Кърт Вонегът

Кърт Вонегът
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

(1972)

Кърт Вонегът (11 ноември 1922 - 11 април 2007 г.) e американски писател.

• Това е единствената от моите истории, чиято поука знам. Не смятам тази поука за кой знае какво, просто знам каква е: ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим. — от "Майка нощ", 1961 г.

  This is the only story of mine whose moral I know. I don't think it's a marvelous moral; I simly happen to know what it is: We are what we pretend to be, so we must be careful about what we pretend to be.

• Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.
• Ако един учен не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, той е шарлатанин.
• Научна фантастика - това са комикси без картинките.
• Не трябва непремено да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага.
• Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.
• Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.
• Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане. — от „Кланица 5“
• Вие естествено осъзнавате, че всичко което казвам са конски лайна.
• Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом.
• Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.
• Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш. — от „Фарс или никога вече самота“
• И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно. — от „Фарс или никога вече самота“
• Моля, по-малко любов и повече добро отношение. — от „Фарс или никога вече самота“
• Бърнард посочил с пръст челото си и казал: "Щом смятате, че лабораторията е ужасна, не знам какво бихте казали, ако можехте да надникнете тук вътре. — от „Фарс или никога вече самота“
• Джеймс Кармалт Адамз младши ми каза, посочвайки с пръст челото си : "Това тук не е музей, а би трябвало да бъде". — от „Фарс или никога вече самота“
• Пък и не смятахме, че интелигентостта е нещо полезно и хубаво. Приемахме я като ново доказателство за нашата необикновеност, като нещо, подобно на довйните ни зърна или шестте ни пръста. — от „Фарс или никога вече самота“
• Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново. — от „Фарс или никога вече самота“
• Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба.
• Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари. — от „Бог да ви поживи мистър Роузуотър“
• Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.

  Another flaw in the human character is that everybody wants to build and nobody wants to do maintenance.

• - Защо точно аз?
  - Какъв въпрос, типичен за съществата от Земята, задавате г-н Пилгрим. Защо вие? А защо тогава ние? Защо каквото и да е? Просто защото моментът е. Виждали ли сте някога буболечки, попаднали в кехлибар?
  - Да.
  - И ето ни и нас, г-н Пилгрим, хванати в кехлибара на момента. Тук думата "защо" не съществува. — от „Кланица 5“
• - Къде съм ? - запита Били Пилгрим.
  - В друго парче кехлибар, г-н Пилгрим. Ние сме там, където трябва да бъдем точно сега...
  - Как..., как попаднах тук?
  - Само друг земен може да ви обясни това. Земните са много добри по обясненията. Те винаги обясняват каква е структурата на дадено събитие, разправят как други събития могат да се предизвикват или избягват. Аз съм тралфамадорец и виждам цялото време, както вие можете да видите част от Скалистите планини. Цялото време си е цяло време.То не се променя. Не се поддава на предупреждения или обяснения. То просто е. Вземете отделни моменти един подир друг и вие ще установите, че ние всички сме, както казах по-рано, буболечки в кехлибар. — от „Кланица 5“