Петер Алтенберг
от Уикицитат
- "Роден съм през 1862 г. във Виена. Бях юрист, без да съм завършил право, бях медик, без да съм изучавал медицината, бях и книжар, без да съм продавал книги, любовник, без да стана съпруг, и най-после писател, без да съм създал творби. Защото творби ли са наистина писанията ми? В никакъв случай. Това са екстракти! Екстракти на живота. Животът на душата и на мимолетния делник, сбит в две-три страници. На читателя остава, със собствени сили, да разложи тези екстракти, да ги превърне в истински пикантен бульон, с духа си да ги накара да кипнат, с една дума - да ги направи вкусни и смилаеми."
- "Аз не съм писател, не съм творец. На сърцето ми е възложена само святата мисия да покажа нещата така, че човекът да разпознае природата откъм идеалните й планове и измерения."
- "Този модерен неврастеник и насмешливец притежаваше рядката дарба да излъчва естественост. Беше свръхестествено най-естественият човек, когото познавах. Споменът за него е жив там, където хората вехнат и цъфтят цветята." — Карл Краус
- "Няма да изброявам книгите на Петер Алтенберг една по една, по-добре ще е, ако читателят си набави наведнъж всичките. Този автор е милиардер, що се отнася до сърцето, гнева и духа му, и просяк, що се отнася до съществуването му. Съпричастието го въздигна в писател, тъй наречените му приятели го въздигнаха в клоун. Неговата проза е обаче много повече от стихоплетство или крясък на съвременната мода, скиците му от този лирично-драматичен живот ще надживеят времето си, те ще пребъдат." — Алберт Еренщайн
- "На чужденеца, който пожелае да види виенските забележителности под вещото екскурзоводство на кореняка и прояви любопитство към нещо по-отбрано, показват Петер Алтенберг в кафене Централ. Отворено за посещения: от 11 вечерта до пет сутринта. Експонатът: плешив господин в края на 40-те, който пие меланж и поглажда с кутре гъстата си брада, бъбри с посетителите на масата, лее химни за жените и женствеността или пък е сполетян от гневен пристъп, което се случва два-три пъти на нощ и се съпровожда с много дандания и трясък. Че този по облекло, поведение и навици твърде оригинален човек е важно явление в модерната ни литература, самият той знае само когато му го каже някой чужденец или когато някой сънародник му го отрече." — Ерих Мюзам
