Карол Войтила

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Йоан Павел II
Йоан Павел II
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Карол Войтила (19202005) е светското име на папа Йоан Павел II.

За служението си[редактиране]

  • „Аз не съм против аплодисментите, защото така един папа може да си почине малко.“ (1998)
  • „Чувствах се добре с вас и се надявам да мога да ви срещна и друг път. Вярно е, че има много и различни ангажименти в живота на един папа. Но може би някой ден Исус ще попита папата: «Ти си говорил с министри, с президенти, също с кардинали, с епископи. Не намери ли време да се срещнеш с бедните, с нуждаещите се?» И тогава срещата с вас ще бъде по-важна от всички други.“ (На среща с бедни; 1988)
  • „Понякога хората ме питат: «С какво толкова ви харесват младите? Защо толкова често се срещате с тях?» Отговорът ми е много прост. Имам доверие в младите. Виждам в тях бъдещето на света, бъдещето на Църквата. Вярвам, че днешните млади хора искат да изградят един свят на справедливост, истина и любов; и с помощта на Бог ще могат да го направят.“ (1986)
  • "Службата на църквата и на човека се разширява все повече и изисква от папата да присъства навсякъде, където го зоват изискванията на вярата и утвърждаването на истинските човешки ценности. Затова папата поема по пътищата на света. " (1980)
  • „Дали съм във форма за пътуването ми до Куба? Със сигурност съм на повече години, отколкото в 1978 г., но досега Провидението ме държи. А ако искам да науча нещо повече за моето здраве и моите болести, просто трябва да преглеждам пресата.“ (1998)
  • „Моите очи виждат твоето спасение. Виждат в теб спасението на човека и на света, Иисусе Христе, роден във Витлеем, спасител на човека и на света! Ти си цялата надежда на моя живот, така, както си бил надеждата на поколенията на Израел. За теб живях досега и за теб искам да живея отсега нататък. Ти си вярата, надеждата и любовта на моето сърце, на всички мои дела, стремежи и желания.“ (1983)
  • „Компютърът промени малко света и със сигурност и моя живот.“ (1998)
  • „Ще се запитате, скъпи младежи, защо в своите речи папата винаги има специални думи за вас? Отговорът е прост: той има неотменимото задължение да доближи, колкото е възможно повече, човечеството до Иисус, който, бидейки Бог, възсъздаден като човек, е вечно млад и подбудител на все по-благородни инициативи и на нови програми за живот.“ (1997)
  • "Папата се моли за всички: и вие се молете за него. " (1980)
  • „Не умея да свиря на никакъв инструмент. Никога не съм се посвещавал активно на тази област на изкуството. Усещам обаче много дълбоко красотата на музиката и много ми е приятно да пея. Много часове, главно през ваканциите, съм прекарал, пеейки с младите. Що се отнася до жанра, харесва ми литургичната грегорианска музика. Но обичам също Гершуин, Армстронг, Таки Рентаро, Тоширо Маюзуми и други. Естествено близки са ми също Шопен, Бетховен, Бах и Моцарт.“ (1981)
  • „Вижда се, че папата е и полезен! Неговите посещения са полезни, вече съм го констатирал много пъти в различни измерения, в енориите, но също в градовете, в епархиите, които съм посетил в Италия и в други страни. Винаги ми казват, че когато папата ще дойде, трябва да се почисти, да се подреди, да се подготви. Значи папата е полезен малко и за обществения ред, за прогреса на обществото.“ (1991)
  • „Видях, че някои от вас целуват пръстена ми. Пръстенът е знак за вярност: вашите родители носят пръстена като знак за вярност в брака. Папата и епископите го носят, защото са женени за Църквата и носейки този пръстен, аз трябва да бъда верен на моята Църква. Гледайки го, аз винаги трябва да се питам дали съм верен, дали правя всичко за тази моя Църква-съпруга, за всички вярващи, за всички енории, за всички старци, болни, млади, новородени.“ (1995)
  • „Като човек, който дълги години е бил университетски преподавател, никога няма да се изморя да изтъквам водещата роля на университета, която е да образова, но също да се грижи за научните изследвания. И в двете области неговата дейност е тясно свързана с най-дълбокия и най-благородния стремеж на личността: желанието да познае истината.“ (1979)

За футбола[редактиране]

  • „Трябва да кажа, че не зная кои са отборите. Чувал съм, че има «Лацио», «Рома», но за мене това са абстрактни категории. Когато бях на ваша възраст, знаех по-добре имената на отборите. Виждате, че знаете повече от папата, защото ви е известно всичко с точност за отборите, познавате играчите, знаете как се казват.“ (1995)

За трайната любов[редактиране]

  • "В името на Христос аз ви казвам, че все още е възможна. Това е цял проект на Бога за семейното огнище. Проектът за брачна любов, ако това е вашето призвание, е много красив: той отговаря на призива на Бог, който е създал човешкото същество като „мъж и жена“. Но брачната любов се научава ден след ден. И в това вие имате вашата отговорност… Времето на приятелството, на годежа е време на стажуване. Не го пропилявайте. Постарайте се отсега да се подготвите за такъв ангажимент.

Не бъркайте преждевременния опит за удовлетворяване на страстта с ясното себеотдаване в любов завинаги. Пожелавам ви голямото щастие да създадете пред Бога, посредством светото тайнство на брака, една двойка, в която всеки съпруг и съпруга се стреми към щастието и доброто на другия и не се бои, заедно с другия, да даде живот според плана на Бога. Точно от такива семейства ще се реформира тъканта на обществото, новият свят, към който се стремим." (1986)

Из поезията на Карол Войтила[редактиране]

  • "Недостатъчно тежести нося, недостатъчно ги споделям.
Недостатъчно, а си мисля, че се пресилвам все.
Моето име го премълчи. Забрани ми да търся себе си.
Нека в собствената ми мисъл пясъци да засипват следите от моите нозе."
из "Мислите на човека"


  • "Не се страхувай. Делата човешки са ширнали се брегове.
Не трябва предълго да ги заставяме в тясното корито да се влекат.
Не се страхувай. Делата човешки пребивават от векове.
У Този, Когото гледаш през строгите удари на чука.
из "Градивно"


  • "Ако нашите дни са изпълнени с обикновени постъпки,
същността на които е скрита зад жест с непонятен знак —
то живеем с едната надежда: този жест някой ден да отстъпи
и в делата ни да остане това, което го има все пак.
из "За приятелите по пътя"


  • "И тъй — работи и вярвай. И в себе си влизай,
за да знаеш за своята суета. (И със смирение да я превъзмогнеш.)
Най-вече будувай над волята. Бурните чувства пламват
нарядко само и не обръщат Бога.
из "Отличителните белези на човека"