Миларепа
Облик
Миларепа e книга на Ерик-Еманюел Шмит, първа част от серията Невидимия. В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето възприятие за нея?
Цитати
[редактиране]- Сега казвам „аз“ за доста „азове“ и това ме прави по-лек. Когато бях само себе си, имах усещането, че съм тежък, неподвижен, обвързан, обрачен на себе си като на затвор
- Всъщност колкото повече възрастта ми напредва, толкова повече границата между крайната глупост и големия ум се изличава. Както онази между съня и действителността.
- Шампионите по святост ме потискат.
- Състраданието не позволява на никого да се поправи.
- Бях разбрал, че да повтаряш заклинанията, не служи за нищо, само усилието създава благоденствие.
- Не понасях някой да мисли вместо мен.
- Онези, които са изпълнени с обикновени желания и враждебност, не могат да направят нищо за чуждите. А не правят нищо полезно и за себе си. То е все едно човек, понесен от порой, да твърди, че спасява другите.
- Вече нямам семейство по силата на семето, семейството ми е по силата на човечността.
- Нищо не е постоянно в този свят; всичко е белязано от мигновеност.
- Страданието премахва различията между нас и другите, състраданието прави човек щедър.
- Като пеех само песни за обич, забравих раздорите.