Квинтилиан

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Квинтилиан
Квинтилиан
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Марк Фабий Квинтилиан (Marcus Fabius Quintilianus, 3596 г. от н.е.) е римски оратор, учител по реторика и литературен критик.


  • Ако войната е причина за злините, то мирът ще бъде тяхно изцеление.
    Si malorum causa bellum est, erit emendatio pax.


  • Ако при вратите гори, ще минем през стената.



  • Без добродетели не можем въобще и да си представим честния човек.
    Citra virtutem vir bonus intellegi non potest.


  • Без съдействието на ръцете, всяка реч е слаба и невъздействаща.из "Обучението на оратора", ХI:3


  • Безумен поток от думи.


  • Бързите умове, подобно на преждевременни плодове, никога не узряват напълно.из "Обучението на оратора", I:3


  • В граматиката е вредно само това, което е излишно.из "Обучението на оратора", I:4


  • В речите на Цицерон всичко завършва закръглено (плавно, спокойно), докато у Полион – внезапно се срива.
    Apud Ciceronem omnia desinunt, aput Polionem omnia cadunt.


  • Винаги, когато съперничеството отстъпва, неговото място се заема от човечността.
    Quoties discessit aemulatio, succedit humanitas.


  • Всеки съдия охотно потвърждава присъдата на другия съдия.из "Обучението на оратора", V:2


  • Всекиму е приятно неговото собствено пеене.из "Обучението на оратора", ХI:3


  • Всяка дума все някъде се оказва подходяща.
    Omnia verba sunt alicubi optima.


  • Всяко нещо си има своята прелест.
    Suus cuique est decus.


  • Във всяка работа чуждите съвети имат по-малко значение от собствения опит.
    In omnibus fere minus valent praecepta quam experientia.


  • Да говориш добре и да пишеш добре е едно и също.из "Обучението на оратора", ХII:10, 51


  • Да осъдим готовността по-скоро да се изгуби приятеля, отколкото остротата на думите.
    Longe absit illud propositu, potius amicum quam dictum perdendi.


  • Да поднесеш светлина към слънцето.т.е. да обясняваш това, което е ясно.


  • Да поправяш наученото е несравнимо по-трудно отколкото да обучаваш. Затова и знаменитият флейтист Тимотей е изисквал двойно заплащане от тези, които са идвали при него от други учители.из "Обучението на оратора", II:3


  • Да се излага малкото в малко думи.
    Pauca paucis complecti.


  • Да се наказват телесно децата … е низко и характерно само за робите. … Детето, което не го оправят порицанията, привиква към побоите и се научава да ги понася с робско упорство.из "Обучението на оратора", I:3


  • Да се отучи [човека] от нещо е по-трудно и по-належащо, отколкото да се научи на нещо.из "Обучението на оратора", II:3
    Onus deducendi gravius ac prius est, quam docendi.


  • Държи юмрук в джоба си.в смисъл: изпитва ненавист
    Manum continet intra pallium.


  • Живея не за да ям, а ям, за да живея.
    Non ut edam vivo, sed ut vivam edo.


  • И на стари години може да се научиш на всичко – само да има желание.из "Обучението на оратора", ХII:11


  • Изкуството [на оратора] … преди всичко се заключава в това никой да не забележи изкуството.из "Обучението на оратора", I:10


  • Изкуството без материала е абсолютно нищо, материалът дори без изкуството има все някаква ценност; обаче съвършеното изкуство е по-прекрасно от най-добрия материал.из "Обучението на оратора", II:18


  • Излишното старание при избора на думи ни кара да се усъмним в искреността на чувствата: където има излишък от изкуство, подозират недостатъчно истина.из "Обучението на оратора", IХ:3


  • Изморява ни не толкова самият труд, колкото мисълта за него.из "Обучението на оратора", I:11


  • Има такива кратки изречения или пословици, които се приемат и употребяват от всички. Такива изречения не биха преминавали от век на век, ако хората не ги считаха за истински.


  • Има такива [оратори], които нарочно се стараят да бъдат неясни. … Оттук се е родила и забележителната похвала: "Това е прекрасно, че и самият аз нищо не разбрах."из "Обучението на оратора", VIII:2


  • Искай прекалено, за да получиш колкото ти трябва.
    Iniquum petas, ut aequum feras.



  • Истинското често е неправдоподобно, а напротив – лъжливото нерядко бива съвсем правдоподобно.из "Обучението на оратора", IV:2


  • Историята трябва да се разказва, а не да се доказва.из "Обучението на оратора", Х:1, 31


  • Както кормчията променя курса в зависимост от посоката на вятъра, така и адвокатът променя своя план в процеса, в зависимост от промените в хода на самия процес.из "Обучението на оратора", Х:7


  • Кое може да бъде по-честно и благородно от това да научиш другите на нещо, което сам най-добре знаеш?


  • Който иска, той и може.из "Обучението на оратора", II:3


  • Който обича да изтъква своята ученост пред глупаците, него ще го считат за глупак сред умните.из "Обучението на оратора", Х:7, 21


  • Който пръв изтъкне двусмислено доказателство, той веднага го обръща против себе си.
    Commune qui prior dicit, contrarium facit.


  • Който с никого не се сравнява, той естествено се мисли все за нещо много повече.
    Necesse est sibi nimium triboat, qui se nemini comparat.


  • Който се е отбил от правия път, него могат да го върнат само по заобиколен път.из "Обучението на оратора", II:18


  • Който следва, винаги изостава.из "Обучението на оратора", Х:2


  • Който, намирайки по-доброто, търси друго, той търси по-лошото.из "Обучението на оратора", II:15, 38


  • Колкото е по-малко умът, толкова е по-натруфена речта…из "Обучението на оратора", II:3


  • Колкото по-малко способности има учителят, толкова по-неясно е за учениците.из "Обучението на оратора", II:3


  • Красноречието е много важно средство за възбуждане (на хората – бел.прев.)
    Plus eloquentia circa movendum valet.


  • Краткото известие … по-малко затрогва.из "Обучението на оратора", VIII:3



  • Лесно е да се вреди, но да се помага е трудно.из "Обучението на оратора", VIII:5, 6


  • Лъжецът трябва да помни какво говори.
    Mendicem memorem esse oportet.


  • Можеш да противопоставяш на философите, но не и на ораторите.из "Обучението на оратора", ХII:3


  • На военните приляга по-проста реч.


  • На крава седло – като на бедния гордост.


  • Нашето ухо е като преддверие: ако думите влизат в него, както им падне, в безпорядък, едва ли ще проникнат във вътрешните покои, т.е. в разума и сърцето.


  • Не навсякъде едно и също е прието.


  • Не отговорът е лош, въпросът е лош.
    Non male respondit, male enium prior ille rogarat.



  • Нека те възвеличава онзи, който не знае (истината).
    Tollat te, qui non novit.


  • Необразованите ни се струват по-богати на думи, защото у тях каквото им е на ума, това им е и на езика.из "Обучението на оратора", II:13


  • Никога не е късно да се учиш.


  • Нима ти искаш да се изразяваш по-добре, отколкото можеш?из "Обучението на оратора", Х:3


  • Нищо не е така необходимо на рода човешки, както медицината.
    Nula res tam necessaria est omni generi hominum quam medicina.


  • Нищо не съхне по-бързо от сълзите.


  • Нищо така не укрепва от старания и нищо така не отслабва от нехайство, както паметта.из "Обучението на оратора", ХI:2


  • Нищо, което ни оскърбява още с влизането си в нашите уши, не може да спечели чувствата ни.
    Nihil intrare potest in affectum, quod in aure velut quodam vestibulo statum offendit.


  • Онова, което прилича на нещо друго, неизбежно е по-незначително от него, защото е негово подражание.
    Quidquid alteri simile est, necesse est minus sut, eo quod imitatur.


  • Ораторът не трябва да подражава сляпо на поетите. … На поезията можем да се любуваме отдалече.из "Обучението на оратора", Х:1


  • Осъждат това, което не разбират.из "Обучението на оратора", Х:1
    Damnant quod non intelligunt.



  • От новите думи най-добри са тези, които са по-стари, а от старите – тези, които са по-нови.из "Обучението на оратора", I:4


  • От смеха до осмиването разстоянието е съвсем малко.


  • Писмените упражнения шлифоват речта, а упражненията в речи оживяват писмения стил.


  • Пишат, за да разкажат, не да докажат.за разграничаване задачите на историка и оратора
    Scribitur ad narrandum, non ad probandum.


  • Пишейки бързо, не може да се научите да пишете добре. Пишейки добре, можете да се научите да пишете бързо.из "Обучението на оратора", Х:3


  • По-добре да загубиш приятел, отколкото остротата (на думите).
    Potius amicus quam dictum perdere.


  • По-добре е да одобрят делото, което ораторът защитава, отколкото самия оратор.из "Обучението на оратора", ХII:9


  • По-дълбоко се запечатва в паметта това, над което повече сме се трудили.из "Обучението на оратора", ХI:2


  • По-лесно е да направиш повече, отколкото да повториш стореното.за подражанието, из "Обучението на оратора", Х:2, 10
    Facilius est plus facere, quam idem.


  • По-лесно е да обвиняваш, отколкото да защитаваш: по-лесно е да нанасяш рани, отколкото да ги лекуваш.из "Обучението на оратора", V:13


  • По-лесно е да се занимаваш с много предмети [последователно], отколкото с един продължително.из "Обучението на оратора", I:11


  • Почти във всичко помагат не толкова правилата, колкото опитът.из "Обучението на оратора", II:5


  • Практиката без теория е по-ценна от теорията без практика.
    Plus usus sine doctruna, quam citra usum doctrina valet.


  • [При четенето на глас] във всички случаи е необходимо само едно предварително условие: ученикът да разбира смисъла.из "Обучението на оратора", I:5


  • Провидението е отредило честните неща да са полезни.


  • Работата на перото е не по-малко сериозна, когато то заличава написаното.из "Обучението на оратора", Х:4


  • Рядко се случва някой сам себе си достатъчно да уважава.


  • Самата природа е пожелала нищо голямо да не възниква бързо и пред всяко прекрасно творение е поставила трудни прегради, превръщайки ги в условие за появата му, подобно на това както големите животни остават по-дълго в майчината си утроба.из "Обучението на оратора", Х:3
    Nihil enim rerum ipsa natura voluit magnum effici cito praeposuitque pulcherimo cuique operi difficultatem que nascendi quoque hanc fecerit legem, ut majora animalia diutius visceribus parentum continerantur.


  • Само случаят пречи на злоречивия да стане и злодей.т.е. злоезичният се различава от злодея само по това, че първият не е имал случай да злодейства на практика, из "Обучението на оратора", ХII:9
    Maledicus a melefico non distat nisi occasione.


  • Само тази работа е дълга, която я вършиш без всяко желание.из "Обучението на оратора", ХII:11


  • Свободата и разпуснатостта са съвършено противоположни едно на друго понятия.


  • Силата трябва да се поддържа с постоянни упражнения.
    Vis multa exertatione continenda est.


  • Спи върху заключени съкровища.за скъперничеството


  • Спри парите и ще прекратиш войната.
    Tolle pecuniam, bella sustuleris.


  • Стегнатостта (краткостта) на речта не бива да се лишава от изящество (букв. от украшения), защото иначе ще бъде груба (неизискана).
    Non inornata debit esse brevitas aligui sit indocta.


  • Стилистическите фигури трябва да украсяват, а не да затъмняват речта.из "Обучението на оратора", V:14


  • Съдиите често са неопитни и само с измама могат да бъдат предпазени от грешки.Друг превод: "Съдят ни хора невежи и често трябва да бъдат мамени, за да не се заблуждават", из "Обучението на оратора", II:18


  • Съдията, който ни слуша с удоволствие, почти вече ни вярва.из "Обучението на оратора", V:14


  • Сърцето и силата на духа – това прави хората красноречиви.
    Rectus est enim, quod disertos facit et vis mantis.


  • Сърцето прави хората красноречиви.т.е. вълненията карат хората да говорят
    Rectus est quod disertos facit.


  • Твърде старателното търсене на думи често разваля цялата реч. Най-добрите думи са тези, които се появяват от само себе си; те изглеждат като подсказани от самата правда.


  • Темпераментните актьори придават толкова прелест на добрите поети, че едно и също, ако е чуто, ни доставя неизмеримо повече наслада, отколкото ако е прочетено; те приковават върху себе си и най-грубия слух, така че даже и ония, за които няма място в библиотеките, пълнят театрите.
    Scenici actores optimus poetarum tantum adiiciunt gratiae, ut nos infinite magis aedem illa audita quam lecta delectent, et vilissimus eratum quibusdam impetraunt aures, ut quibus nullus est in bibliothecis locus, sit etiam in theatris.


  • Това, което в едни случаи се нарича свобода, в други се нарича разпуснатост.


  • Този, който пише бързо, няма да се научи да пише добре; но този, който пише добре, ще се научи да пише бързо.


  • Трябва да се освободим от предубеждението, че всяка дума на великия писател носи върху себе си печата на съвършенството. … Случва се … тези, които считат, че закон за оратора е всичко, което се намира у великите писатели, да подражават и на техните грешки и – което е по-лесно – като за висша степен на сходство с великите хора считат споделянето на техните недостатъци.из "Обучението на оратора", Х:1


  • Трябва да се постараем не само да ни разбират, но и да не могат да не ни разберат.из "Обучението на оратора", VIII:2


  • Търсене на разположение.Квинтилиан счита, че задачата на встъпителната част на речта ще бъде постигната, "ако ние направим слушателя благоразположен, внимателен, възприемчив".
    Captatio benevolentiae.


  • У едни добродетелите са лишени от всякаква прелест, у други – дори пороците доставят наслада.


  • У мнозина се заражда неприязън към учението само затова, че порицанията в устата на някои учители приличат на явна ненавист.из "Обучението на оратора", II:2


  • Умът … трябва да се изразява в това да разшири тясното …, да увеличи малкото, да разнообрази сходното, да възбуди интерес към обикновеното и красиво да говори за незначителното.из "Обучението на оратора", Х:5


  • Умът се развива с четене на много, а не от мнозина (автори – бел.прев.)
    Multa magis quam multorum lectionare formanda mens.


  • Учениците трябва да търсят одобрението на учителя, а не учителят – одобрението на учениците.из "Обучението на оратора", II:2


  • Хората с удоволствие слушат това, което не биха искали да кажат сами.из "Обучението на оратора", II:13


  • Хората се разпознават по произношението както монетата по звука.из "Обучението на оратора", ХI:3


  • Честолюбието само по себе си може да е порок, но то често е източник на достойнство.


  • Честото подражание става част от в собствения характер.из "Обучението на оратора", I:10


  • [Чистата] съвест струва колкото хиляди свидетели.
    Conscientia mille testes.