Иво Димов

Иво Димов е български футболист.

"Почти не помня мач на нашия стадион, в който да съм се срамувал от себе си. Но вечно ще остане в мен болката, че съм можел да дам много повече. Както е казал мъдрецът обаче: "Правя каквото мога, макар че могат да ме съдят и негодяи." Така е в живота."

"Ще бъде хубаво да не се отнема удоволствието на публиката и на аудиторията около футбола да ме наблюдава в игра още известно време. Защото както римляните са казали - хлябът и зрелищата са смисълът на живота. А аз смятам, че моите изяви са зрелище."

"Нужно е не само да притежаваш някакъв футболен талант, но и житейска самобитност, индивидуално усещане за нещата. А и да имаш стил на експониране, изразяване и мислене. Голяма част от неосъзнатата маса се подсмива зад гърба ми, но аз гледам отвисоко на такъв вид мерзост. Предполагам, че всички по-различни индивиди мислят така. Човешката завист и комплексарщина заливат всички по-силно, отколкото морските вълни варненския бряг. И в такива моменти се сещам за думите на Гьоте: "От низостта човешка не се оплаквам, в силата е тя, друго не очаквам." Но животът е моментно усещане, не мога да затормозявам божественото си мислене с простосмъртни приливи на глупост."

"Футболното ми присъствие създава един вид пъблик рилейшън, който позволява на околните да те съдят, възхваляват или ругаят. По този начин намирам място в съвремието, така както философските трактати ни позволяват да намираме отговор на личните и душевните тегоби, възцарени по една или друга причина в човешките души. За разлика от спорта, където физическата годност е определяща за евентуалния успех, от философска гледна точка основният психологически резерв на индивида прокламира апогей на нещата."

"Бих се определил като емоционален, естетичен и паметлив. Последното е в толкова ярка доза, може би сравнима само със силата на философското слънце, което грее в душите на осъзнатите."

"Не считам за нужно да се преекспонирам в медиите. Какво да обяснявам и говоря, и да си хвърлям бисерите на свинете?" - "7 дни спорт"; 2006

"Футболът ще се развива в смисъл на хегемонизация и балансираност. Личността ще остава на заден план. Който успее да бъде силен комбинатор, да пречупи играта през колективната призма, ще бъде футболен диктатор. Във футбола нищо странно не се случва. Това е проява, породена от новия начин на мислене, подчинена на глобализма."