Лукан

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Марк Аней Лукан
Марк Аней Лукан
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Марк Аней Лукан (лат. Marcus Annaeus Lucanus, 39-65 г. от. н.е.) е римски поет, родом от Испания, племенник на Сенека, най-известният след Вергилий епик. Квинтилиан често хвали неговите произведения за дълбочината на чувствата, за силата и богатството на мисълта. Голяма част от творчеството му обаче е изчезнала безследно още в древността. Единствената му оцеляла до днес книга "Pharsalia" или "De bello civili" (Вестници или поема за Гражданската война) е посветена на смутните времена на противоборство между Цезар и Помпей.


  • …А преходното е подвластно на случайността.Pharsalia, книга II, ст. 13
    …Et habet mortalia casus.


  • Ако е останало и още нещо да се донаправи, считай, че нищо не е свършено.Pharsalia, книга II, стих 657
    Nil actum credens, dum quid superessel agendum.


  • Алà не трябва вече да се молим; с желязо вие призовавайте съдбата!
    Във вашите ръце е на Цезаря величието днес.
    Pharsalia, книга 7, стих 252
    Nil opus est uotis, iam fatum accersite ferro.
    in manibus uestris, quantus sit Caesar, habetis.


  • Безделието винаги поражда непостоянни мисли.Pharsalia, книга IV, стих 704
    Variam semper dant otia mentem.


  • Безпочвените мълви също могат да почиват на основателни опасения.Pharsalia, книга I, стих 469
    Vana quoque ad veros accessit fama timores.


  • Всичко се дава на този, който има оръжие и всичко потъпква.Pharsalia, книга I, стих 348
    Arma tenenti
    omnia dat, qui iusta negat


  • Вярваше, че е роден не за себе си, а за целия свят.Pharsalia, книга II, стих 383
    Nec sibi sed toti genitum se credere mundo.


  • Грехът на множеството винаги остава ненаказан.Pharsalia, книга V, стих 260
    Quidquid multis peccatur inultum est.


  • Да бъдеш свързан с една и съща съдба.Pharsalia, книга V, стих 769
    Casu pendere ab uno.


  • Да използваме силите, които сме събрали.Pharsalia, книга I, стих 348
    Uiribus utendum est quas fecimus.


  • Да пожертваш живота си за победата.Pharsalia, книга VIII, стих 100
    Felicibus armis dependisse caput.


  • Да предоставиш на меча да решава съдбините на света.Pharsalia, книга VII, стих 108
    Gladio permittere mundi discrimen.


  • Делото на победителите се харесва на боговете, а делото на победените – на Катон.Катон Млади останал верен на победения от Цезар Помпей и след поражението на войските му се самоубил, Pharsalia, книга I, стих 118
    Victrix cause Diis placuit, sed victa Catoni


  • Добродетелта ни радва затова, защото сама по себе си се постига с много голям труд.Pharsalia, книга IX, стих 404
    …Laetus est, quoties magno sibi constat, honestum.


  • За съвсем кратко време несъгласието остава зад съгласието.Pharsalia, книга I, стих 98
    …Temporis angusti mansit concordia discors.



  • Заможният не трябва да си мисли, че го обичат заради собствените му качества.Pharsalia, книга VII, стих 727
    Felix se nescit amari.


  • Избягвай бавенето – отлагането винаги вреди.Pharsalia, книга I, стих 280
    Tolle moras, semper nocuit differre paratis.


  • Издигнете символите на предишните победи.букв.: "Извадете символите на предишно завладяване."; Pharsalia, книга I, стих 347
    Tollite iam pridem uictricia tollite signa.


  • Изчезнали са даже руините.за легендарната Троя, Pharsalia, книга IX, стих 969
    Etiam periere ruinare.


  • Като земята от звездите
    или пък от морето пламъка – така далеч са ползата и правото един от друг.
    Pharsalia, книга 8, стих 487
    Sidera terra
    ut distant et flamma mari, sic utile recto.


  • Мечовете затова са дадени – никой да не бъде роб.по време на Френската революция този стих е бил гравиран върху оръжията на Националната гвардия на Франция; Pharsalia, книга IV, стих 579
    …Datos, ne quisquam serviat, enses.


  • Мнозина стигат и до крайна опасност от страх пред надигащата се беда.Pharsalia, книга VII, стих 104
    Multos in summa pericula misit venturi timor ipse mali.


  • Наказан ти ще бъдеш заради прехвалена вярност, щом искаш
    на преследвания от съдбата да помогнеш.
    Pharsalia, книга 8, стих 485
    Dat poenas laudata fides, cum sustinet' inquit
    'quos fortuna premit. fatis accede deisque…


  • Научѝ се как живее малкия човек и колко малко от природата изисква той.Pharsalia, книга IV, стих 377
    Discite quam parvo liceat producere vitam, Et quantum natura petat.


  • Никоя страна не е невинна, ако нейн противник е назначен за съдия.Pharsalia, книга VII, стих 263
    Nulla manus belli, mutato judice, pura est.


  • Но всеки сам създава своето крушение.Pharsalia, книга I, стих 499
    Naufragium sibi quisque facit.


  • Но всичко се променя от случайността.Pharsalia, книга VII, стих 487
    …Rapit omnia casus.


  • Но Цезар е неудържим във всички свои намерения, и мисли може би, че нищо не е свършено, докато все още има нещо да не е довършено.Pharsalia, книга II, стих 656
    Sed Caesar in omnia praeceps, nil actum credens, cum quid superesset agendum.


  • Но Цезар има солидно име и военна репутация: неговата енергия никога не си почива, безчестието би го завладяло без война.Pharsalia, книга I, стих 143
    Sed non in Caesare tantum nomen erat nec fama ducis, sed nescia virtus stare loco, solusque pudor non vincere bello.


  • Победата не ще да дойде даром над онези, които са готови да поставят под ударите и гърдите си.Pharsalia, книга IV, стих 275
    Uincitur haut gratis iugulo qui prouocat hostem.


  • Страхливец ще е вечно този, който от жестокост се срамува.Pharsalia, книга 8, стих 495
    Semper metuet quem saeua pudebunt.


  • Със първия удар на меча побързайте вие да съркушите света;
    И нека да бъде тъй ясно, че тези народи, които Помпей
    с колесница повел е към Рим, не струват и единия даже триумф.
    Pharsalia, книга VII, стих 278
    Et primo ferri motu prosternite mundum;
    sitque palam, quas tot duxit Pompeius in urbem
    curribus, unius gentes non esse triumphi.


  • Сянка от велико име.изказан относно Помпей, изразът се употребява за прославени лица, от които не е останало нищо, Pharsalia, книга I, стих 135
    Stat magni nominis umbra.


  • Той се радваше да постеле пътя си с провалите на другите.Pharsalia, книга I, стих 150
    Gaudensque viam fecisse ruina.


  • Че няма ли възмездие, насилия се вършват – но само докогато им се дава.Pharsalia, книга 8, стих 492
    Facere omnia saeue non inpune licet, nisi cum facis.


  • Щастливия зачитай и бягай от нещастника.Pharsalia, книга 8, стих 487
    …Et cole felices, miseros fuge.


  • Яростта ги увлича от само себе си. Да търсят виновни е загубено време за тях.Pharsalia, книга II, стих 109
    Trahit ipse furoris Impetus, et visum est lenti quaesisse nocentum.


Източници