, а твоят приятел не казва нищо и избягва очите ти.
    The correction of silence is what kills; when you know you have transgressed, and your friend says nothing, and avoids your eye.


  • Навикът да бъде щастлив позволява на човека да бъде свободен или по-свободен от господството на външните условия.
    The habit of being happy enables one to be freed, or largely freed, from the domination of outward conditions.


  • Най-грубата лъжа често се изразява с мълчание.


  • Не е изгубено това, което не е желано.


  • Не може да избягаш от слабостта, трябва да се бориш с нея или да загинеш. И ако ще бъде така, защо не сега?


  • Нека всеки човек говори толкова дълго, докато събере хора, които му вярват.
    Let any man speak long enough, he will get believers.


  • Ние всички сме пътници в пустинята на този свят, и най-доброто, което можем да намерим при нашето пътуване, е честен приятел.
    We are all travelers in the wilderness of this world, and the best we can find in our travels is an honest friend.


  • Няма друго задължение, което толкова много да не дооценяваме, колкото задължението да бъдем щастливи.
    There is no duty we so much underrate as the duty of being happy.
An Apology for Idlers.


  • От своя страна аз пътувам не за да отида някъде, а за да пътувам. Аз пътувам заради самото пътуване. Важното е да се движите.
    For my part, I travel not to go anywhere, but to go. I travel for travel's sake. The great affair is to move.
Travels with a Donkey in the Cévennes (1878)


  • По-добре е да изгубиш здравето си в разточителство, отколкото да го прахосваш като скъперник. По-добре е да живееш и да се разпореждаш с него, отколото да си отиваш всеки ден в болничната стая.
    It is better to lose health like a spendthrift than to waste it like a miser. It is better to live and be done with it, than to die daily in the sick-room.
Aes Triplex (1878)


  • По-добре е да намерите щастлив мъж или жена, отколкото банкнота от пет лири.
    A happy man or woman is a better thing to find than a five-pound note.
An Apology for Idlers


  • По-добре е да пътувате с надежи, отколкото да пристигнете.
    To travel hopefully is a better thing than to arrive.
El Dorado


  • Политиката е единствената професия, за която не се предвижда необходимата подготовка.
    Politics is perhaps the only profession for which no preparation is thought necessary.


  • Постоянната преданост към това, което човек нарича своя работа, се поддържа само чрез постоянното пренебрегване на много други неща.
    Perpetual devotion to what a man calls his business, is only to be sustained by perpetual neglect of many other things.
An Apology for Idlers


  • Почти всеки човек, ако се вярва на думите му, се придържа съвсем не към тези убеждения, от които се ръководи в живота си.


  • Приятелят е подарък, който сам си подаряваш.
    A friend is a gift you give yourself.


  • Работата ни на този свят е не да успяваме, а да продължим да се проваляме все в добро настроение.
    Our business in this world is not to succeed, but to continue to fail, in good spirits.
Complete Works, vol. 26, Reflections and Remarks on Human Life, section 4


  • Рано или късно всеки сяда на банкета на последствията.
    Sooner or later everyone sits down to a banquet of consequences.


  • Светът е скучен за скучните хора.


  • Спомените са вълшебни дрехи, които не никога се износват от употреба.


  • Съдѝ за изживения ден не по реколтата, която си събрал, а по семената, които си посял през този ден.
    Don't judge each day not by the harvest you reap but by the seeds you plant.


  • Този човек е успял, който добре е живял, често се е смял и е обичал много.
    That man is a success who has lived well, laughed often and loved much.


  • Трудността в литературата не е да пишеш, но да пишеш това, което искаш да кажеш; не да въздействаш на читателя, но да му въздействаш така, както желаеш.
    The difficulty of literature is not to write, but to write what you mean; not to affect your reader, but to affect him precisely as you wish.
Truth of Intercourse


  • Хайде да се съгласим да имаме разногласия.


  • Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.
    The price we have to pay for money is sometimes liberty.


  • Човечеството никога не е било така щастливо вдъхновено, както когато строи духовен храм.
    Mankind was never so happily inspired as when it made a cathedral.
An Inland Voyage (1878)