Кърт Вонегът

От Уикицитат
(1972)

Кърт Вонегът (11 ноември 1922 - 11 април 2007 г.) e американски писател.

  • Това е единствената от моите истории, чиято поука знам. Не смятам тази поука за кой знае какво, просто знам каква е: ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим. — от "Майка нощ", 1961 г.
    This is the only story of mine whose moral I know. I don't think it's a marvelous moral; I simly happen to know what it is: We are what we pretend to be, so we must be careful about what we pretend to be.[1]
  • Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.
  • Ако един учен не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, той е шарлатанин.
  • Научна фантастика - това са комикси без картинките.
  • Не трябва непремено да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага.
  • Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.
  • Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.
  • Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане. — от „Кланица 5“
  • Вие естествено осъзнавате, че всичко което казвам са конски лайна.
  • Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом.
  • Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.
  • Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш. — от „Фарс или никога вече самота“
  • И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно. — от „Фарс или никога вече самота“
  • Моля, по-малко любов и повече добро отношение. — от „Фарс или никога вече самота“
  • Бърнард посочил с пръст челото си и казал: "Щом смятате, че лабораторията е ужасна, не знам какво бихте казали, ако можехте да надникнете тук вътре. — от „Фарс или никога вече самота“
  • Джеймс Кармалт Адамз младши ми каза, посочвайки с пръст челото си : "Това тук не е музей, а би трябвало да бъде". — от „Фарс или никога вече самота“
  • Пък и не смятахме, че интелигентостта е нещо полезно и хубаво. Приемахме я като ново доказателство за нашата необикновеност, като нещо, подобно на довйните ни зърна или шестте ни пръста. — от „Фарс или никога вече самота“
  • Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново. — от „Фарс или никога вече самота“
  • Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба.
  • Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари. — от „Бог да ви поживи мистър Роузуотър“
  • Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.
    Another flaw in the human character is that everybody wants to build and nobody wants to do maintenance.[2]
  • - Защо точно аз?
    - Какъв въпрос, типичен за съществата от Земята, задавате г-н Пилгрим. Защо вие? А защо тогава ние? Защо каквото и да е? Просто защото моментът е. Виждали ли сте някога буболечки, попаднали в кехлибар?
    - Да.
    - И ето ни и нас, г-н Пилгрим, хванати в кехлибара на момента. Тук думата "защо" не съществува.
     — от „Кланица 5“
  • - Къде съм ? - запита Били Пилгрим.
    - В друго парче кехлибар, г-н Пилгрим. Ние сме там, където трябва да бъдем точно сега...
    - Как..., как попаднах тук?
    - Само друг земен може да ви обясни това. Земните са много добри по обясненията. Те винаги обясняват каква е структурата на дадено събитие, разправят как други събития могат да се предизвикват или избягват. Аз съм тралфамадорец и виждам цялото време, както вие можете да видите част от Скалистите планини. Цялото време си е цяло време.То не се променя. Не се поддава на предупреждения или обяснения. То просто е. Вземете отделни моменти един подир друг и вие ще установите, че ние всички сме, както казах по-рано, буболечки в кехлибар.
     — от „Кланица 5“

Източници[редактиране]

  1. Vonnegut, Kurt. Mother Night Avon books, 1972. Цифрово копие в библиотеката със свободен достъп Open Library
  2. Цитати на Кърт Вонегът в сайта quotationspage.