Оркестър без име

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Оркестър без име

Оркестър без име е български игрален филм от 1982 г. на режисьора Людмил Кирков и сценариста Станислав Стратиев. В главните роли участват известните комични актьори Павел Попандов, Велко Кънев, Георги Мамалев, Катерина Евро и др.


  • — Кой е?
    — Нищо, ще се глобяваме.
    — Какво бе?
    — О-хоо, това, това да не е хотел бе? Налягали като къпани.
    — Добре бе човек не виждаш ли, че сме музиканти? Оркестър… Ми ние сме тръгнали при вас, при тебе, да ви веселим, да ви свирим.
    — При мене?! Мен ли да ме веселите? Ние докато не приберем реколтата… Всичко изпотъпкахте с тия коли и палатки. Кой където иска спира, отваря консервите. А ние, празни ли кутии да ядем?
    — Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?
    — Абе Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…
    — Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?
    — Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора и да не го пускам, като е празен долапа…
    — Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…
    — Обаче и само с телевизор не може. Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10 лв…
    — Какво?! Какви десет лева бе?
    — Ей такива, български…
    — Та аз за 10 лв човек убивам бе, мой човек!
    — Аа, сега ако ще ходим в съвета…


  • Разговор между Велко и другаря Пешев, шеф на Културния дом:
    — Аааа Велко, влизай. Тъкмо щях да пращам да те търсят.
    — Добър ден!
    — Добре, че дойде.
    — Аз знам кога да дойда, другарю Пешев.
    — Не върви Велко, не върви.
    — Какво не върви, другарю Пешев?
    — Нищо не върви, даже и колата и тя не върви.
    — Ще тръгне, другарю Пешев. Какво й е на колата?
    — Абе остави. Кажи сега ще свирите ли на срещата с младите животновъди?
    — То има и други състави. Ние сега репетираме усилено. Готвим нов репертоар.
    — Има, състави има, обаче вие сте най-добрите. Само вас искат. Еги моите хора тук – всичко имат на разположение – обаче …. слаба работа. Да бяхте научили 10-тина ангажирани песни направо ви пускам на зоновия преглед от името на Културния дом… Ммм?
    — Стараем се, другарю Пешев, репетираме.
    — Добри сте, добри сте …много сте добри. …. Само вокалистката ви малко … ммм.
    — Аз дойдох за нашата работа дето говорихме за лятото. Ша стане ли нещо?
    — Сложноооо…!
    — Нали оня ден говорихме, че ….
    — Оня ден, оня ден. Абе Велко, вие не сте към културния дом и ние нарушаваме всички разпоредби.
    — Не, понеже става дума само за лятото …
    — Еее, лятото.
    — Всичко живо е по отпуски, затова ми се струва че може, ако вие разрешите …?
    — Айде удостоверение ще ви дам, все едно че сте от дома на културата, от нашия дом на Културата. Ще си затворя очите. Пуснали сме ви да репетирате тук – затваряме си очите. Удостоверение да ви дам – пак ги затваряме. Абе много ги затваряме тия очи бе Велко. Добре, вие искате и уредбата?
    — Ми искаме я?
    — Искате я … усилватели, колони, скъпа техника. Мога ли да я дам със затворени очи?
    — И йониката …!
    — Еее, и и и йониката …. Виждаш ли какво става, а? (кашляне)
    — Всъщност ние сме започнали да разучаваме 2, 3 ангажирани песни.
    — Такаааа….
    — Така, че за зоновия преглед може да донесем някоя награда за Културния дом.
    — Заа ангажираните песни хубаво, вие сте добър състав и лесно ще ги направите. Обаче вокалистка – нямате!
    — Как да нямаме? Ваня, Ваня Георгиева ни е вокалистка...
    — Тя има много... интересен глас.
    — Защо, тя много добре си пасва със състава. Ние разчитаме на нея...
    — Не ви е добра вокалистката... слабичка ви е вокалистката... Нееее ммм...
    — Как ша е слабичка, другарю Пешев? Как? Тя е още млада. Тепърва се развива.
    — Хм .. бе нека се развива, нямам нищо против.
    — Даааа и йониката значи. Ми вие се едно че изнасяте целия културен дом.
    — Хе, целия ….
    — Кога беше тая среща с младите животновъди?
    — Животновъдите са на 15ти.
    — 15ти …може. Ша се обадя и на Павката да ви види и колата.
    — Абе остави я колата. Начи отбелязваме – Велко – 20 часа – животновъдите. Павката – колата.
    — Уредбата я вземаме само за 3 месеца, през октомври сме тук, а за йониката лично аз отговарям.
    — Велко, йониката лесно, ще я уредим йониката. Обаче, вокалистка ви трябва на вас, вокалистка. Ще представяте културния дом все пак.
    — Пфффф, щом не може, здраве да е.


  • — Имате ли аспирин, че ме заболя главата?
    — Нямам аспирин. Малко коняк?
    — Може. С вестибуларния апарат нещо не съм добре.
    — Сядай.
    — Няма да сядам.
    — Какво беше това – вестибууу.. Нещо нервно?
    — Нервно!
    — Напълно те разбирам. Да ръководиш цял състав не е лесна работа. Затова ти казвам – вземете си една добра вокалистка. Иначе само си късаш нервите и си разбиваш апарата.
    — Може ли още една чаша?
    — Може, разбира се.
    — Рени ли?
    — И тя е малко свитичка, знам го, но при един добър състав като вашия... Уредбата е абсолютно нова.
    — Може ли още една чаша?


  • Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето не си взе! Хайде, остави ме мене, ами кокошките престанаха да снасят, при 20 кокошки — яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. А при тебе спиране няма, от сутрин до вечер. Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме, бе, Гоше!чичо Петър


  • Пепи, к’ва е тая бира, ма? Е не, тоя път наистина ще отидем да му я треснем в главата! Защо ще ме прави на идиот той мене, бе! Мене никой не ме е прецакал досега, а той ще ме цака с топла бира!


  • Може да е «Сейко», но е назад…


  • Ай сиктир, ще и свиря десет дена под прозореца… Да не е Лайза Минели!



  • — Ох, момчета, нещо ми е паднал гласа.
    — Паднал ти е гласът! Ами, че наведи се да си го вземеш.


  • Браво! Ние отвънка се скапáхме да чакаме, а вие тука... Има ли тоалетна в това заведение?"


  • Музикантите пристигат на Черноморието и спират при Гранд Хотел Варна:
    Гошето: Ей, ами нещата? Аз оставам да ги пазя, ама ще се редуваме!
    Павката (през зъби): Не се излагай, бе! Това тука е Европа! Нали ако си заключиш колата, ще те помислят за пейзан(фр.-селянин)! Айде!


  • Е, ама тук е съвсем друга работа! Не е като при нас: „Аре, че шъ метеме!“Павката


  • — А, Велко! Десет куфара?! Това да не е автобус?
    — Е, хайде, това е само третия...
    — Ами аз, какво, на главата ли да си ги сложа? Ама Рени, това в куфарите ноти ли са?


  • — Няма ми жълтия куфар!!! Вътре ми беше жълтата рокля с презрамките!
    — Е, паднáл е някъде по пътя, на връщане ще го намерим.
    — Тука е пипано!
    — Аре стига, ма! Да не си гола!?


  • Италианец се приближава към сцената по време на репетиции: Io vollo telefonare a Burgas.
    Велко: В пощата! Айде, че имаме работа!


  • Италианският гост кани Рени на танц: Prego!
    Павката (през зъби): Аре прего, ма!


  • Леопарди към Рени: Bella!
    Велко: Е, не е много бяла...


  • Павката към Леопарди:
    — Я кажи „Ре-ни“!
    — Рено!
    — Ааа, нéма Рено!


  • Павката към Леопарди, в присъствието на Рени: Я сега искам тука пред всички да ни кажеш вие що ядете жаби? (започва да кряка с уста)
    Рени: Стига простотии, бе!


  • Павката оглежда мръсния мотор на колата на Джани Леопарди:
    — Мръдни, ще се изцапаш! Мръдни! Мрънандо!


  • Павката към Леопарди, след като му е ремонтирал колата:
    — Колата ти е бомба, ама ти си голем левак, Жабарини!


  • Уиски, уиски, ама и от него боли глава.


  • Ама вчера Миташки беше вързáл кънките. Какви осморки правú по дансинга... Направо Роднинá и Зайцев!


  • В следващата песен се пее за любов, раздяла и още нещо…


  • Рени: Кой е?
    Павката: Ние сме! Оркестъра! Айде събирай си парцалките, че съм оставил джипа отключен!


  • Павката: Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари КЕНТ и ядем бонбонки ТИК-ТАК!


  • Ники, ще ти скъсам главата, гад мръсна!


  • Алооо, кибиците... настрана, ако обичаш!


  • Две ноти не може да изкара като хората, ще ми се прави на Мирей Матийо.


  • — Колега слушай какво прави баса.
    — Какво прави?
    — Точно това е работата, че НИЩО не прави! Аз такива в ОФ-клуба не ги пускам, а те...


  • Миташки, айде отиди пусни грамофона, стига сме свирили само на простаците вечерно време!Павката


  • Жорето: Как го постигате, другарьо Миташки. Такъв млад и с дъщеря за женене.
    Миташки: Млад съм, бе. Млад съм. И ми се живее. Живее ми се, бе!


  • Миташки показва колата и мята ключовете към младоженеца: Айде сега целувай ръка, че тая ръка ще ви храни!
    Жорето: Ей, Павка, така и аз се женя.
    Павката: Еми какво чакаш! Бягай и целувай ръка! Може и на теб да ти купи кола.
  • Велко дава урок по цигулка:

— Раз два три четири – не бързаай – четири... Така. Има напредък. Напредък има. Но няма вдъхновение. Вдъхновение няма. Размах. Повече размах трябва. (ученика грабва цигулката и тръква с лъка) Сега не.Не сега. За днес е достатъчно.
— Но има още 20 минути..
— Как 20? Вече е четири и пет!
— Четири без 20, моя е Сейко.
— Може да е Сейко но е назад... (ученика почва да си прибира цигулката) айде по-живичко де! Аз на 20ти заминавам - така че наесен. Ти няма да прекъсваш, всеки ден – по 2 часа. Айде. Сега – за миналия път и за днес – по 2 лева, общо 4 лева. (ученика му дава банкнота, явно от 5 лева) Така – значи от мен искаш 1 лев.
— Да...
— Ма аз нямам един лев. Един лев нямам... (отива до шкафа и наднича по някакъв вестник) Дай един лев.
— Нямам.
— Аз трябва.. хъм... така.. (бърка в джоба на някакво сако окачено на стената и вади от там 1 лев) Ето.
— Довиждане другарю преподавател, приятно прекарване на лятото!!
— Мерси мойто момче.. и си оправи Сейкото!

След като ученика излиза връща стенния часовник на четири без 20

Външни препратки[редактиране]