Карл фон Клаузевиц

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Карл фон Клаузевиц
Карл фон Клаузевиц
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Карл Филип Готфрид фон фон Клаузевиц (нем. Carl Philipp Gottfried von Clausewitz, 1780-1831) е пруски генерал и военнен теоретик, автор на военния трактат „За войната“ (Vom Kriege), с който извършва своеобразен преврат в основните положения на военната теория.

За войната[редактиране]

  • Ако искате да удържите победа, бийте в самото сърце на противника.


  • Ако от всеки един боец можехме да поискаме да бъде в по-голяма или по-малка степен военен гений, то нашите армии биха били крайно малочислени.


  • Без смелост е невъзможно да има изявен пълководец… Нея именно считаме като първо условие за пълководческата кариера.


  • Боят е единственият ефективен начин на водене на война; неговата цел е да се унищожат вражеските сили като средство за прекратяване на конфликта.


  • В такива дела като войната грешките поради доброжелателност са най-лошите от всички.


  • Военното дело е просто и е напълно достъпно за здравия разум на човека. Но да се воюва е сложно.


  • Войната е неотделима част от конкуренцията - също такава борба на човешките интереси и постъпки.


  • Войната е опасна работа и заблужденията, имащи като свой источник добродушието, са възможно най-опасните за нея. Прилагането на физическо насилие обаче в цялата му пълнота в никакъв случай не изключва съдействието на разума; затова този, който използва подобно насилие, без да се притеснява и да щади кръвта, има огромен превес над противник, който не го прави. По този начин физическото насилие се явява като средство, а целта е да се наложи своята воля над противниковата. За надеждното достигане на тази цел ние трябва да обезоръжим врага и да го лишим от възможност за съпротивление.


  • Войната е само продължение на политиката с други средства.
    Der Krieg ist eine bloße Fortsetzung der Politik mit anderen Mitteln.


  • Войната е територия на опасността, мъжеството е най-важното качество на войната.


  • Войната е територия на случайността: само там на тази непозната, случайността, й се отрежда широк простор, защото никъде човешката дейност не се докосва до нея с всички свои страни, като на война; тя увеличава неопределеността на обстановката и нарушава хода на събитията.


  • Войната не е нещо друго, а разширение на единоборството. Представете си схватка на двама борци. Всеки от тях се стреми с помощта на физическо насилие да принуди другия да изпълнява неговата воля; най-близката му цел е да съкруши противника и така да го направи неспособен за всякаква по-нататъшна съпротива.


  • Войната се води до победа и точка.


  • Втората храктерна особеност на водача е простотата и ясността на тези планове, комбинации и решения, до които е достигнал. Колкото по-прост и определен е планът на операцията, толкова е по-добър.


  • Големите успехи поставят в своя зависимост по-малките, затова стратегическите въздействия могат да се сведат до определени главни удари.



  • Добросърдечните хора могат, разбира се, да предполагат, че съществува някакъв оригинален начин за обезоръжаване и побеждаване на противника без проливане на голямо количество кръв; те са свободни също така да мислят, че именно в това се заключават истинските достижения на изкуството да се воюва. Звучи привлекателно, но в действителност е заблуда, която трябва да бъде разобличена. Войната е крайно опасно дело, в което най-лошите грешки произтичат именно от доботата.


  • Докато противникът не е съкрушен, аз трябва да се опасявам, че той ще съкруши мен - следователно аз нямам власт над своите действия, защото противникът ми диктува законите по същия начин както и аз му ги диктувам на него.


  • Дори и на най-талантливият пълководец му е крайно трудно да удържи победа над двойно по-силен противник.


  • Държавник, който вижда, че войната е неизбежна, и не може да се реши пръв да нанесе удар, е виновен в престъпление срещу своята страна.


  • За да победите, трябва да срещнете основните сили на противника.


  • Изходът от сражението като цяло представлява сума от резултатите на всички отделни боеве.


  • Капитулацията не е позор. Така добрият генерал няма да завлича с идеи за борба и последния останал жив войник, също както и добрият шахматист няма да продължава предварително изгубената партия.


  • Колкото положението е по-безизходно, колкото повече всичко се свежда до един отчаян удар, толкова по-охотно хитростта застава редом с храбростта.


  • Мнозина считат, че половинчатите усилия могат да донесат успех. Късият скок се прави по-лесно от дългия, обаче никой няма да форсира широка река на два етапа.
  • На война всичко е много просто, но най-простото е трудно.
    Es ist im Kriege alles sehr einfach, aber das Einfachste ist schwierig.


  • На война всяка идея за човеколюбие е пагубно заблуждение, нелепост.


  • На теория факторът на неочакваността може да е изцяло на ваше разположение. Но на практика в ход влиза силата на триенето, когато скърцането на вашата машина предупреждава врага за опасността.


  • Най-добрата стратегия се състои в това да бъдем винаги възможно най-силни; това преди всичко означава - въобще да бъдем силни, а след това вече - и в решаващите моменти.


  • Най-първото, най-главното и най-важното в смисъл на последствие от решенията, които трябва да вземе държавникът или командирът, е да определи типа война, в която влиза; в това отношение не бива да се греши, също както не бива да се правят опити да се превръща войната в нещо, което е обратно на нейната природа.


  • Най-трудното е: възможно най-добре да се подготви победата; това е незабележима заслуга на стратегията, за която тя рядко получава похвала.


  • Ние разглеждаме като свой принос в историята, не толкова онова, което мислим, а по-скоро това, как мислим.


  • Никога не воювайте с един противник твърде дълго - той ще се приспособи към вашата тактика.


  • Няма по-подходящо природно качество за ръководство и вдъхване живот на стратегическите дейности от хитростта. Хитростта предполага някакво скрито намерение, а следователно се противопоставя на прекия, прост, тоест непосредствен начин на действие, също както остроумието се противопоставя на непосредственото доказателство.


  • Основният стремеж на един пълководец трябва да се свежда до това да постигне набелязаното генерално сражение и да го даде при такава обстановка и при такова съотношение на силите, които биха обещавали най-решителна победа.


  • От векове насам само големите победи са водели до големи резултати.


  • Отбранителната форма на войната сама по себе си е по-силна от настъпателната. Но отбраната е негативно занимание, тъй като тя задължава да се съпротивляваме на намеренията на врага, вместо да налагаме собствените.


  • Победата се състои не просто в завладяване на бойното поле, а във физическото и морално съкрушаване на въоръжените сили на противника.


  • Под понятието "сила на характера" се разбира твърдото отстояване на убежденията, без значение дали те са в резултат на изводи от чужда или собствена система от възгледи или възникват от принципи, норми, моментни впечатления или някакви други прояви на разума.


  • Преследването на противника е вторият акт на победата и в повечето случаи по-важен от първия.


  • Силен темперамент има този, който не губи равновесие дори в моменти на най-голяма възбуда. Силен темперамент притежава човекът, способен не само силно да чувства, но и да съхранява равновесието си при най-различни изпитания и е способен, въпреки бурята в гърдите, да се подчинява на най-фините указания на разума - също като стрелкта на компаса в кораба, подмятан от бурята.


  • Силите трябва да бъдат концентрирани в преобладаващата маса. Това е фундаментална мисъл. Винаги се гответе за всичко и то колкото се може по-скоро.


  • Тези, които бяха измамени и изковаха от мечовете си плугове, днес са роби и орат за онези, които запазиха своите мечовете.


  • Хората, действащи в дадения случай, дори и да принадлежат към бройката най-лоши пълководци, все пак никога не са бивали лишени от простия здрав смисъл и никога не са допускали онези нелепи постъпки, които им приписва вкупом и безразборно широката публика и историческата критика. Повечето от представителите на последната биха били изумени, ако можеха да се запознаят с най-непосредствените мотиви на действие и най-вероятно сами биха им се подчинили, както и този пълководец, който понастоящем се представя и изобразява от тях едва ли не като полуидиот.


  • Често като изключително храбра постъпка се представя тази, която в крайна сметка се оказва единствен път към спасението и следователно се явява най-предпазлива.

За книгата „За войната“[редактиране]

  • Книгата на Клаузевиц за войната е била настолна и за Ленин, и за Хитлер! Тогава защо се чудим, че този век е осъден!Емил Чоран