Лев Толстой

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Толстой.

Лев Толстой
Лев Толстой
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Лев Толстой (рус. Лев Николаевич Толстой, 1828-1910) е руски писател, философ, есеист, публицист и религиозен реформатор, известен най-вече с пацифичните си възгледи и с романите "Война и мир", "Ана Каренина" и "Възкресение".

За него[редактиране]

  • Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.


  • Ако някой истински и сериозно иска да направи живота си по-добър, първото нещо, от което той би се отказал, ще бъде употребата на плътта на животните за храна, понеже това е неморално и включва извършването на действие — убийство, което е несъвместимо с моралното чувство.


  • Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.


  • Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.


  • Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.


  • Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години... Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека.


  • Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.


  • Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.


  • Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.


  • Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.


  • Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.



  • Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.


  • Едно от най-опасните изречения е: „Всички правят така.“


  • Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
    Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.
    из романа "Възкресение", I част, 59 глава, откъдето тръгва определението, че "човекът на Толстой е като река"
    Одно из самых обычных и распространенных суеверий то, что каждый человек имеет одни свои определенные свойства, что бывает человек добрый, злой, умный, глупый, энергичный, апатичный и т. д. Люди не бывают такими. Мы можем сказать про человека, что он чаще бывает добр, чем зол, чаще умен, чем глуп, чаще энергичен, чем апатичен, и наоборот; но будет неправда, если мы скажем про одного человека, что он добрый или умный, а про другого, что он злой или глупый. А мы всегда так делим людей. И это неверно.
    Люди, как реки: вода во всех одинакая и везде одна и та же, но каждая река бывает то узкая, то быстрая, то широкая, то тихая, то чистая, то холодная, то мутная, то теплая. Так и люди. Каждый человек носит в себе зачатки всех свойств людских и иногда проявляет одни, иногда другие и бывает часто совсем непохож на себя, оставаясь все между тем одним и самим собою. У некоторых людей эти перемены бывают особенно резки.


  • Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.


  • За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.
    Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.


  • Има два начина на познание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неизбежен начин. Но прониквайки в живота на друго същество – човек, звяр, растение, даже камък – го опознаваш отвътре, съединявайки, възстановявайки нарушеното между нас единство. Това е поетически дар. Това е любов.


  • Истинската мъдрост не е многословна.


  • Истинска обич е само онази, за която няма граници за жертвите – чак до смърт.


  • Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.


  • Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте.


  • Книгите с афоризми не само, че не потискат самостоятелната дейност на ума, а напротив – предизвикват я.


  • Когато живееш за себе си, търсиш общуване с хора, които могат на теб да бъдат полезни – те са все богати, силни, задоволени. Затова именно, когато живееш за себе си и се огледаш изведнъж наоколо си да потърсиш на кого би могъл да бъдеш полезен, струва ти се, че на никого не си нужен. Но ако си разбрал, че животът е служене на другите, ще търсиш общуване с бедните, болните, незадоволените, и тогава не ще смогваш да служиш на всички, на които ще искаш да служиш.


  • Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да вярва в смъртта - в това, че усъвършенстването се прекратява. Това което се стреми към съвършенството, само променя формата си.


  • Който има пари, има в джоба си и тези, които нямат нищо.


  • Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош.


  • Не зная дали моята капка дълбае, а тя неволно все капе.


  • Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото ... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.


  • Нещо много важно: свободата на волята е съзнание за своя живот. Освободен е онзи, който съзнава, че живее. А да съзнаваш, че живееш, значи да съзнаваш закона на своя живот, значи да се стремиш към изпълнение на закона на своя живот.


  • Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат. Това е само когато винаги съществувалата и съществуваща обич между теб и хората е нарушена от нещо, и трябва само да се постараеш да отстраниш онова, което нарушава тази обич, вечно свързваща хората – тя винаги съществува.


  • От младини започнах преждевременно да анализирам всичко и безмилостно да разрушавам. Често съм се боял и съм мислел - у мен няма да остане нищо цяло; но ето че старея, а имам у себе си много нещо цяло и невредимо, повече, отколкото у другите хора. Дали средството на анализа ми е било силно, или изборът ми е бил верен, но отдавна вече не разрушавам.


  • Политическо изменение на социалния строй е невъзможно. Изменението е само нравствено, вътре в човека. Но по какъв начин ще тръгне това изменение? Никой не може да знае за всички, но за себе си всеки го знае. И всички в нашия свят са загрижени за това изменение по отношение на всички, само не по отношение на себе си.



  • Прави каквото трябва, да става каквото ще.


  • Приковеш ли поглед към плодовете на доброто, преставаш да го правиш, нещо повече – с това, че го гледаш, го разваляш, ставаш суетен, бездеен. Онова, което си направил, ще бъде истинско добро само когато тебе не ще те има, за да го разваляш. Сей, сей със съзнанието, че не ти, човече, ще го ожънеш. Онова, което правиш, без да видиш наградата за него, и го правиш с обич – то е истинско Божие. Сей, сей и Бог ще се погрижи то да порасте и ще го пожънеш не ти, човече, а онова в тебе, което сее.


  • Хубавото на кратките мисли е това, че те карат сериозния читател да се замисли.


  • Художникът въплътява потока на живота, неумолимо изчезващ във времето.


  • Целият живот, който водя, изглежда, че е само едно напипване, а трябва твърдо да се постави целият живот на тази основа: да търсим, да живеем, да правим само едно – добро на хората: да ги обичаме и да им помагаме у тях да има все повече обич и по-малко необич. Eдинствено обич желая на хората, само за нея работя.


  • Често чуваш младежта да казва: аз не искам да живея с чужд ум, аз сам ще обмисля. Защо ти трябва да обмисляш обмисленото? Взимай готовото и върви по-нататък. В това е силата на творчеството.


  • Човек може да бъде здрав и без да убива животни за храна. Затова, ако яде месо, той взема участие в отнемане на живот, за да задоволи своя апетит.


  • Човек ще се избави от пиянството не тогава, когато е лишен от възможността да пие, а когато пред него има вино и той не го докосва.
    Избавится от пьянства человек не тогда, когда он будет лишен возможности пить, а тогда, когда он не станет пить, хотя бы перед ним стояло вино.


За него[редактиране]

  • В лицето на Толстой Русия ми даде учителя, който постави рационалните основи на принципа АХИМСА (НЕНАСИЛИЕ).
    Махатма Ганди